Първите сто дни на Обама – изкуството да бъдеш президент
Докато се приближаваме към стотния ден от встъпването в длъжност на новия президент на САЩ Барак Обама, ще чуем и ще видим голямо разнообразие от оценки за представянето на новия държавен глава. Запомнете следното: това, което се случи досега, не е нищо повече от увертюра към първото действие от тази опера. Важното тепърва предстои. Сопраното все още не си е отворило устата за първата ария. Това ще бъде реформата в системата на здравеопазването. Лукавият баритон все още не се е качил на сцената. Почакайте до първата международна криза.
Барак Обама постави началото на голям брой инициативи, но доведе до край малко от тях. Това, което той показа и е важно постижение само по себе си, е майсторство в изкуството да бъдеш президент. Това е важно, защото е първият и най-базисен тест за елементарната му способност да бъде успешен президент. И е изненадващо, защото нямаше причина да допускаме, че той притежава уменията, за да управлява една толкова голяма компания.
Никога досега през 47-годишния живот на този юрист-писател-политик не му се беше налагало да набира, назначава и мотивира професионален екип от сътрудници с такъв размер и умения, да го организира, за да посрещне нуждите му, и да постига целите си. Персоналът на Обама в законодателното събрание на Илинойс и в Сената на САЩ беше миниатюрен. Предизборната кампания сама по себе си безспорно беше най-голямото организационно предизвикателство пред него и той премина през нея с развети знамена. Да бъдеш президент обаче поставя далеч по-тежки изпитания от това да събереш гласовете на 270 членове на избирателната колегия.
Барак Обама имаше няколко препъникамъка при сглобяването на кабинета си и в резултат загуби услугите на един потенциален много важен кадър – Том Дашъл – първоначалният му избор за човек, който да осъществи здравната реформа. Много от членовете на правителството все още се обучават, но персоналът на Белия дом оказва подкрепа за (досега) блестящото представяне на Обама. Особено поразяваща е способността на екипа да се заема бързо с наследени предизвикателства и да поставя началото на амбициозни проекти, без да създава чувство за объркване относно приоритетите на новия президент.
Едва ли е имало ден през първите три месеца, през който американците да не са видели Обама на телевизорите си в най-различни роли – предимно като ръководител, отговарящ за икономическото спасяване на сериозно разбитата жилищна, кредитна и трудова система. Те обаче го видяха и като главнокомандващ на въоръжени сили, които водят две войни, като дипломатически агент, установил контакт със световните лидери, и като съставител на дневния ред на Конгреса, да не говорим за образите му на първи баща, първи фен, първи съпруг и първи стопанин на (кучето) Бо.
Да направиш така, че този калейдоскоп да изглежда разбираем, а не объркващ, изисква страхотна дисциплина, при това на никое място повече отколкото в управлението на дневния ред на Белия дом. Задачата и средствата за това бяха описани в общи линии миналата седмица от началника на канцеларията на Обама Рам Еманюъл, който е имал възможността да наблюдава от близо почти фаталните последици от загубата на контрол като служител на Белия дом през хаотичните първи две години от управлението на президента Бил Клинтън.
Както отбеляза миналата седмица видният изследовател на работата на персонала в Белия дом Брадли Патерсън, графикът на Клинтън беше „съставян, преработван и отново преработван“ на импровизирани срещи, които често завършваха без решение. В резултат най-важните му инициативи – здравеопазването, НАФТА, бюджета и реформирането на правителството – се изблъскваха една друга от пътя.
Обама наследи значително подобрена система за изготвяне на графика от Джордж Буш – първият американски президент с магистърска степен по бизнес-администрация. Тя включваше електронен календар, обхващащ периода от следващия ден през следващия месец до следващата година, който е на разположение на високопоставените членове на персонала. Обама възприе модела на Буш на седмични заседания в събота за определяне на седмичната програма, които са председателствани от Рам Еманюъл, директора за съставянето на графиците Алиса Мастромонако и личната съставителка на графика на президента Даниел Кръчфийлд. На тях присъстват и други високопоставени служители. Всекидневни срещи, които се провеждат рано сутринта, позволяват програмата да бъде доуточнена.
Предизвикателството ще стане по-голямо, когато инициативите на Обама бъдат придвижени към Конгреса, където един-единствен сенатор може да издигне препятствие на пътя, и когато избухне неизбежната криза в чужбина. Увертюрата обаче премина добре и, засега, оперната певица изглежда знае партията си.
По БТА