Израелски удар срещу Иран – в Персийския залив вече се готвят

Израелски бомбардировач Ф-16 излита от военната база Рамон в южен Израел. Снимка: Ройтерс

Израелската армия се подготвя за масирано въздушно нападение срещу ирански ядрени обекти, в случай че получи подобно нареждане от новото правителство, писа преди дни британският вестник „Таймс“. Освен това са организирани и национални обучения по гражданска защита, за да се подготви населението за евентуалните ответни действия, които Израел може да понесе. Сред взетите на прицел обекти са комплексите Натанз, където се обогатява уран, Исфахан, където са складирани 250 тона газ, и Арак, където има реактор с тежка вода, който произвежда плутоний. Разстоянието от Израел до тези обекти е над 1300 километра. Как се готвят за израелските удари другите страни от Персийския залив, пише в. „Вашингтон таймс“.

Държавите-членки на Съвета за сътрудничество на страните от Персийския залив – Саудитска Арабия, Кувейт, Катар, Бахрейн,Обединените арабски емирства и Оман – се готвят за разплата в отговор на израелските бомбардировки на ядрените обекти на Иран, които – както мнозина предполагат – ще бъдат осъществени по-късно тази година. На различни места в тези страни, около основните нефтени обекти, тихомълком се разгръщат ракетни батареи „Пейтриът”. Системата „Пейтриът” е предназначена за разкриване, прихващане и унищожаване на приближаващи ракети с дължина от 3 до 6 метра, които летят със скорост, 3 до 5 пъти по-голяма от скоростта на звука. Иран има стотици такива ракети – както управляеми, така и неуправляеми.

Във Вашингтон зачестиха посещенията на високопоставени военни началници от страните от Съвета за сътрудничество, в това число командващи сухопътните войски, ВВС и ВМС. Ръководителите от страните от Персийския залив се страхуват, че новото израелско правителство, начело на което застана твърдия и безкомпромисен министър-председател Бенямин Нетаняху, ще се откаже от всяка възможност за решаване на проблема с Палестина. Точно това имаше предвид министърът на външните рабти Авигдор Либерман, който ясно заяви: „Вече не се считаме обвързани от задълженията на предишното правителство по преговорите за палестинска държава.” А споразумението от Анаполис от 2007 година за решение на проблема чрез две държави? Това беше преди нас, заявяват новите управляващи от Израел. Либерман дори иска да лиши израелските араби, които са нелоялни към европейската държава, от всички права.

Новият „суперпреговарящ” по решаване на проблема в Близкия Изток Джордж Мичъл не се спира пред нищо. Той пристигна в региона за трети път след избирането на Барак Обама за президент. Мичъл вижда лъч на надежда за постигане на мирно споразумение със Сирия, което ще позволи да се влошат близките връзки на управляващата диктатура с Иран. Още повече, че правителството на Нетаняху няма намерение да се отказва от контрола над Голанските възвишения, които Израел окупира още през 1967 година по време на Шестдневната война.

Въпреки че на теория Иран вече разтваря юмрука си, както направи и президентът Обама с юмрука на Америка, никой в Израел и малцина в други страни вярват, че иранските религиозни лидери ще се откажат от ядрените си амбиции, които тайно разработват през последните 25 години. Нетаняху изрази почти единодушното мнение на израелците когато каза, че иранската бомба заедно със заплахите на президента Махмуд Ахмадинеджад да унищожи еврейската държава създава опасност за съществуването на Израел, и че Израел не може и няма да я пренебрегва.

Умереният президент на Израел Шимон Перес прибави към това сурово предупреждение. Ако предстоящите преговори с Иран не дадат резултати, предупреди той, „ще нанесем удар”. Заедно с това той отбеляза, че това не може да се направи без САЩ. Началникът на израелското военно разузнаване Амос Ядлин заяви на членовете на комитета по външни работи и отбрана към кнесета, че сдобиването на Иран с ядрен арсенал сега „в основна линия зависи от политическо решение.”

