Молдова е тест за ЕС и отношението му към постсъветския буфер
Страните не избират съседите си; това не могат да правят и псевдофедерациите от нации, които ревностно отстояват суверенните си права и действат едностранно в свой интерес, така както го разбират. ЕС периодично установява това. Което ни води към решението на Румъния внезапно да предложи бърза процедура за получаване на гражданство на около един милион души от съседна Молдова, давайки по този начин европейско гражданство на една четвърт от населението на най-бедната държава в Европа.
За онези, които не са внимавали: Молдова неотдавна произведе спорни избори и след преизбирането на управляващата комунистическа партия в страната избухнаха протести, придружени от насилие. Траян Бъсеску, президентът на Румъния, отговори на това с предложение за гражданство за онези молдовци, които говорят вариант на румънския, и които по-скоро подкрепят опозицията в една държава със слабо чувство за национална идентичност.
Клубните правила на ЕС го принуждават да застане зад Румъния – eдин от най-непокорните и нефункционални членове на съюза – независимо дали съюзът е съгласен или не с нейната политика и независимо дали някой се е консултирал с него. Брюксел често става заложник на политиката на кипърско-гръцкото правителство в Кипър към кандидат-членката Турция или на Словения в граничния й спор с кандидат-членката Хърватия. Членовете на ЕС могат да пренебрегват правилата, но съюзът не може.
Импулсивното поведение на Румъния поне не се свежда до териториална претенция. То не заплашва границите или суверенитета на съседната страна – което често е прелюдия към война – макар че поведението й навежда на асоциации с една епоха на трансфер на население и етнически критерии за гражданство, за чието премахване отчасти беше създаден ЕС. Въпреки голямата степен на етническа хомогенизация, последвала ужасите на Втората световна война, източните предели на Европа са все още мозайка от народи и би било безотговорно да се окуражава фрагментацията. Спомнете си войните след разпадането на Югославия.
Но истинският проблем на ЕС е какъв подход да възприеме към съседите, които не планира да приеме за членове. Това се вижда от относителния неуспех на Евросредиземноморското партньорството (или процеса от Барселона) в опита му да свърже Близкия Изток и Северна Африка чрез значителни помощи и обща зона на свободна търговия.
Молдова е част от постсъветския буфер от страни с нерешени конфликти, които се разкъсват между Изтока и Запада, Русия и ЕС (като Грузия, Украйна, Азербайджан и самата Молдова). Това положение крие опасности за новата политика на ЕС към съседите, в случая за Източното партньорство. Този проект рискува да стане смешен, освен ако ЕС на успее да покаже, че може да повлияе на събитията в Молдова (да не говорим за Румъния).
По БТА