„Правда“: Казахстан рискува много с петрол за Китай
Вече трети ден казахстанският президент Нурсултан Назарбаев гостува в Китай. Той обсъжда доставки на горива за Небесната империя. Казахстан се стреми да не бъде зависим от руските тръбопроводи и в името на тази „свобода“ е готов на сътрудничество с когото и да било, включително с Китай. А Пекин ще се възползва от това – не само ще изтласка и Русия, и Запада от икономиката на Казахстан, но ще засили и политическия натиск върху казахстанците.
Китай се стреми да използва участието си в петролногазови проекти на казахстанска територия, за да включи страната в сферата на политическото си влияние. Казахстан маневрира, като използва богатите си находища на петрол и газ. Готов е да сътрудничи и със САЩ, и с Иран, и с Китай, само и само да не е обвързан с транзитния пренос на горивата си по руски тръбопроводи.
Русия и Казахстан са потенциални конкуренти на китайския пазар за енергоносители. Засега Русия има повече шансове, тъй като сибирските находища са по-близо до Китай, а проектът за петролопровод от Казахстан до КНР не е мръднал от средата на 90-те насам.
Казахстан се опитва да заобиколи Русия с всички средства. През 1997 година например започна да доставя петрола си с танкери през Каспийско море до ирански пристанища, а Иран продаваше собствените си добиви на вносители от трети страни, като заделяше за Казахстан част от печалбите. По същото време Техеран и Астана започнаха преговори за изграждане на тръбопровод от Казахстан през Туркменистан до Иран. Предвиждаше се маршрутът да осигури на Казахстан излаз на Персийския залив и достъп до азиатските пазари. Проектът обаче беше осуетен от САЩ, които през 2001 година обявиха Иран за част от „оста на злото“. И Казахстан пренасочи петролните си потоци към Китай.
На пръв поглед този маршрут е изгоден – Казахстан и Китай имат обща граница и контактуват без посредници. Пекин разглежда Казахстан като доставчик на суровини и ресурси за китайската икономика. Ръководството на народната република много държи националният капитал да участва в петролногазови проекти в чужбина. В кратки срокове Небесната империя успя да сложи ръка върху значителни ресурси от петрол и газ в Казахстан – Пекин, а по-точно петролната компания Си Ен Пи Си, получи дялово участие в редица концесии, а на места и еднолично право да разработва находища в страната.
В момента делът на китайските компании в общия добив на нефт в Казахстан почти се е изравнил с участието на националната компания „КазМунайГаз“ (близо 15 на сто). Поредна стъпка в разширяването на китайското присъствие стана изразеното наскоро от Пекин намерение да купи дял от акционерното дружество „Мангистаумунайгаз“. За същото настояваше по-рано и руската „Газпром нефт“, но получи отказ от казахстанските власти.
Стремежът на китайците е след време да придобият контролния пакет в тази компания. Интересът им е разбираем. Си Ен Пи Си притежава 36 находища на петрол и газ, а също и 58 процента от акциите на нефтохимическия завод в Павлодар, което я нарежда сред големите петролодобивни компании в Казахстан. Покупката на активи от „Мангистаумунайгаз“ ще засили китайските позиции в страната и ще отслаби тези на Русия.
Междувременно КНР поставя сурови политически искания пред казахстанското ръководство. Китайците настояват например за репресии срещу сдруженията на казахстанските уйгури. Искат също Казахстан да наруши собствените си закони, като върне принудително бежанците от уйгурски произход в китайския Синцзян-Уйгурски автономен район (с предимно уйгурско население), където ги очаква обвинение в сепаратизъм и смъртно наказание.
По време на преговорите за делимитиране на границата през 90-те Китай с дипломатически средства успя да заграби повечето води на река Чорний Иртиш. А през последните години Астана отстъпи под натиска на Пекин и склони множество китайци да получат под дългосрочна аренда неразработени земи за селскостопански дейности в Казахстан. Добивите, получени от тези площи, ще бъдат изпращани в Китай.
Сътрудничеството с Небесната империя осигурява на страната възможността да намали зависимостта си и от западните компании, и от монополното влияние на Русия върху транзита на суровини до световните пазари. Не бива обаче да забравяме, че икономическото сътрудничество между КНР и Казахстан е в служба на развитието на китайската икономика. След като бъде изграден например петролопроводът до Китай, тръбата ще свърже Казахстан с един-единствен потребител и той ще може да диктува собствени условия за доставките.
Като предоставя на китайски компании правото на собственост върху стратегически обекти, Казахстан поема големи рискове. Днес китайското навлизане на казахстанския петролно-газов пазар е обусловено от икономически причини, но утре Китай ще използва петрола, за да решава геополитически задачи. И Казахстан може да падне жертва на плановете, разработвани от великия му източен съсед.
По БТА