Ще вземе ли Homo roboticus властта на Земята?
Човечеството отдавна се страхува, че машините ще вземат властта на Земята – фактически от появата на първите компютри. Невероятно много филми и книги разказват как роботи, чийто интелект значително превъзхожда умствените способности на Homo sapiens, създават собствени цивилизации. Хората в тях, в най-добрия случай, получават ролята на роби. Два текста, публикувани в последния брой на сп. „Сайънс“, описват тази перспектива като не чак дотам фантастична. Как машините изненадаха учените със способностите си, пише Лента.ру.
Сп. „Сайънс“ по принцип не е сборник с научно-фантастични разкази. Напротив, то е едно от най-авторитетните научни списания. Публикуваните в него статии подлежат на сериозен подбор и се оценяват от няколко експерти в съответните области. Точно затова статиите на два колектива учени за новите възможности на изкуствения интелект предизвикаха истинска буря.
Дойдох, видях, победих
Заглавието на труда на първия колектив учени от университета „Абъристуит“, Великобритания, е скучно – “Автоматизация на науката”. Резултатите му обаче изобщо не са скучни. Авторите са създали – ни повече, ни по-малко – робот-учен, който е способен самостоятелно да предлага научни хипотези, да планира необходимите експерименти и да ги провежда. С други думи – Адам (така конструкторите нарекли творението си) може да прави пълноценни научни изследвания.
Бойно кръщение на робота става работата по изучаване на дрождите от вида Saccharomyces cerevisiae – класически обект на изследванията на генетици и молекулярни биолози. Адам трябва да определи “родителите” на т.нар. ферментни “сираци” Saccharomyces cerevisiae. С този термин се обозначават ферментите, за които досега не са определени кодиращите ги гени. Само като съотнесат всички работещи в клетката ферменти със съответните гени учените могат пълноценно да моделират метаболитните и биохимични процеси в организма им.
Изследователите осигуряват на Адам информация за метаболизма на дрождите във вид на списък от гени и кодираните от тях белтъци и залагат база данни, съдържащи списък от гени и белтъци, въвлечени в метаболитните процеси на други организми. Всичко това е изложено на разбираемия за робота език на логическото програмиране Prolog. Анализирайки получените сведения, Адам се „заинтересува“ от 13 белтъка и генерира 20 предложения за това, какви гени може да ги кодират. След това роботът-учен планира необходимите експерименти и ги провежда.
Адам не изглежда като “обикновен” робот, а като голяма (при това много голяма) лабораторна маса с множество апарати и компютри. Въпреки това броят на апаратурата му е ограничен, което ограничава и броя на опитите, които може да направи. От резултатите от проведените опити Адам не успява да докаже еднозначно или да опровергае хипотезата, но пък преценява вероятността й. Роботът заключава, че 8 от 20-те хипотези може да бъдат отхвърлени, а останалите 12 трябва да бъдат разгледани по-подробно.
Създателите на Адам проверяват изводите му с други методи и се убеждават, че роботизираният им колега не греши. Освен това те анализират генетичните бази данни, които се попълват всеки ден, и констатират, че шест от изследваните от Адам дрожди вече си имат “родители”. Различни групи учени успяват да определят кои гени отговарят за синтеза на тези белтъци. И трябва ли да казваме, че Адам е познал във всичките шест случая?
Роботът-учен нагледно демонстрира, че машините могат да правят отлично лабораторни изследвания без участието на хората. И още нещо – те го правят значително по-бързо и с по-малко грешки. Но в статията си авторите споменават прочутото възражение на лейди Лъвлейс, същността на което се свежда до следното: роботите не могат да родят нищо оригинално.
В случая с Адам този довод може да се приеме за верен. Наистина, роботът е направил сравнително прости логически изводи от данните, с които разполагал и е разработил най-подходящите експерименти, използвайки наличната апаратура. Но на лейди Лъвлейс няма да й е лесно да възрази на програмата, разработена от втората група учени.
