Крадците са добре облечени, напоследък – млади двойки
В софийските молове и в магазините по „Витошка” крадат като за световно. Участват и хора от персонала
„Краде се и то много. Особено събота и неделя. Ей така, човекът пробва обувки, харесва си ги и си тръгва с тях без да ги плати. Ние в суматохата не можем да го видим и да го спрем.” Това разказват продавачките в скъпия магазин за обувки на марка „Geox” в „City Center Sofia Mall” – мола срещу хотел „Хемус” в София.
„Много се краде, но почти никога не успяваме да ги хванем. Накрая на деня разбираме, че ни липсва стока, чак като намерим захвърлените алармени чипове в съблекалнята или в джобовете на другите дрехи”, разказват от магазина „Марк & Спенсър” в същия мол. „Веднъж успяхме да хванем крадеца. Пробваше едно кожено яке в съблекалнята. Облече си го и върху него си сложи неговото яке, с което беше дошъл и така си излезе. Ние чак след няколко минути забелязахме, че якето го няма. Казахме на охраната на мола и те тръгнаха след него и го хванаха чак на „Хемус” и му съблякоха якето.”
На всички дрехи в магазините е закачено кръгло пластмасово устройство с чип. То се засича от сензорите на изхода на магазина, в случай, че стоката е взета без да е платена. Според разказите на продавачите има няколко начина за „обезвреждане” на защитното устройство на дрехите, така че, при излизане от магазина, откраднатата дреха да не бъде засечена от сензорите.
Най-простият начин е директното късане на устройството от самата блуза (б. р. – то е хванато за дрехата здраво и не може да се маха без специално устройство на касата). Друг начин е с рязане с ножица, като се отрязва и част от блузата. Някои отиват в съблекалните с няколко дрехи уж за проба и с лозарска ножица режат чиповете, така че да не повредят стоката. Друг разпространен метод е чиповите устройствата на дрехите да се увиват в станиол или фолио. Така се прибира дрехата в чантата и сензорите не засичат чипа във фолиото. „Случва се да влизат хора с хартиени торбички вътре целите облепени с фолио или пък жените-крадли си слагат фолио отвътре на дамските чанти. Така като влязат в магазина, директно прибират дрехите в чантата и сензорите на изхода не могат да ги засекат”, разказва продавачка от магазин на „Mexx”. Но увиването с метално фолио или станиол не е гаранция, защото на много места има системи за защита, които улавят този род шашми.
Не са редки и случаите, когато крадците се оказват и самите служители.
„Ей това набитото момче там виждате ли го? Това е управителя на магазина, него най-зорко трябва да го следим”, обяснява охраната на „Техномаркет” в „City Center Sofia Mall”. „Понякога дори колеги от охраната съдействат на продавачите да крадат уреди. Например охраната застава така, че камерите да не могат да заснемат продавача какво прави.” Това разказва мъжът, който охранява магазина и се оглежда нервно да не би някой да го чуе. Накрая отсича: „Знам много неща, но не искам повече да коментирам… не ми се говори какво става тук.” Поради кражбите, които стават в „Техномаркет”, когато си купите продукт, на излизане охраната слага печат на касовата бележка. „Това се прави, защото някои клиенти идват на другия ден със същата касова бележка и искат да минат пак с някакъв продукт, все едно вече са си платили. Освен това имаме случаи и на фалшифицирани касови бележки”, обясняват от магазина.
Фирмата, която охранява „City Center Sofia Mall”, се казва „VTA”. Те пазят основно коридорите, а иначе всеки магазин отделно решава дали да има или не охрана и камери. Началник смяната от фирмата обяснява, че камерите в мола снимат общите помещения. „Сега, ако някой джоби някого, не винаги може ясно да се види на камерата.” Ако ви откраднат чанта или портмоне, докато сте бил в мола, за да гледате записа от камерите, трябва да подадете молба в 4-то РПУ. „В началото като го откриха мола имаше повече кражби, после видяха, че се охранява и малко се стреснаха. В другия мол („Mall of Sofia” – б. а.) се краде повече, там и охраната е много малко”, разказва един от охранителите.
„Охраната на мола е гола вода. Нищо не прави, трябва да се смени. Ти сега, като се разхожда, да видя някъде охрана?”, говори разпалено продавачка от магазина „Replay” в „Mall of Sofia” на бул. „Ал. Стамболийски”. „Има много кражби. Веднъж едно момиче беше откраднала от „Лакоста” уреда за махане и слагане на чипове и беше тръгнала наред да краде, ама я хванаха. А пък тук в тоалетните (на 2-рия етаж – б. а.) стават чудеса. Наркомани идват и се боцкат. Редовно по пода намираме разни игли и спринцовки, а те самите пък припадат по ъглите”, продължава да разказва възмутено момичето. „Ей така отиваш до тоалетната и го гледаш някакъв припаднал. И понеже охраната не прави нищо по въпроса се налага персоналът на магазините да ги изнася и да ги гони. Има някои от улицата, дето идват и направо си се къпят в тоалетните.”
Момчетата от „Fan Point” се сещат за най-фрапиращия си случай на кражба, който е завършил с побой на крадеца. „На Бъдни вечер миналата година хванахме едно момиче, дето искаше да открадне кожено яке. Някаква наркоманка беше. Влезе с още две момчета такива като нея, слаби и зле облечени. Колегата беше в склада в този момент. Те нещо ме заговориха и застанаха така, че да не виждам тя какво прави и къде е. После на камерите се видя как зад гърба ми тя сгъва и прибира коженото яке в чантата си. Точно на излизане колегата ми се усъмни и я преджоби. Като намерихме якето в нея и оттам такъв бой й хвърлихме – шамари, ритници, спукахме я. Ония двамата се направиха, че не са с нея. Само викат: „Ама моля ви се, защо биете момичето…” и нищо друго. А тя въобще не можеше да реагира, личеше й, че беше друсана”, разказва развълнувано момчето от магазина. „Въпреки това същото момиче продължава да се навърта из мола, ама не смее да идва при нас.”
