„Кадилак“ – за силните мъже (марките автомобили и социалните групи в САЩ)

Субективен анализ на американския пазар на автомобили, такъв, какъвто беше и сигурно ще си остане

„Кадилак Ескалейд“. Снимка: фирмен сайт

Колата, хотдогът/барбекюто и бирата за американеца са като ракийката и салатката за българина. Вече не се учудвам като видя  компания, паркирала до някой бар, на концерт на открито, или пред къщата до колата. Хората са отворили багажника, насядали са по ръбовете на колите или в платнени столчета, пият си добрия евтин Bud Light, хапват (ако въобще хапват) сандвичи и си приказват. Мексиканците обикновено са се облегнали прави на пикапите, брадичките им лежат върху ръката, която нежно виси върху ръба на каросерията, и приказката им се точи напевно и бавно.

Автомобилът те ориентира към коя обществена класа принадлежи човек, колко бързо е спечелил парите си, към коя възрастова и субкултурна група спада, колко деца има и колко снобски гледа на живота. Има и такива, които се опитват да „мамят“ системата на класов анализ. Имигрантите, например, си купуват японски коли, за да не се харчат за резервни части и монтьорски услуги, за разлика от патриотично-настроените собственици на „Форд“, „Дженеръл мотърс“ и „Крайслер“. Както се знае, големите трима на пазара печелят пари от резервни части не по-малко от продажби на автомобили. Затова в Америка не се купуват американски коли, а в Европа не се купуват европейски коли.

„Крайслер“ C300. Снимка: фирмен сайт

По някаква странна логика американските коли за износ са много по-добре направени от тези за домашния пазар. Едни мои познати си продадоха двата „Крайслера“ много бързо, след като се наложи (поради дизайна, разбира се) смяна на цялата външна обвивка на автомобила заради леко ударен калник. Затова и никой не си купува „Крайслер“. Познавам китайци, които си изплащат къщите за една година, но се возят на „Хонда Акорд“ и SUV. Знам други имигранти, които си купуват „Мерцедеси“, „Ягуари“ и БМВ-та. Ако обаче получават заплати под или на нивото на себестойност на автомобила, е ясно, че не могат да си позволят поддръжката  му, хвърлят прах в очите и налагат йерархии. Наскоро една моя позната с „Мерцедес“ трябваше да доработва по уикендите, за да си плаща вноските. И така се случва, че тя работи в банкова институция и получава не много пари, а директорът на институцията си ходи на работа с „Форд“ пикап. Мисля, че и двете крайности в предното изречение са малко странни. Но има и странни милионери.

Лейтенантите на директорите, обаче, възстановяват реда на универсума, возейки се в „Кадилак“. Не знам защо, може би емблемата на „Кадилак“ вдъхновява мъжкото либидо, но мъжете, занимаващи се с продажби,  една от най-доходoносните и агресивните професии в САЩ, обичат да си купуват кадилаци. Зависи, разбира се, и от възрастта на човека. За младите един пикап, от големите, е символ на инициация в обществото. Ставаш голямо момче/момиче. Важното е двигателят да е V8.

БМВ пък е инициацията на работещите млади бели якички. „Лексъс“ и „Инфинити“ също, особено за средната и напреднала възраст, ако искаш да си на ниво, да не се разоряваш за една гума и си от по-мълчаливите характери, тоест демонстриращ прословутата американска сдържаност. БМВ е за снобите (казано с най-добри чувства) с положение. Пък и БМВ знаят как да се рекламират. Зарибяват даже и студенти от бизнес училищата, като им дават коли за  един ден, безплатно, за да почнат да си мечтаят. Майките пък харесват осмоседалковите варианти – караваните на „Тойота“, „Хонда“, „Дженеръл мотърс“ са прекрасно скроени за детска глъч, но крайно време е да подобрят моделите с опция за автоматично търкане на тихомълком размазани хранителни остатъци.

За спортните коли дебат няма. Всички ги харесват, във всичките им видове. Моето мнение е, че спортните коли приучват на неразумно шофиране. Но пък ако си неженен и търсиш гаджета, нямаш избор – или спортна кола, или БМВ. Това важи и за мъжете в критическата. Ето, вчера пак имаше едно „Порше“ на пътя със свален покрив и вятърът развяваше оределите къдрици на мъж в критическа възраст. Заради поршето му е простено, разбира се.

„Линкълн“ от 2009 г. Снимка: фирмен сайт

Ако пък видя „Линкълн“ на пътя, задължително давам право на изпреварване или каквото трябва, защото на 100% шофьорът му е над 70-годишен. Пък и са направени от истинска стомана превъзходно качество. Коафираната бяла коса и масивните пръстени с камъни, гердани и брошки са задължителен атрибут. Мъжете са по-скромни и разговорливи. Един от тях наскоро ми каза на паркинга на един магазин, че спокойно мога да си разтоварвам стоката, защото той ще ме изчака, и ми посочи „Линкълна“ до моята кола.

Най не обичам коли, шофирани от жени – никога не дават предимство или възможност за маневра. Най-многобройни на пътя са хондите и тойотите. И старите коли. Ако липсва „Сааб“ в този анализ, то е защото“ Сааб“ не е много известна в южните щати. Търсете блогър от северните щати. Там са по-разумни. „Субару Аутбек“ си остава една от най-желаните коли. „Крайслер“ правеше автомобили с най-модерен дизайн, като се изключи революционният дизайн на „Нисан“ преди четири-пет години.

Най-страшното, разбира се, е колко много знам за автомобилите и автомобилната индустрия. Но явно това е област, в която знанието е попито от университетите на живота, както май Горки го беше казал. Има едно предаване по NPR (Националното обществено радио – б. р.), Car Talk. Двама братя се хилят и пускат лафове два часа, като междувременно звънят хора, най-вече собственици на стари автомобили, най-вече американски, и търсят мнението на братята за някакъв проблем по автомобила. Братята диагностицират за няколко секунди, защото те са изумителни автохирурзи, и продължават с хиленето. Накрая завършват предаването така: „И не карай като брат ми.“ Защото, ако караш като брат му, полицаите те хващат, и ако откажеш проба за алкохол на място, те водят в полицията и ти взимат кръв. Абсолютно легално.

Виж още текстове в блога на Зоя Маринчева

*Зоя Маринчева е журналистка и преводачка. През 2000 г. се установява в Остин, щата Тексас.  Публикува авторска поезия, рецензии и преводи в български и американски издания, сред които To Topos, Two Lines, Washington Square Review, Zoland Poetry, антологията Thresholds, Литернет, Литклуб, Erunsmagazine. Сега живее в Сан Антонио.

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.