Талибанското емирство в Пакистан – крачка към разпадането
В началото на седмицата законодателната и изпълнителната власт в Пакистан одобриха мирното споразумение, подписано на 17 февруари от провинциалното правителство на пакистанската Северозападна гранична провинция с талибанска бунтовническа групировка, разположена в областта Сват. Споразумението позволява в Сват да бъде въведена правна система, основаваща се на ислямския закон. В замяна на това трябва да бъде сложен край на талибанския бунт. Като се аргументират с твърдението, че правните системи ще бъдат различни в отделните райони на областта Сват, за да отговарят на различните културни традиции, привържениците на споразумението – както в пакистанското правителство, така и в пакистанското общество – твърдят, че то ще сложи край на насилието. Като се знае какви са целите на т. нар. джихадисти, вероятността това да се случи е много малка. По-скоро капитулацията на държавата ще направи джихадистите по-смели и активни в преследването на целите им.
Пакистан няма стратегия за борба с разрастващия се бунт и затова през последните няколко години започна да губи все повече земя в северозападните райони за сметка на пащунските джихадисти. Но досега властта на държавата се стесняваше само на практика – ситуация, която според Исламабад била временна. Одобряването на споразумението за въвеждане на шериата с голямо мнозинство, както и президентският подпис върху него е признание за поражение от страна на държавата – ситуация, която трудно може да бъде променена, особено в страна, която се опитва да се справи с множество вътрешни и международни проблеми.
Разрешението за въвеждане на специфична политическа и правна система на част от територията на страната всъщност е равносилно на признаване на автономията на съответния район. Трябва да се отбележи, че от самото си създаване Пакистан ожесточено се съпротивлява срещу исканията за автономия на провинциите, населени с малцинства.
Талибанското емирство върху значителна част от територията на Северозападната гранична провинция се създава в момент, когато Балуджистан – голяма по територия провинция в югозападната част на Пакистан, се превръща в арена на нова вълна от насилие, разпалено от убийството миналата седмица на трима ключови сепаратистки лидери, както се твърди, от пакистанските специални служби. Законодателното утвърждаване на правна система в стила на талибанското движение в областта Сват ще ускори „талибанизацията“ на значителна част от страната и ще се превърне в стимул за сепаратизма на балуджите. С други думи, двете провинции, които граничат с Афганистан, могат да излязат изцяло извън контрол. Ускореното обезсилване на държавната власт по западната периферия сериозно ще затрудни регионалната стратегия, насочена срещу талибаните и срещу международния джихадизъм, на администрацията на президента Барак Обама.
Бунтовете на пащуните и балуджите застрашават транспортните коридори, които преминават през територията на двете провинции, и се използват за военни доставки на чуждестранните контингенти в Афганистан. Това сериозно ще затрудни усилията на САЩ и НАТО да спечелят военно надмощие. Обстановката по афганистанско-пакистанската граница става все по-нестабилна, което позволява на талибаните и от двете страни на границата да печелят тактически победи. Този вариант на развитие има пряко отражение върху политическия компонент на американската стратегия, тъй като евентуалните преговори с „умерени“ талибански групировки започват да стават все по-трудно осъществими.
Всъщност преговорите между талибаните в областта Сват и Исламабад създадоха отрицателен прецедент, с който се компрометират всички усилия на САЩ да пристъпят към преговори с прагматично настроените талибански групировки в Афганистан. Като видят успеха на своите „колеги“ в Сват, афганистанските талибани вероятно ще започнат да настояват, че ще преговарят със сънародниците си чак след като западняците се изтеглят от страната. А това означава, че чуждестранните части в Афганистан са изправени пред продължителен конфликт – в който джихадистите, а не САЩ и НАТО, ще имат на своя страна предимствата, осигурявани от Пакистан.
По БТА