Едни от малкото магазини, които не се оплакват от кражби, са на „Lacosta“ и „LeeCooper“. Те си обясняват това с факта, че са скъпи марки и не влизат всякакви хора в магазините им.
На първите два етажа на „Mall of Sofia”, охрана не се вижда. Едва на третия етаж за първи път се забелязват младо момче и по-възрастен мъж, облечени в черни костюми и червени вратовръзки. Те са се подпрели на един от парапетите на коридора и гледайки към ескалаторите надолу си говорят. Те не са с отличителна униформа. Единствено значките им с червен надпис „Охрана”, издават каква им е функцията всъщност. Двамата мъже са от охранителна фирма „Алфа”. „Случват ли се много кражби в този мол?” „Къде? Тука ли?”, пита учудено възрастния охранител „Неее, тук много рядко стават кражби.” Младото момче, което охранява с колегата си, изглежда на не повече от 20 години. „Ооо да, да много мои познати се опла…”, казва то като не довършва последната си дума, защото по-възрастният му колега заговаря с висок тон, така че да не може да се чуе какво ще каже момчето: „Няма, няма, кражби в нашия мол, няма! Ти него не го слушай, той е млад. Тук е от 3 месеца и не може да знае.. Възрастният мъж от охраната продължава да обяснява, явно като по-опитен: „Тука не сме хващали досега крадци в магазините. Всичко е спокойно. Ние си охраняваме тук няколко бригади и няма проблем. Не сме хващали никакви наркомани нито в магазините да крадат, нито в тоалетните да правят нещо.”
Освен охраната в моловете, и полицията също не успява да помогне със справянето с кражбите по магазините. „Хващали сме крадци чрез камерите, казваме на полицията, те ги задържат за 24 часа и ги пускат. На другия ден същите лица пак ги виждаме на улицата”, разказва продавач от магазин на марката „Replay” на бул. „Витоша”. „Явно на полицията не им се разправя с такива. Ние поне вече като ги знаем крадците и не ги пускаме в магазина.”
„Има си млади момичета и момчета, които работят за някого. Имаше едно момиче от сиропиталище, дето не крадеше за себе си. Това са си хора, на които това им е професия. Те по цял ден обикалят магазините и крадат. Кражбите са им планувани и обмислени. Не е ей така да влезе и да реши в момента, че ще открадне нещо”, продължава продавачът от „Replay”. „Те крадат дрехи от марковите магазини и после ги продават евтино по заведенията. Тук има едно кафе доста елитно и върви едно момче с по 2-3 маркови блузи в ръце и ги продава. Значи блузата в магазина струва 300 лева, той я продава за 40. Като продаде 10 такива на ден, си докарва добри пари.”
В магазин от веригата „Fan Point” на бул. „Витоша” разказват, че обикновено кражбите стават от групи, дето всички ги знаят. „Те си имат система – примерно влизат трима – двама мъже и едно момиче. Единият ме кара да му търся неговия номер на обувки в склада, другият забаламосва колежката ми, а третата от групата прибира в чантата. Ама ние тия дето си ги знаем, като ги видим да влизат, ги лъжем, че нямаме номерата, които търсят и не ги обслужваме”, обяснява продавачка от магазина. „Най-наглата кражба беше, когато един човек си облече новото яке и си държи старото в ръката и така излиза от магазина. Детекторите пищят, ама на него не му пука и тръгна да бяга по „Витошка”. По една случайност приятелят на колежката ми беше малко по-нагоре на ъгъла и го видя и го хвана и си изяде боя на средата на улицата.”
Продавачите на дрехи и обувки от двата големи мола в София и от магазините на бул. „Витоша” са единодушни, че крадците в магазините не са цигани, а са предимно добре облечени българи. „Те така се издокарват, с маркови дрехи, миришат на скъпи парфюми, че въобще не можеш да предположиш, че са дошли да крадат”, разказват продавачите.
„Гнездото на циганските банди за джебчийство е в района на хотел „Шератон”, Халите, бул. „Мария Луиза”, „Пиротска”, „Екзарх Йосиф”. Там си има организирани групи от цигани, които крадат чантите на клиентите от магазините. Те влизат и дебнат коя чанта е оставена без надзор. Полицията ги хваща и след 2 часа са пак на улицата. Даже една от джебчийките я бяхме снимали и й показвахме снимката на колегите, да знаят, да не я пускат в магазина.” Това пък разказва служителка в магазина „Mango” на бул. „Витоша”, която преди е работила като продавачка на ул. „Екзарх Йосиф” и има преки наблюдения от района там. „Аз съм от „Надежда” и сутрин като идвам с трамвая ги виждам циганките, които отиват на „работа” да крадат в центъра. Те са някъде от Костинброд. Докато пътуват си подготвят нещата, виждала съм ги как държат сгъваеми ножички, с които да режат чантите. Те също са добре облечени, но им личи. Навъртат се по спирките, набелязват си някой, който е по-разсеян и като се качват на трамвая се блъскат в него и го преджобват неусетно.”
По думите й джебчийките не смеят да влизат в марковите магазини. В началото са пробвали, но са ги хващали. „Те знаят, че в този тип магазин ще изглеждат подозрителни. Нас ни крадат българи. Има си групи и постоянно се включват нови в „бизнеса”. Сега най-новото е да се движат в комбина млади двойки – момче и момиче. Понеже се движат като двойка, облечени са добре и не будят подозрение, че всъщност са дошли да крадат”.