Албания „дарява“ на НАТО 700 000 комунистически бункера

Бункери на албанското крайбрежие. Снимка: Уикипедия

Албания се готви да влезе в НАТО със 700 000 бункера от комунистическата епоха. Те са жалки, пръснати навсякъде свидетели на времето, когато страната, отрязана от света, живееше с фикс-идеята за нападение от Северноатлантическия алианс или от Варшавския договор. Малките сиви укрепления представят накратко криволичещия път, който измина през последните 20 години малката балканска страна, живяла в продължение на десетилетия (1945-1985 г.) във властта на на комунистическия диктатор Енвер Ходжа, измъчван от възможността за външна агресия.

Иронията на историята пожела Албания да се присъедини април към военната организация, от чието нахлуване се боеше в продължение на години. Това ще стане на предстоящата среща на високо равнище на НАТО в Страсбург и Кел на 3 и 4 април. „Албания е обкръжена от врагове. Съществуването й е застрашено. Тя трябва да се защитава“, подчертава и днес вдовицата на диктатора Неджмие Ходжа.

Често групирани по два-три, малките железобетонни куполи с амбразури и тесен вход се появяват покрай пътя, по хълмовете, в градините, край плажовете. „Бункерите трябва да устоят на всичко и формата им е така направена, че куршумите да рикошират“, споменя си бившият заместник министър на отбраната Малик Садуки. „На специалистите им трябваха две години, за да намерят формулата на идеалния бункер“, продължава бившият ръководител. Усилията, положени от страната, са впечатляващи. Първият модел беше създаден през 1968 година. Осем години по-късно, през 1976-та, цяла Албания беше покрита с комплексна мрежа от няколкостотин хиляди бункера, към които бяха добавени хиляди тунели. Бункерите са така направени, че да устоят на нахлуването на „десет милиона“ мъже, обяснява Садуки. „Бункерите са неунищожими“, гордее се Хайри Шеху, един от атворите на проекта.

Това, което представлява проблем за албанците, които като че ли се умориха да живеят с „печурките“, както наричат бункерите, е че те са създадени, за да останат буквално завинаги. Премахването им е скъпа операция, а албанците имат други приоритети. Те се приспособиха към странното присъствие в техните градини и ниви и използват бункерите за различни неща, например за „хотел с нула звезди“ за влюбените, както ги наричат понякога.

„В момента бункерите не са основният ни проблем. Те не представляват опасност за албанските граждани“, казва министърът на отбраната Газменд Окета. Основният проблем на военните власти, добавя той, е да могат да се отърват от 85 000 тона муниции, наследени от комунистическата епоха.

А в Дуръс, на брега на морето, ресторантът „Синият бункер“ не се изпразва. Алма Брегаси си спомня как съпругъът й рибар складирал в него от време на време някои неща. След това им дошла идеята да сложат наоколо няколко маси и сламени навеси. С лекота те построили около бункера кръгла зала, която побира до 150 души. Сега бункерът е кухнята на ресторанта.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.