Луксор, където се роди иманярството

dedo-stefcho-bw.jpgЛуксор и Долината на царете. Място край Нил, на около 400 км от Кайро, където се изсипват стълпотворения от туристи през всички сезони на годината. Небето е умопомрачително синьо, светлината на пустинното слънце е с необичаен за европееца цвят.
От Западната страна на Нил е Градът на мъртвите. От Източната – Градът на живите. От едната страна гробници, от другата – храмове. И от двете страни туристите ги причакват тълпи от местни търговци. Стоят прави, държат в ръце всякакви сувенири – арафатки (кърпи за чалми, станали популярни от Ясер Арафат), килимчета, картички, малки пирамидки, малки сфинксове, наргилета, статуетки от гипс с оловна тежест в тях – на пръв поглед полирани, приличат на каменни, но като ги изпуснеш, стават на парчета. Можеш да видиш статуетка на бог Анубис с надпис на поставката Made in China.

Не трябва да поглеждаш търговеца в очите или в ръцете. Голяма грешка. Ще те дръпне за ръкава и няма да те пусне, докато не купиш от него. Търговците са агресивни, не стоят кротко край потока от туристи, а препречват пътя, навират ти в очите някаква статуетка, дърпат те, викат на висок глас. Бъркотията е пълна, особено като дойдат автобусите с туристи. Веднага попадат в обсада. Сред търговците сноват и малки деца, които предлагат картички. Възрастните ги гонят, уж да не досаждат на туристите, а всъщност да не им пречат на бизнеса.
Всички туристи отиват към Града на мъртвите. Първо се вижда склон, върху който са накацали къщите на селището Гурна (или Курна). Според историците тук цели поколения още от 13 век пр. н. е. са ограбвали гробници. Най-старото иманярско селище в света. Занаятът се предавал от баща на син. Почти цялото население в миналото е участвало в търсенето на съкровища.

Къщите са строени върху гробници на антични благородници и знатни египтяни, натрупвани тук хиляди години един до друг и един върху друг. После върху тях изникнало селището. След него започва Долината на царете.
В Гурна (Курна) сега има няколко алабастрови фабрики. Публична тайна сред местните е, че те са собственост на иманяри. Тук се произвеждат ръчно автентични сувенири, копия на оригинали, изкопани от гробниците. Изглеждат съвсем като истински. Цените са от 10-ина долара за малки статуетки по 1 педя, до… 100-ина долара за големи по 1 метър каменни богове и сфинксове, които никой турист не купува, защото не може да ги помъкне под мишница в самолета.
Местните казват, че жителите на Гурна (Курна) са гонени много пъти от властите, но накрая си извоювали правото да живеят върху гробниците. Пред парламента в Кайро имало митинг на местни жители, които защитавали правото си да живеят върху гробниците. Нещо като българските митинги против “Натура 2000”.
В това градче, където копнат, вадят антики. Статуетките от алабастровите фабрики са копия на изкопани оригинали, направени от алабастър, мрамор, гранит, базалт и Бог знае какви още видове камък. Всичко е изработено ръчно.
Продават се направо в къщите. Част от домовете на тукашните са превърнати в магазинчета, пълни със статуетки. Градчето напомня с нещо на Етъра край Габрово.

Тук, на двата бряга на Нил, е възникнало иманарството преди около 3500 години. Някъде тогава започнали да ограбват злато и предмети от гробниците на фараоните в Долината на царете. Историците твърдят, че обирането на гробниците достигнало връхната си точка при двайстата династия на фараоните – по времето на Рамзес I и Рамзес II. Подкупничество и корупция владеели Египет на всякакви равнища. Пазачите на гробниците се сговаряли с жреци, надзиратели и областни управители и нощем необезпокоявани изнасяли всичко от гробовете на фараоните. Зародило се дори нелегално движение на заговорници, сред които други жреци. Те искали да опазят гробниците на фараоните и тайно причаквали керваните на грабителите или ги изпреварвали и препогребвали мумии да други места. Три пъти мумията на Рамзес III била изнасяна от гробницата и погребвана отново. Започнали да слагат по няколко фараона в една гробница. В гробницата на Аменхотеп II имало 13 мумии на фараони. Накрая спасителите на фараоните издълбали огромна тайна гробница в скалистата котловина Деир ел Бахри, извън Долината на царете. Да там се стигало по планинска пътека. Точното местонахождение на гробницата било забравено и мумиите там почивали необезпокоявани повече от 3000 години. Открил ги чак през 1875 г. жител на Гурна (Курна). Неговата фамилия намерила малък проход в скалите, който стигал до гробницата. Изнасяли тайно и полека гробните дарове на фараоните и ги продавали на парче повече от 6 години, докато фамилията забогатяла. Така към 1881 г. местните били разкрити. Тогава вече почти всички жители на Гурна (Курна) участвали в търговията. По искане на представителя на музея в Кайро, властите в Египет натоварили мумиите на 40 фараона в един параход и той отплувал надолу по Нил към Кайро. Край реката от двата й бряга се стекли тълпи от египтяни и египтянки, които започнали да пеят погребални песни и да танцуват погребални ритуали – да изпратят фараоните в поредното им преместване. Тълпите се трупали по двата бряга километри надолу по реката. Мъже стреляли с пушките си във въздуха, изпращайки фараоните – хиляди години след тяхната власт, народът още ги почитал. Днес повечето от тези мумии са в музея в Кайро.

Продавачите в Гурна не са като търговците, които причакват автобусите край храмовете. Лицата им са с други черти, имат по-особени изражения, не викат, не те дърпат за ръкава, гледат мълчаливо през присвити очи. За пред туристите са просто търговци на сувенири. Преценяват внимателно всеки посетител. Когато усетят, че някой се навърта често тук, че има по-специален интерес, че е чужденец, който души да намери антики, започват да подпитват, докато се стигне до индиректна оферта – “Един намери статуетка…”. “Приятелят ми изкопа мумия под къщата си, ако искаш мога да ви срещна”, обяснява ми черен от пустинното слънце забулен египянин, след като ме вижда вече може би за десети път тук и ме поздравява като стар приятел. Учудващо е, но не изглеждат толкова предпазливи. Ако някой клъвне, започват уговорки, докато се убедят, че купувачът е сериозен и чак тогава може да стигне до статуетката. За подобни антики искат по 50-60 хиляди долара. На каква цена се продават – не е ясно. Но рискът е огромен. По принцип се предлагат фалшификати. Който не разбира, може да си купи добре изработена статуетка за хиляди долари, а подобни се продават за 10. Или да бъде арестуван с някоя автентична антика. Но че тук върви някакъв бизнес се усеща във въздуха. Иначе в Египет законите срещу иманярите са драконовски. Съди се по бързата процедура и наказанята са десетки години затвор.

Луксор е в постоянна обсада от туристи. Името идва от арабското ел касър, което означава дворци. Цял свят се стича тук на двата бряга на Нил да види Карнакския храмов комплекс – най-големият, правен някога в света, Луксорския храм с колоните, колосите на Мнемон – 20-метрови каменни статуи, Долината на царете, в която са намерени досега 63 гробници на фараони. От тях само една не е ограбена в миналото – тази на Тутанкамон.
Музеят в Кайро е претъпкан с антики – над 160 000 експоната. Въпреки че от Египет е изнесено много и сега пълни някои европейски музеи като Британския, например.
Изгревът и залезът в Луксор са умопомрачителни. Никъде другаде няма такива цветове и такова слънце…

Писмо от Кайро
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.