Парадокс в Алжир – фундаменталистите отстъпват, хиджабът излиза на мода
Хиджабът е като „Киндерсюрприз“, прочутото шоколадово яйце, в което са скрити играчки, разказват развеселени клиенти на магазин в Алжир, специализиран в продажбата на ислямската дреха, която покрива жените от глава до пети. През 90-те години алжирските жени рискуваха да бъдат убити, защото нарушават закона на Корана, ако не са забулени. Днес фундаменталисткият натиск над тях в сравнение с 90-те години намаля, но носенето на хиджаб парадоксално обхвана и слоевете на обществото, възприели западните нрави.
Вече не става дума само за очебиен израз на исляма, предназначен да прикрие формите на момичетата, за да не възбуждат „сатанински желания“ у техните събратя по религия. Подобно на шоколадовото яйце, и хиджабът крие изненади. За много момичета той е удобно прикритие, което им помага да заблудят подозренията на бдителните си родители, казва Рабея, студентка по арабска филология в Алжирския университет, която гордо носи широката роба и не позволява дори едно косъмче да се подаде изпод забрадката й, пристегната здраво около челото й.
Рабея е мюсюлманка и всеки ден се моли по пет пъти. За нея хиджабът е признак за „мултазим“ (силно набожен човек), строг и спазващ шериата – ислямското законодателство, което препоръчва жените да показват на обществени места само ръцете и част от лицето си. “Някои, още по-праведни, носят „ситар“ (завеса) – хиджаб с ръкавици и було, който скрива лицето, но е прозрачен, за да могат да виждат,” прилежно обяснява студентката, като напомня, че мюсюлманката „не бива да показва красотата си на други, освен на мъжа си“.
Рабея отбелязва, че всъщност повечето момичета носят хиджаб не заради религиозните си убеждения, а за удобство. Някои, за да скрият под него бедните си дрехи, други го слагат само за да се подчинят на изискванията на семейството си и бързат да се отърват от него веднага щом могат, трети – за да не бъдат разпознати на улицата. Сервитьорките в едно от бистрата в град Алжир нахлузват хиджаба в края на смяната си и дискретно излизат, разказват клиентите. Никой от близките им не бива да заподозре, че работят в подобно заведение – позор за семействата им.
На улица „Дидуш Мурад“, една от най-големите в Алжир, магазин „Диамантин“ се специализира от четири години в продажбата на хиджаб. „Преди предлагахме само един модел – широка роба в тъмен цвят – сиво или черно. Сега хиджабът стана продукт на модата. Стилистите се заеха да го разнообразяват и организират ревюта“, разказва собственикът на магазина. И вече наема продавачки за демонстрации.
Хиджабът вече е пригоден за всякакви обстоятелства – с пайети като вечерна рокля, или прилепнал и прозрачен, за да бъде секси. Западен турист признава, че бил буквално „заслепен“ от момиче с прилепнал по тялото хиджаб. Преди настъплението на фундаментализма през 80-те години младите алжирки излизаха в западно облекло. Зрелите дами носеха хаик или млая – традиционна забрадка, черна или бяла, в зависимост от региона.
По БТА