Премия „скрап“, старите коли и новото немско безгрижие

Кола за скрап на автомобилно гробище в Офенбах. Снимка: Ройтерс

Германия, която е най-големият автомобилен пазар в Европа, отчита увеличение на продажбите на коли с 21,5 процента в резултат на премията от 2500 евро за предаване на старите коли за скрап и промените в данъчната система за автомобилите. Всички останали европейски държави (с изключение на Люксембург и Полша) понасят с пълна сила ударите на икономическата криза. Но дали мярката на правителството оздравява икономиката или ще доведе до по-дълбока криза? За успеха на “премия скрап” и за нейните културни, масово-психологически и обществено-политически причини, пише сп. “Шпигел”.

Във Франция взимат мениджъри за заложници, а в Германия кризата мобилизира други сили: тук – стимулирани от “премията скрап” – изкупуват коли. Масовото движение made in Germany обаче изобщо не е простодушно, а символ на нов вид немско безгрижие.

Разбира се, експертите винаги разбират нещата най-добре, дори и когато често си противоречат: безсмислено разпилените пари от данъци били “пожар на купа сено”, който по-късно щял да се върне като бумеранг като дълбока маркетингова дупка; и ни най-малко не е конюнктурна политическа символична политика. “Премията скрап” е вредна игра с краен резултат “нула”. Преди година същите експерти по икономика не обелиха и дума за най-тежката рецесия от 70 години, която сполетя целия свят. Т.е. пророческите дарби на всички професори по икономика са крайно скромни, въпреки че те постоянно твърдят обратното.

При това невероятният успех на “премия скрап” изобщо не може да се обясни с икономически причини, а по-скоро масово-психологически, културни и обществено-политически. Тя е единствената мярка на правителството, която подейства веднага и даде глътка въздух дори на тежко боледуващите в “Опел”. Явно е, че акцията предизвика временен, буквално изкуствено предизвикан бум в автомобилния бранш. Но и точно за това става дума: да се действа сега, в момента на най-голямата беда.

Насрещните мерки и второто начало

Що се отнася до семантичното съдържание на понятието “пожар в купа сено”: не са ли гигантските балони с недвижимата собственост и кредитите от отминалите години, ако не огромни, безспорно невидими “пожари”, в които изгоряха реално трилиони долари? И къде беше тогава принципът на устойчивото развитие? И къде бяха всичките тези професионални знаещи, господари на университетите, които да ни предупредят високо и ясно за катастрофата?

Сега добрите съвети са скъпи, а апокалиптичните предупреждения ни заливат на всеки час. И тук – заедно с всички срещи на върха, свързани с кризата, реформи на финансовите пазари и международни конференции – в играта влиза психологията. Истината е, че малкият мъж и малката жена на улицата не могат да направят нищо, освен да продължат сутрин да ходят спокойно на работа и да продължат да пазаруват.

Демонстрациите от края на миналата седмица не промениха нищо в този факт. Гражданите, колкото и да са вбесени от ексцесиите на банките и от бонусите, са обречени на пасивност. Дори един поглед към Франция, където типичните за района и културата акции във фабрики, до взимането за заложници на отделни мениджъри, допринесоха за създаване на парареволюционни усещания, не говори за нищо друго.

Защото и това са по-скоро безпомощни “пожари в купи сено” на народния гняв, който не знае какво да прави с необузданите изблици на недоволство. Но любезният французин си е такъв: първо избира недорасъл ерзац-император и след това, година по-късно, пак започва да флиртува с революцията. Но, естествено, само до следващия пикник на брега на морето.

Германците, отрудените деца на хаоса с инфлацията, безработицата, революцията и войната от първата половина на 20 век, преработват страховете си от възбудата по съвсем друг начин. Техният бунт е “премията скрап”, организираната и регламентирана от държавата метаморфоза от старо към ново. Без заявление тук не се случва нищо, но пък за сметка на това има бонус: преобразуването на неприятното положение от настоящето в парченце бъдеще на четири колела. Възможността да направиш нещо сам, да действаш. Или най-малко поне малко. Последен полъх на оптимизма за прогрес, който не може да бъде открит във всички онези черни сценарии за апокалипсис. Това е логиката на добрия стар футуризъм: миналото се преработва в ценен скрап, а новата шестскоростна кутия е малка стъпка към рая.

Финансирано от държавата масово движение

Към това трябва да се прибави и масово-психологическият ефект на колективната демонстрация в автокъщите на републиката, който се отнася почти огледално към онези протести, протекли под мотото “Няма да плащаме за кризата ви”. Достигналите вече над един милион борци за “премия скрап”, които явно могат да бъдат спрени само от лош компютърен софтуер, се събират под съвсем друг лозунг. Той може да гласи “Ние разчитаме, че вие ще платите – и ще вземем, каквото ни дадете!”

Въпреки че във всички средства за масова информация от месеци се работи последователно за това, настроението на германците да стане отново много по-лошо, отколкото е положението (което би отговаряло на дългогодишното нормално положение) стотици хиляди претенденти за “премия скрап” се противопоставят на историческата тенденция. Наредени на дълги опашки, те разпространяват безсрамен купувачески оптимизъм. И който миналата неделя се е разхождал по берлинската “Курфюрстендам”, е видял избрани екземпляри от тази порода да кръстосват дори луксозните салони на БМВ.

Възможно е излъсканият до блясък преден капак на БМВ Z4 Roadster да е царството небесно за германците, което предвид опазването на климата може да бъде подложено на критика. Но решаващо е това, което списанието на “Зюддойче цайтунг” неотдавна окачестви като новото “германско безгрижие”: невъзмутимост, която извира от дълбините на опита. Тази невъзмутимост е наясно, че животът продължава и дори по време на криза се нагажда към нея. И тогава, може би, може отново да се понесе с един нов хубав “Опел” към Италия. Както по-рано, когато всичко започваше.

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.