Осъжда ли Евросъюзът на вечна изолация Балканите?
Според Оксфордския речник на английския език, балканизиране е глагол, който означава „да се раздели (областта) на определен брой по-малки и често неприятелски настроени части, както беше направено с Балканския полуостров в края на 19 и началото на 20 век“. Както пише Дейвид Норис в книгата „Балкански мит“, използването на термина балканизация за първи път е забелязано през 1920 година, но е останало в британския политически речник до днес.
Сега в Оксфорд има допълнение – че балканските отношения се характеризират с опасна нетърпимост на балканските държави една към друга или към останалата част от Европа. Разбира се, това е един от митовете, който създава представи, несъответстващи на историческите събития. По-нататък Норис казва, че източникът на балканския мит се намира на Запад, който създаде основата за възникването на идеи за балканския примитивизъм, за хора, които трябва да бъдат колонизирани и чиито дела трябва да бъдат ръководени от чужденци, или за хора с инатлив характер и независим дух, които ще се защитават от такава външна намеса.
В своята и в европейската история Балканите дълго време са смятани за нестабилен район. Оттук идва и името „буре с барут“. За това допринесоха и самите балкански народи, с подялбите и войните, но трябва да се знае, че голяма част от Балканите векове наред е била под чуждестранна окупация или поне доминация. Това положение беше добра основа за изграждане на стереотипи и за поддържане на предразсъдъци. На всички географски ширини е имало народи и личности, постигнали добър успех със създаването на „излишък“ от история. Не е честно тези неща да се свързват само с Балканите и такива междунационални отношения в света да се наричат „балканизация“ в обиден смисъл. В историята, както и днес, отговорността е поделена между великите сили и балканското пространство.
В някои други книги, публикувани първо на английски, а след това и в превод на „наш език“, автори от Балканите подхождат към тази тема много по-сериозно и отговорно, като дават приноса си за разбиване на неразбирателствата и предразсъдъците. Белградчанката Весна Голсуърти, сега професор в Лондон, пише „Измислянето на Руритания. Империализмът на въображението“ (ИК „Кралица Маб“, 2004), а хърватският автор Виекослав Перица пише „Балканските идоли – религия и национализъм в югославските държави“. Най-известен автор е българката Мария Тодорова, която започва книгата си „Имагинерните Балкани“ с посвещението, че обича Балканите, без да е необходимо да се гордее или да се срамува от тях.
След последните балкански войни, с които завърши 20 век, страните от Балканите отново са на съдбоносен път. Повече от всякога този път може да се трасира със стабилност и сътрудничество. Както много пъти досега, това, което е останало и което наричат Западни Балкани, решава много малко неща.
Великите сили скроиха разпадането на Югославия, както и най-важните балкански държави. Днес, заети със себе си, мързеливо и нетърпеливо дават рецепти: изпълнете условията и може би един ден ще бъдете приети в общността на привилегированите. Тези условия все повече се възприемат като двойни стандарти, мотивирани с политически решения, и изглежда всъщност са пречки. Как да се обясни, че Румъния и България могат да влязат в ЕС, Хърватия и Македония могат да бъдат кандидати, дадено е право на Черна гора да се кандидатира, Албания да стане член на НАТО. Да не говорим, че не се знае в каква територия Кипър е приета в ЕС.
Не искаме да омаловажаваме усилията на другите страни, нито резултатите, които са постигнали в процеса на присъединяване към евроатлантическите асоциации. Само че и останалите балкански страни очакват такова отношение до пълноправното им членство в евроатлантическите асоциации. Какво означават посланията, че Европейският съюз е уморен от разширяването, че за дълго време е изчерпал капацитета си да се разширява. Като че ли Брюксел смята, че е достатъчно да направи около Западните Балкани обръч от държави от ЕС и НАТО и да го остави да чака неопределено време.
Не е чудно, че в целия район нараства евроскептицизмът, въпреки декларативните изявления на всички правителства – европейските и балканските. Безвизовият режим няма да увеличи значително пътуванията, но би бил истински сигнал, че разчитат на нас. Или може би ние трябва да престанем да разчитаме на тях. Спорните решения подкрепят някои оценки, че Европа след десет години ще изглежда по-различно и ще бъде разделена на три части, както казва ЦРУ. Затова не ни изненадват ироничните американски изявления, че винаги са гледали на Европейския съюз като на симпатичен експеримент. Босна и Херцеговина е случай сам за себе си.
По БТА