Ще глътне ли океанът калифорнийското крайбрежие?
Третият по големина и първи по население американски щат Калифорния е изправен пред воден режим, след като сушата в него продължава трета година. Губернаторът Арнолд Шварценегер въведе извънредно положение. Едновременно с това еколозите предупреждават, че заради глобалното затопляне до края на века океанът може да залее огромни площи от крайбрежието и да надхвърли щетите от урагана Катрина. С колко ще се повиши нивото на световния океан и какви мерки трябва да предприеме Калифорния, пише сп. Тайм.
Представете си летището на Сан Франциско под вода, или пристанището Long Beach, където се намира второто най-натоварено летище на Америка. Представете си плажа Нюпорт в Ориндж каунти напълно потънал под надигащия се океан.
Това е бъдещето, което може да сполети Калифорния в края на този век, ако промените в климата продължат със същата сила. Според Тихоокеанския институт, неправителствена организация за опазване на околната среда, необузданото глобално затопляне може да накара световния океан да увеличи нивото си с повече от 1,4 метра. Калифорнийското правителство възложи на института изследване, което беше публикувано през март. То е едно от многото, които показват как промените в климата ще повлияят на крайбрежието на щата и предоставя подробен анализ за последиците от покачването на морското равнище върху региона.
Тихоокеанският институт констатира, че до 2100 година приблизително 480 000 калифорнийци ще бъдат застрашени от наводнения. Това е двойно увеличение на броя на застрашените, които живеят в предразположени към подобно бедствие райони. Под заплаха ще бъдат пътища, училища, болници и други части от инфраструктурата, намиращи се близо до морето. На риск ще бъде изложена крайбрежна собственост на обща стойност около 100 милиарда долара, а цената на мерките за защита на сушата от наводнения се изчислява в милиарди, дори ако започне стриктен контрол върху парниковите емисии. “Промяната е неизбежна, и тя ще повлияе съществено върху калифорнийското крайбрежие,” казва Хедър Кули, старши изследовател в Тихоокеанския институт и съавтор на доклада.
Предупрежденията в доклада са толкова шокиращи донякъде заради факта, че изследването допуска доста по-голямо покачване на морското равнище, отколкото предишните анализи. Цифрата от 1,4 метра, използвана от института, е заимствана от изследване на Института по океанография Скрипс. Тя е значително по-висока от досега приетата, използвана в оценките на Междуправителствения панел за промените в климата към ООН (IPCC) през 2007 година, който прие, че до 2100 година морското равнище ще се покачи между 18 и 59 см. Но цифрите на организацията на ООН се базираха на по-стари данни и вземаха предвид само термичната експанзия на океаните и моретата. (Когато се затопля, водата се разширява, затова затоплените морета и океани ще повишат нивото си.) IPCC не отчете фактори като потенциалното доста по-значимото топене на ледниковите шапки в Гренландия и в Антарктика – само в Гренландия има достатъчно лед, който може да повиши нивото на световния океан с повече от шест метра. По времето, когато IPCC представяше доклада си, ледените шапки по полюсите се топяха, но не беше ясно колко бърз ще е този процес или как ще реагират на повишаващите се температури в бъдеще.
Новото изследване хвърля светлина върху въпроса за ледените шапки – и резултатът е отрезвяващ. Тази седмица учените-участници на конгреса за промените в климата в Копенхаген представиха изследване, според което до края на века нивото на световния океан може да се повиши с един метър и повече, като промяната в различните части на света ще е различна. Учените твърдят, че е малко вероятно нивото да се повиши с по-малко от 50 см дори ако овладеем емисиите въглероден диоксид. Новите прогнози са основани на по-подробни данни за топенето в Гренландия, Антарктика и на други ледници в света, които в момента изливат вода в океаните и причиняват покачването на нивото им. Общо 600 млн. души в крайбрежните райони по света ще бъдат изложени на по-голям риск от наводнения. “Ако не предприемем спешни и значими мерки за решаване на проблема, през 21-ви век климатът може да причини повишаване на морското равнище с метри,” заяви Джон Чърч, океанограф в Центъра за изследване на времето и климата на Австралия и един от съавторите на доклада.
Въз основа на тази абстрактна цифра Тихоокеанският институт показва какво би означавала тя за градове, улици, мостове, плажове и електроцентрали в най-гъсто населения и най-уязвим американски щат. От наводнението на века ще бъдат застрашени близо половин милион души. Това не означава, че наводнението ще се случи един път, а че по-скоро ще е бедствие, което ще се случва по един процент на година. Това означава, че има шанс 26 процента да се случи в рамките на 30 години. Най-уязвими са районите, концентрирани край крайбрежието на Сан Франциско бей, където големи части от Сан Франциско и Оукланд в края на века може да бъдат залети от огромни наводнения. Дори части от тихоокеанското крайбрежие, които са защитени от наводнения, може да бъдат изложени на риск от по-голямата ерозия. Подобно на урагана Катрина, те ще засегнат най-много бедните, които са без застраховки и ще понесат основния удар от разрушенията. “Съществува представата, че хората, които живеят по крайбрежието, са богати и имат застраховки,” казва Кули. “Но в действителност често те са бедни и точно те ще бъдат особено уязвими.”
Най-добрият начин да се защити калифорнийското крайбрежие, е рязко да се намалят емисиите въглероден диоксид и да се надяваме да не се осъществят най-лошите сценарии за глобалното затопляне. Но дори да намалим емисиите, покачването на морското равнище ще продължи и затова трябва да се организира по-добра защита на крайбрежието, отколкото в Ню Орлийнс. Според изследването на Тихоокеанския институт за противодействие на повишаване на морското равнище с 1,4 метра ще са необходими подобрения в защитата на около 1100 мили от крайбрежието, включително на дюни и диги. Те няма да са евтини и ще струват най-малко 14 милиарда. Други 1,4 милиарда ще са необходими за поддръжката на направеното. Но дори и тези средства може да се окажат недостатъчни. “Рано или късно може да станем свидетели как някои региони ще бъдат изоставени заради чести наводнения,” казва Кули. Свикнали сме да контролираме последствията от природните бедствия, но ако не успеем да обуздаем промените в климата, ще се наложи да се предадем.