Вместо да “презареждат” Русия, САЩ да си вземат почивка

Конфликт на интереси помрачава усилията на Обама да подобри отношенията с Кремъл

сп. Форбс 

Руският президент Дмитрий Медведев (вдясно) приема бившия държавен секретар на САЩ Хенри Кисинджър (вляво) в резиденция “Горки” край Москва. Снимка: Ройтерс

Когато държавният секретар Хилари Клинтън и министърът на външните работи на Русия Сергей Лавров официално натиснаха копчето за презареждане на американо-руските отношения, се случи нещо странно: вместо думата “презареждане” Държавният департамент беше написал “претоварване”. На копчето щеше да е по-правилно да се напише “пренавиване”, и най-забавното е, че има хора, които считат, че рязкото подобрение на руско-американските отношения е възможно.

Администрацията на Обама реши да възложи подготовката на почвата за първата среща на президентите на САЩ и на Русия на лондонската среща на “голямата двайсеторка” на двама възрастни дипломати – Хенри Кисинджър и Джеймс Бейкър. Това си е истинско пренавиване. Проблемът е в това, че и Кисинджър, и Бейкър имат връзки, които поставят въпроса за способността им да бъдат знаменосци на руската политика на администрацията. В същото време политиката, която им беше предложено да налагат, поставя още по-насъщния въпрос за това, дали тя е най-ефективният способ за взаимоотношения с непредсказуемия Кремъл.

Кисинджър и Бейкър, и двамата бивши държавни секретари, оглавяваха групата американски политици, които неотдавна посетиха Москва в рамките на подготовката за априлската среща. И двамата активно участваха и в дипломацията при администрацията на Буш.

Руската преса реагира на съобщението за визитата на Кисинджър възторжено. В Москва му устроиха царски прием. Той се появи по държавния телевизионен канал РТР и предположи, че Барак Обама може да посети руската столица след няколко месеца. Кисинджър уцели десетката. Както стана ясно преди няколко дни, президентът Обама планира да посети Москва през юли.

Топлите отношения на Хенри Кисинджър с бившия президент Владимир Путин, който сега ръководи страната в качеството на министър-председател, не са тайна за никого. Познават се от началото на 90-те години, когато бившият държавен секретар отиде в Петербург, където го посрещна тогавашният пръв заместник-кмет Путин, отговарящ за чуждестранните връзки.

Известно е също така, че консултантската фирма на Кисинджър Kissinger & Associates прави услуги на Кремъл. Томас Греъм, който отговаряше за Русия в Съвета по национална безопасност на президента Буш, си сътрудничи с компанията на Кисинджър вече близо година, като й помага с богатите си контакти и знания за Русия.

Джим Бейкър също има своя списък с руски контакти. Бейкър е партньор във фирмата Baker Botts, която прави услуги на две компании, обичани от Кремъл – “Газпром”, руският газов монополист, и “Роснефт”, най-голямата нефтена корпорация. И както написа в Legalweek.com на 16 октомври 2008 година Майкъл Голдхейбър, Baker Botts урежда спорове, в които са замесени “Газпром” и “Роснефт”.

От другата страна на масата седи президентът Дмитрий Медведев, който е заемал длъжността председател на съвета на директорите на “Газпром” два пъти. От юли 2004 година председател на съвета на директорите на “Роснефт” е Игор Сечин, близък съюзник на Путин, заемал някога длъжността заместник-началник на кремълската администрация, а понастоящем – вицепремиер.

Взаимодействията на компаниите Kissinger & Associates и Baker Botts с руснаците не се струват неуместни на никой. Някой може да попита: защо хора, които представляват компании, които, както се предполага, получават заплащане за услугите си, действат от името на американското правителство? Наистина ли няма по-достойни от тях? И няма ли тук потенциален конфликт на интереси?

Може да се предположи, че за руснаците е важно да се чувстват удобно, и че най-добрият начин за това е да общуват с онези хора, които познават отдавна, и които за това внасят елемент на доверие в обтегнатите отношения между двете страни.

Руското ръководство сигурно е на това мнение, но по собствени причини. Възможно е да вижда определена полза в това, че компаниите, които са близки до Кремъл, плащат на американски фирми, в които работят високопоставени американски дипломати, водещи в момента преговори с Кремъл. Съмнявам се, че Джеймс Бейкър иска да загуби клиенти като “Газпром” или “Роснефт”. Мисля, че Хенри Кисинджър и Томас Греъм също не биха желали Кремъл да спре да отговаря на позвъняванията им и на имейлите им.

Ако погледнем на ситуацията по-общо, защо срещата на Обама с Медведев да не се превърне просто в размяна на любезности? Защо САЩ бързат толкова много да спечелят благоразположението на разтревожените руснаци? Може би тайната се крие в предложенията за ядреното разоръжаване, представени неотдавна от Белия дом на Кремъл? Или в опитите да се помогне на Русия да влезе в Световната търговска организация и да бъде отменена поправката Джаксън-Веник в контекста на програмата за противоракетна отбрана в Европа и загатнатата потребност от помощта на Москва по иранския въпрос?

Съгласен съм, че намаляването на ядрените бойни глави е важно. Но едва ли може да считаме, че това е ключова стъпка. При цялата омраза на някои обитатели на Кремъл към САЩ, в близко бъдеще те не планират ядрен удар. Белият дом също не се стреми към ядрена конфронтация. И дори да греша, споменатото намаляване няма да ни спаси от гарантирано взаимно унищожение.

Помощта на Русия за влизането й в Световната търговска организация и за отмяна на поправката Джаксън-Веник е целесъобразна от гледна точка на бизнеса, но няма смисъл да бъде отделяна от въпроса за разполагането на системата за ПРО в Европа. Защо да губим минималните лостове на влияние, които имаме? Добре известно е, че Путин обича да се пазари. Така че нека се пазарим. Иначе ще предоставим на руснаците прекрасна възможност да вземат всички чипове и да ни оставят с едното “благодаря”.

А помощта на Кремъл за Иран? Казват ни, че това е същността на въпроса. В действителност, ако това има някакво значение, то е минимално. На първо място, руснаците на практика получиха зелена светлина от администрацията на Буш за преговори с Техеран. И не постигнаха почти нищо.

На второ място, Москва значително отслаби три резолюции на ООН, които трябваше да убедят Иран да замрази или да прекрати военната си ядрена програма, и даде ясно да се разбере, че ако се наложи, няма да подкрепи военна операция. На трето място, Кремъл вече снабди Техеран със съвременни оръжия или постоянно шантажира Запада с възможността за подобни доставки.

На четвърто място, независимо от многобройните изявления на Кремъл за опасността Иран да разработи ядрено оръжие, руснаците нямат рационален интерес Вашингтон да започне преки преговори с Техеран за разрешение на ядрената криза. Ако преговорите са успешни, те ще отворят вратите за нов южен маршрут за доставки на газ от страните от Централна Азия в Европа, което ще сложи край на мъртвата хватка, в която Русия държи Стария свят.

Всичко това трябва да убеди Белия дом, че сега е време не за презареждане или пренавиване, а за почивка. Тя ще позволи на САЩ да създадат изчерпателна стратегия за взаимоотношенията с Русия, която да стартира когато администрацията запълни празните полета в “руския” отбор. И трябва да спре да разчита на хора, чиито съвети може да са продиктувани от услугите, оказвани от компаниите им на Кремъл. Няма значение дали са готови да помагат и колко ценна може да е помощта им, това ще продължи да поставя същите етични въпроси, които Белият дом обеща да направи част от историята.

*Дмитрий Сидоров е шеф на издателска къща “Комерсант” във Вашингтон

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.