Голяма част от управляващите, които влизат в Съвета по сътрудничество на страните от Персийския залив предполагат, че Израел ще насочи бомбардировачите си към някои от 27-те ядрени обекта на Иран веднага щом на предстоящите шестстранни преговори стане ясно, че моллите не са съгласни да се откажат от плановете си за създаване на атомна бомба. САЩ и Иран ще седнат на една маса за преговори – заедно с Китай, Русия, Великобритания, Франция и Германия – и ще направят това за пръв път откакто преди 30 години иранската революция свали от власт последния шах.

Поредните президентски избори в Иран са насрочени за 14 юни. На този ден Ахмадинеджад може да се лиши от президентското си кресло и да го отстъпи на кандидата, който западните държави считат за сравнително умерен. Но според последните изявления на специалистите по Иран върховният духовен лидер аятолах Али Хаменей е за повторно избиране на своето протеже-екстремист. Така той ще запали още една зелена светлина на пътя на коалиционното правителство на Нетаняху за нанасяне на въздушни удари.

Любопитно е, че не всички управляващи сунитски семейства в страните от Персийския залив са настроени против израелските опити да се провалят ядрените планове на Иран. Повечето от тях усещат заплахата, която произлиза от режима на шиитските клерикали с неговите ядрени амбиции, който мечтае за господство в зоната на Персийския залив – както мечтаеше за това и шахът, когато през 1968 година Великобритания се отказа от всичките си задължения на изток от Суец. През 1971 година шахът завзе три стратегически важни острова около Ормузкия пролив – Абу-Муса и Големият и Малкият Томб, които Британия повери на управляващите на Абу Даби. Моллите отказаха да ги върнат, а след това ги оборудваха с противокорабни оръдия.
В целия залив тлеят редица фитили, които могат да предизвикат голям пожар в мащабите на целия регион, ако Израел нанесе удар по Иран. Моллите със своите Революционни гардове и обширни разузнавателни служби притежават застрашителен потенциал за нанасяне на асиметричен удар за възмездие. За нуждите на подривната си дейност те имат на разположение дори Хизбула в Ливан и Хамас в Газа. Освен това влиянието на Иран на Западния бряг на река Йордан постоянно се увеличава. Неотдавна Мароко прекъсна дипломатическите си отношения с Иран, след като залови агентите му да обръщат местните жители в шиитската вяра и да агитират против сунитския ислям и крал Мохамед VІ.

В Дубай – едно от седемте емирства на ОАЕ – живеят 400 000 иранци, сред които има много тайни агенти. В източните провинции на Саудитска Арабия, където се намират по-голяма част от петролните й полета, както и най-голямото в света морско нефтено пристанище Рас Танура и основният нефтодобивен център на кралството Абкаик, също живее многочислено шиитско малцинство. А в Бахрейн, където се намира щабът на 5-ти флот на военноморските сили на САЩ по-голямата част от населението е шиитско, което често е агитирано срещу управляващото сунитско семейство.

Катар, който е с най-високото жизнено ниво в света, а доходите на глава от населението са 78 000 долара, зае изчаквателна позиция като притисна към земята и двете си уши. Доста грозна поза, но така той се чувства доста по-сигурен. Управляващото семейство Ал-Тани създаде телевизионния канал „Ал Джазира”, известен с провокационните си предавания, а щаб-квартирата му е в столицата Доха.

САЩ обаче получиха разрешение да строят в Катар база с една от най-дългите в света писти за излитане и кацане за военната авиация. В Катар се помещава и щабът на Централното командване на САЩ, базирано в Тампа и оглавявано от генерал Дейвид Петреъс. През последните 15 години очарователната съпруга на катарския емир Шейха Моза ръководи образователна кампания в страната, която принуди редица водещи университети на САЩ да открият в Катар свои филиали.

В случай на нападение на Иран, който граничи с Ирак, Техеран може да попречи на планираното за 2010 година пълно оттегляне на американските войски от страната. От 1980 до 1988-та двете държави водеха продължителна война, която отне живота на около един милион души и от двете страни. Иран има голямо влияние и в западните райони на Афганистан. Оман, разположен срещу Иран през Ормузкия пролив, винаги е имал за основен приоритет добрите отношения с Техеран. Но предпазливите оманци притежават най-добрата в района на Персийския залив система за вътрешна безопасност.

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.