Театър или политика: Саркози заплаши да напусне срещата на Г-20
Френският президент Никола Саркози заплаши да напусне срещата на Г-20 в Лондон, ако лидерите не постигнат конкретни резултати и решения за преодоляването на световната финансова криза. Той настоява за допълнително регулиране на финансовите пазари, достигащо до създаването на специален международен надзорен орган. Саркози поиска и създаването на списък на всички офшорни зони. Искрен ли е френският президент в действията си или играе театър, пита сп. „Тайм”.
Мария-Антоанета може и да е мъртва от 235 години, но това не означава, че във френските коридори на властта вкусът към драмата е изчезнал. Едва 48 часа преди откриването на срещата на Г-20 в Лондон – където разделените лидери ще се изправят пред застрашителното предизвикателство да намерят единна стратегия за противодействие на световната икономическа рецесия – президентът Никола Саркози заплаши да напусне срещата, ако колегите му държавни глави не успеят да отговорят на желанието му за международно регулиране на финансовите пазари.
„Кризата е прекалено сериозна, за да правим срещи, които нямат значение”, каза Саркози във вторник, след като по-рано предупреди, че „ще има празен стол – ще стана и ще си изляза”, ако на лондонската среща не бъде постигнат напредък. „Искам резултати”, обясни Саркози, запитан за заплахата си да си тръгне. „Всички са заинтересувани да постигнем резултати.” Може би е така, но на търсенето на консенсус сред 19-те национални лидери с различни виждания как да се противодейства на глобалната икономическа криза едва ли ще се помогне като един от членовете подхвърля истерични викове и поставя ултиматуми.
Франция, разбира се, представлява само едната страна на ключовите играчи на Г-20, настояващи за все по-твърда политика. САЩ и Великобритания настояват непосредственият приоритет пред правителствата да е колективното отпускане на щедри пакети със стимули, които да съживят търсенето, което пък от своя страна ще възпламени възраждането на икономиката. За Лондон и за Вашингтон амбициозната международна регулация на финансовите пазари, в най-добрия случай е приоритет №2. Но Франция и Германия, подкрепяни от повечето държави от Европейския съюз, отхвърлят „англо-саксонските” планове за финансиране със стимулиращи пакети за сметка на заемни средства. Те настояват, че по този начин само ще отложат момента, в който ще се заемат с регулирането на либералната среда, която направи възможна неконтролираната алчност на банкерите, на мениджърите на хедж фондове и на финансовите компании, донесли нещастието на световната икономика.
Между двата полюса са страни като Бразилия, Индия и Китай, които са скептични за хаоса, внесен в глобалната икономика от уж опитните западни правителства, които отдавна учат останалите по въпросите на икономическата политика. „Въпреки че всички са ядосани и загрижени, това, което трябва наистина да се случи, е време всички да спрат да си играят на обвинения и да се изправят пред реалността: в името на колективното спасение всяка нация ще трябва да положи тежки усилия”, казва Саймън Тилфорд, главен икономист в Центъра за европейска реформа в Лондон. „САЩ и Великобритания ще трябва да кажат неща, които континентална Европа иска да чуе – за мерките за предстоящата регулация. И тези европейски държави ще трябва да приемат, че икономиките им имат нужда от много повече финансиране и помощ, за да спрат доста по-драматичната криза, отколкото в САЩ.”
Как ще се случи това, когато лидери като Саркози са ангажирани в нещо, което Тилфорд нарича „капризна и детинска конфронтация”? Означава ли това, че представлението на Саркози с настояване за по-голям контрол и критичност към операциите на международната финансова система е чисто и просто театър? „Не, той е способен да си излезе, ако трябва – скандалът е класическа тактика да измъкнеш повече от партньорите си”, казва Силви Матели, икономист и специалист по международни отношения в Института по международни и стратегически отношения в Париж. „Целта му е да получи отстъпки за реалните притеснения на Франция и на Германия за това, как ще се противодейства на кризата. Ако ги получи, това ще е победа. Ако получи само обещания, ще направи това, което направи доста добре през ноември: ще представи голямото празно съгласие като голям пробив.”
„Дори да не напусне срещата, както заплаши, той ще получи подкрепа”, добавя Матели. „Не само във Франция и в Европа, но и в държавите с преходна икономика, които имат нужда от бързи и драматични промени.” Тилфорд смята, че заплахата на Саркози е послание до британския министър-председател Гордън Браун „да спре да се цепи от останала Европа, оказвайки пълна подкрепа за американската позиция, или французинът ще провали срещата, която е от критично значение за политическата репутация на Браун”, каза Тилфорд. Но стратегията на Саркози може да има неочаквани последствия.
„Ако продължи да настоява, че британско-американската позиция е просто грешна и откаже да отстъпи, Европа може да загуби кредита си на доверие в очите на отворения за диалог американски президент, за което се бореше толкова дълго”, добавя Тилфорд. „Сега е крайно важно това да бъде избегнато, защото до 6-8 седмици – когато безработицата продължи да расте – по-голямата част от Европа ще разбере, че е в доста по-отчаяно положение, отколкото би признала. И тогава няма да има избор освен да се обърне към възможността за стимулиране, която сега отхвърля.”