Защо в кризата се вдигат цени? Докога рекет?

Кризата смъкна надутите цени на недвижимите имоти. Поевтиняха автомобили, електроника, техника, дрехи. Но, кой знае защо, домати и краставици струват 3-4 лв. килото, а в нищо и никакви заведения ти продават една пършива салата от 300 г. пак за 4 лв.

Същото е и с бензина – сега цената на петрола е 45 долара за барел, а бензинът на бензиностанциите струва толкова, колкото беше при цена на петрола 80 долара за барел.

Но петролните спекулации не оправдават високите цени на зеленчуците. Домати, които се внасят от Турция за 40-50 ст. за килограм, се продават на пазара около 7 пъти по-скъпо. Това е жив рекет. В цената на турските домати е включено защитно мито около 1 лв. на килограм. При нормален процент за търговците на дребно и за борсите турските домати трябва да се продават най-много за около 2,50 лв. килограма в този сезон. А българските домати през април трябва да струват не повече от 2 лв. килото.

Производители твърдят, че търговците надуват цените. Търговци твърдят, че производителите си продават на каквито си искат цени. Но ситуацията не се променя и за тези хора сякаш няма криза. Те скубят, колкото могат. Това са картелни, мафиотски цени. Всичко е изчислено – човек може да се лиши от кола, може да живее под наем, вместо да купува жилище, но не може да спре да яде. Никой не иска и не смее да пробие с конкурентни цени негласното споразумение на търговците. Сякаш са в някакъв унес и не усещат кризата.

Подобна е лакомията и на ресторантьорите. В заведение със захабени покривки сервитьор с омазнени дрехи ти сервира чаша евтино вино за 4 лв. или бутилка с 350% надценка. Порция пъстърва 250 г., опечена зле от калпав готвач – за 8 лв. без гарнитура. И т. н.

Проблемът май е, че българинът иска да печели по много, без да си мръдне пръста. Праска надценки и смята, че това е бизнесът – да купиш от Турция ютия или панталон за 5 лв. и да го продадеш за 40 лв.

Тия ще се събудят ли най-после? Какво още трябва да стане? Синдикатите твърдят, че реалната безработица е 13% – два пъти по-висока от процента, за който оптимистично чурулика Масларова.