Машина за разбиране на света
Двама изследователи от Корнелския университет са създали алгоритъм, който от предоставените данни извлича физически закони. В работата си авторите проверяват способността на програмата да достига принципи, залегнали в основата на заобикалящия ни свят, например на махалото. Учените предоставят на програмата данни за движението на компонентите на система, състояща се от едно или две махала (във втория случай се появяват хаотични движения). Програмата се опитва да опише поведението на системата с помощта на математически уравнения. На разположение тя има само основни умения: можела да събира, изважда, умножава и дели, но не знае нищо например за теоретичната механика.
Отначало “обясненията” изглеждат случайни: програмата се опитва да описва определените данни, като подбира повече или по-малко подходящи математически операции. Първите уравнения не описват поведението на системата, въпреки че някои опити са по-малко успешни от останалите. Програмата коригира грешните уравнения и отново проверява дали те съответстват на наличните данни. Постепенно, в резултат на тази селекция, тя стига до познатите математически формули като втория закон на Нютон или закона за запазване на импулса.
Така създадената от учените програма, използвайки най-прости математически операции, извежда от нулата основни физически закони. В случая не става дума за никаква зададена от човека първоначална логика. А точно обратното. За да се формулира законът за движение на Нютон е имало нужда от знания, получени от поколения учени и разбирането, че всички, които са се опитвали да систематизират тези знания, са работили в грешна посока.
Програмата нямала понятие от тези неща. Тя нямала интуицията, която е помагала на гениалните учени да прекрачат отвъд традиционните представи за устройството на света. Тя просто методично е подбирала възможните варианти и е избирала най-вероятния.
Новият алгоритъм едва ли се явява универсална машина за търсене на отговорите на основните въпроси на съществуването. В някои случаи той вероятно ще може да извлича сложни формули, приблизително описващи конкретен случай, които няма да отразяват основните закони, определящи поведението на системата.
Авторите предполагат, че програмата ще е полезна в областите, където са се натрупали голямо количество експериментални данни, но липсват теории, които да обяснят закономерностите за появата им. Учените разказват, че са използвали разработката си за анализ на физиологическите характеристики на хората и нивото на въздействие при по-голямо количество белтъчини. Резултатите засега не са публикувани, но изследователите заявиха, че са успели да се доберат до “някои интересни закони”, част от които не са били известни досега.
Времето ще покаже какво ще означават за човечеството тези два труда. Привържениците на изкуствения интелект може да кажат, че учените са доказали способността му да се сравнява с интелекта на хората. Антропоцентристите ще възразят, че става дума само за частни случаи и е рано да се слага знак за равенство.
Вместо заключение
Преди много време на Тралфамадор живеели същества, които изобщо не приличали на машини. Били ненадеждни. Били лошо конструирани. Били непредсказуеми. Живеели кратко. И тези жалки същества вярвали, че всичко съществуващо трябвало да има някаква цел и че някои цели са по-висши от други.
Тези същества прекарвали почти целия си живот, за да разберат каква е целта на живота им. И всеки път, когато намирали нещо, което им се струвало цел на живота, то се оказвало толкова нищожно и незначително, че не знаели къде да отидат от срам и отвращение.
Тогава, за да не служат на толкова низки цели, съществата започнали да правят за тези цели машини. Това им давало възможност в свободното време да служат на по-високи цели. Но дори когато намирали по-висока цел, тя все се оказвала недостатъчно висока. Тогава започнали да правят машини и за по-високите цели. И машините правели всичко така безпогрешно, че в края на краищата им възложили дори търсенето на целта на живота на самите същества.
Машините напълно честно дали отговора: всъщност не успели да открият никаква цел в живота на съществата. Тогава съществата започнали да се избиват помежду си, тъй като не могли да се примирят с липсата на цел в собственото си съществуване. Направили още едно откритие: не можели дори да се избиват помежду си. Тогава предоставили тази работа на машините. И машините приключили с тази работа по-бързо, отколкото може да кажете “Тралфамадор” (из “Сирените на Титан”, Кърт Вонегът).