Путин не иска в София, защото е в задънена улица за газа
Руската енергийна политика, неразривно свързвана с името на Владимир Путин, стигна до задънена улица. Засилването на менторския тон и степента на агресивност в изявленията на руски служители са доказателство за това. Все по-явна става и политиката на двойни стандарти в отношенията с енергийните партньори.
Министерството на енергетиката на Русия, в отговор на Брюкселската декларация, подписана от Украйна и ЕС на 23 март, смята, че „всеки процес на капитална модернизация на газопреносния сектор на Украйна трябва да бъде координиран с Русия като страна доставчик“. Това бе обявено след конференцията в Брюксел. А няколко седмици по-късно прозвучаха съвсем други думи. Но от друго министерство – Министерството на външните работи.
„Проблемите, свързани с развитието на транспортната инфраструктура на газ на територията на суверенни държави, се решават в съответствие с тези решения, които са взели тези държави“ – това е изявление на министъра на външните работи Сергей Лавров. Но то не се отнася за Украйна, а за Туркменистан във връзка с изграждането на неговия тръбопровод Изток – Запад.
По този начин е налице избирателно отношение към нашите партньори в газовото сътрудничество. Който от какъв стандарт се нуждае, такъв ще приложим. А какво да правим с принципността на позициите, която така обичат да изтъкват руските дипломати, когато пропагандират енергийната политика на Русия, едва ли не като панацея за всички европейски енергийни проблеми?
Руският президент Дмитрий Медведев предложи „Концептуален подход към новата правна рамка за международно сътрудничество в енергийния сектор“, където се предлага да се впише „абсолютният държавен суверенитет над националните енергийни ресурси“. Очевидно това е стандарт за самите нас. Всъщност, там няма да откриете нищо подобно във връзка с газопреносната система на транзитна държава, за която транзитният ресурс е такъв актив, какъвто е за Русия суровинният ресурс. Освен това, Русия не се признава де юре за транзитна държава, въпреки че де факто е такава – за туркменския, узбекския и казахския газ, за казахския петрол.
А щом азербайджанският президент Илхам Алиев изрази желанието на страната си да получи възможност да транзитира азербайджански газ до пазарите на трети страни, на Владимир Путин му се отщя да пътува до София за енергийната среща на върха, в която трябва да вземат участие 28 страни от Европа, Азия и Съединените щати. Въпреки че предварително беше дал своето съгласие за посещение в София. Според предварителния проект, столицата на България трябваше да стане място на триумф на руската енергийна дипломация.
Съществуваше увереност, че в София ще може да се направи за „Южен поток“ онова, което преди беше направено за „Северния“, т.е. да бъде определен като приоритет на ЕС. Или поне, да се уговори с ЕС сливане на „Южен поток“ и „Набуко“ в следващ етап на „Син поток“. Но ситуацията в Европа след януарската газова криза е много неблагоприятна за Русия. Обясненията на Москва за мотивите за прекратяването на доставките на газ към ЕС не бяха сметнати за убедителни в Брюксел. И в Москва разбраха това.
И стигнаха до извода: „Постигането на информационно превъзходство е предпоставка за победа във всяка борбата – военна, политическа…“ Това са думи на Валерий Язев, заместник-председател на Държавната дума на Русия, един от иделозите на ГазОПЕК. Русия все повече мисли в милитаристични категории, дори и по въпроси, които не са свързани с военната сфера. Така в близко бъдеще ще сме свидетели на мащабна информационно-психологическа кампания, която ще стовари и върху украинците, и върху европейците, поток от путинска агитация и пропаганда. Но това едва ли ще изведе Русия от задънената улица на Путин.
По главред.ру