В. „Вима“: Алъш-вериш за влизането на Турция в Европа
Предизборният период за излъчване на членове на Европейския парламент беше „открит“ от Барак Обама. При посещението си в Турция американският президент повтори позицията на САЩ в подкрепа на присъединяването на Анкара към ЕС. Никола Саркози побърза да отговори, че това зависи от 27-те членки на съюза, като повтори твърдата си позиция срещу членството на Турция. Други се произнесоха с още по-язвителен тон, като например някои представители на Християнсоциалния съюз от Бавария, заявявайки, че Барак Обама може би трябва да обяви присъединяването на Турция като петдесет и първи щат на Америка.
Очевидно е, че въпросът за Турция предизвиква оживени реакции. Факт е също така, че тези реакции се засилиха след последната среща на върха на НАТО. Турският премиер Ердоган се противопостави в Страсбург на избора на бившия датски премиер Андерс Фог Расмусен за поста генерален секретар на Алианса. Самият Расмусен е правителствен ръководител на Дания, където избухна скандалът с карикатурите на Мохамед, предизвикали вълна от демонстрации в мюсюлмански страни, които между другото наложиха ембарго на датските стоки.
Сега трябваше да се намеси американският президент, за да бъде сломена съпротивата на турското ръководство и да бъде приет Расмусен на поста генерален секретар. В замяна американците застанаха зад подкрепата на Турция за членство в Европейския съюз. Последиците от този алъш-вериш обаче бяха явно много негативни. Довчерашният привърженик на европейската перспектива на Турция, френският външен министър Бернар Кушнер, и наред с него цялата френска левица, заяви, че е шокиран от поведението на турското ръководство и застана зад позицията на Никола Саркози. Обяви се за установяване на „привилегировани партньорски отношения“ и срещу пълноправното и равнопоставено членство на Турция.
Истина е, че думите на американския президент прозвучаха приятно в ушите на турската общественост, тъй като това, което иска Обама, е да увери от една страна, че САЩ не са във война с ислямския свят, и от друга, че застава зад гърба на страните, желаещи сътрудничество и започване на дълъг диалог. В този смисъл новият американски президент се оказа в противовес с политиката, водена от неговия предшественик Джордж Буш. Още по-голямо е разминаването с тази политика, като се има предвид отправената от него покана за диалог с Иран и Сирия.
За разлика от това, американската подкрепа за Турция е подход, съпоставим с досегашната твърда позиция на Великобритания, обявила се открито за членство на Анкара в европейското семейство. Причината за това се свежда единствено до възловата роля, която Турция заема както сред съюзническите на САЩ сили, така и вътре в Северноатлантическия алианс. Тази позиция се подсилва още повече от факта, че Турция е сред малкото страни от Алианса, която се очаква да увеличи силите си в Афганистан.
Все пак острите реакции от френска страна, както и противопоставянето на Германия, засилват непримиримостта на турското ръководство. Бившият външен министър и сегашен държавен глава на Турция категорично отхвърли всякакви дилеми около избора на Расмусен, като припомни ролята, изиграла страната му в качеството й на „преден пост“ на европейската отбрана по време на Студената война. Той акцентира най-вече на факта, че критиките по адрес на Анкара биха могли да предизвикат търкания в отношенията с европейците. „Жестът на добра воля трябва да бъде адресиран към нас, а не да идва от нас“, каза Гюл.
Въпросът с Турция трябва да бъде разглеждан в три аспекта. Първият и може би най-значим се основава на един съществен въпрос: може ли и трябва ли Европа да приеме Турция в своите среди, което означава, че тя ще граничи с Иран, или е за предпочитане границите на Европа да останат малко извън Истанбул?
Обществеността в Европа е разединена, а опасностите – реални или не – дебнат що се отнася до светския характер на турската държава. Те дават все повече храна и доводи на онези, които се противопоставят на присъединителната перспектива на Анкара. И тук се крие вторият риск и опасност по този въпрос. А той се свежда до политиките, които Франция и Германия трябва да следват. От тази гледна точка изборите за Европейски парламент са възможност за Никола Саркози да търси допирни точки с десницата, тъй като знае, че идеята за турското членство не се приема от широката френска общественост.
И накрая, един трети аспект на този въпрос се отнася до отношенията на Европа със САЩ. Според френския президент, както и според онези, които се противопоставят на американското „вмешателство“ в Европа, всеки опит, който би поставил Франция редом със САЩ, трябва да бъде оборен. Но този избор в съчетание с повторното присъединяване на страната към военната организация на НАТО ще накара Франция да заприлича на държава, застанала „напълно редом“ със САЩ.
По БТА