Как авторитарните режими мачкат Интернет
В първия Ден на свободата на словото в Интернет – 12 март – международната организация „Репортери без граници“ представи доклада си „Враговете на Интернет“. Той съдържа списък на страните, които ограничават достъпа на своите граждани до информация в Мрежата. Като „врагове“ на глобалната мрежа са заклеймени Саудитска Арабия, Мианмар, Китай, Куба, Египет, Иран, КНДР, Сирия, Тунис, Туркменистан, Узбекистан и Виетнам. Но дали правителствата контролират Интернет само чрез цензура и сплашване на блогъри? Как авторитарните режими противодействат на онлайн-общуването, пише в. “Ню Йорк таймс”.
Докладът за “враговете на Интернет”, изготвен от международната организация за защита на печата “Репортери без граници”, рисува много мрачна картина на свободата на изразяване в Мрежата. Оказва се, че правителствата на много страни са засилили атаките си срещу Интернет, преследват блогъри и затрудняват изразяването на инокомислещите онлайн.
Тези тенденции са доста смущаващи. Но да идентифицираме “враговете на Интернет” въз основа на цензура и сплашване, както направиха “Репортери без граници”, значи да пренебрегваме факта, че това са само два елемента от по-широкия и многоетапен подход към отслабване подривния потенциал на онлайн-общуването, разработен от авторитарните режими.
За много от тях цензурата е вече минал етап. Сега те възприемат по-изтънчени и трудно разпознаваеми стратегии за контрол над инакомислието, като често пускат в мрежата свои тезиси, прикрити като мнения на независими наблюдатели. Често действията им са под формата на т.нар. “астротърфинг” (astroturfing – терминът “астротърфинг” описва официални проекти за връзки с обществеността, които се стремят преднамерено да създадат впечатление за спонтанно поведение на общността). Методът е доста популярен сред съвременните корпорации и PR-агенции. Ако компаниите го използват, за да създават шум около своите продукти и мероприятия, то правителствата го използват, за да създават илюзията за широка поддръжка на идеологията си.
Възможно е крайната им цел да е превръщането на Интернет в “спинтернет” (от spin–doctor – експерт по връзки с обществеността) – обширна и голяма част от анонимната област на киберпространството, която се намира под непряката юрисдикция на правителството. Стратегията на спинтернет може да окаже по-ефективна от цензурата. Има много начини да получим достъп до блокирани сайтове, но нямаме възможност да различим продуктите на PR-ите от независимите коментари.
В Китай спинтернет се създава от “бригади 50 цента” – неформални обединения на лоялни към правителството потребители, на които се плаща, за да ровят в Интернет, да търсят мнения на несъгласни и да оставят анонимни коментари, които да насочват дискусиите в “по-хармонична” насока. Наречени са “50 цента” заради оскъдното заплащане, което получават.
Редица местни IT-компании също горят от желание да помагат на правителството с разнообразни програми за събиране на данни, които следят мненията на инакомислещите и дават сигнали на “”50-центните бригади”, които вадят дискусиите от антиправителственото русло.
Иранската революционната гвардия неотдавна заяви намеренията си да създаде собствен спинтернет като пусне 10 000 блога за членовете на военизираните си формирования “Басидж”. Между другото, днес именно Интернет се превръща в най-важната сила за разобличаване на корупцията във висшите ешелони на иранското ръководство.
Руските власти като че ли намериха още по-остроумен начин да потушат демократизиращия потенциал на Интернет. Става дума за цената на услугите, тъй като в Русия много от потребителите на Интернет плащат в зависимост от трафика и продължителността на сесиите в Интернет. Общоруската държавна телевизионна и радиопредавателна компания излезе с идея да се създаде “социален Интернет”, където посещението на сайтове, одобрени от правителството, ще бъде безплатно.
Подобен подход вече работи в Беларус, където потребителите могат да влизат безплатно в сайта на основния говорител на правителството – вестник “Беларус днес” – т.е. да не плащат за трафика на провайдъра си, което са длъжни да правят, ако посещават сайтовете на малкото независими издания в страната.
Увеличаването на спинтернет е доказателство, че Интернет е най-непосредствената заплаха за авторитарните режими. Някои от тези правителства се научиха да го използват за целите си доста умело. Важно е да продължаваме да събираме факти за директни репресии срещу Интернет-журналисти и блогъри, с което се занимават организации като “Репортери без граници”. Но не по-малко важно е да помним, че “враговете на Интернет” може да се разпознаят и по други признаци.