Христо Минчев-Пилето: След Господ, на Лили Иванова най-много съм помогнал аз
Какво премълчаха биографите на примата
„Сънувах моята приятелка Лили Иванова, ела да ти разкажа”, обади ми се пак старият шоумен Христо Минчев-Пилето. За последните 5 десетилетия Пилето е правил концерти с всички по-известни певци…..
Прие ме в дома си и ми разказа последния си сън, как „Лиленцето“ се появила в много гъста широколистна гора, държи го за ръка и го води. След това ми казала, че й предстои концерт в „горската“ зала „Олимпия“ и искала да е до него, защото Пилето навил бащата на Лили Крум да гледа с друго ако на певиците, и заедно с Борис Машалов я накарал да се чувства като истинска певица. Най-подробно разказа някакви съновидения как Лили изпяла „Детелини, детелини“ и т. н. „Веднага след като се събудих и разсъждавам, доколкото мога, нали съм в тая фаза на „Изкукуригало пиле” да си дам ясна сметка, че Лиленцето има нужда от добър приятел до нея, които да я подкрепи емоционално. И тя вече влезе в тези години от живота, че приятелите на пръстите на едната ръка се броят“, разказваше Пилето.
После от съня той премина на автентични спомени за Лили по концертите едно време.
„Викам си, биографите й и редакторите на нейната книга в опит да изкопчат нещо от нея са отключили „складирани” мисли в нейното съзнание, интимни, прекалено лични за които тя не е намерила подкрепа в тяхно лице да изрече. И, вижте, Господ си знае работата – прати я в съня ми да ме потърси, за да я подкрепя, както в началото, защото колкото и да е силна и тя има нужда от приятели. Да си поговори с някои за миналото на глас, някои който би оценил този разговор.
Аз неведнъж в разговор с нея съм й казвал, че след Господ, на Лили Иванова най- много съм помогнал Аз. Сега и аз се сещам как навремето си помагахме. Навремето аз й помогнах да се установи в София, преди да започне да живее на свободен наем, спомням си как съседите ме гледаха подозрително, коя е тази млада и елегантна жена, която непрекъснато прекрачва прага на дома ми, тогава нямаше тази истерия около името Лили Иванова. Но тя живееше известно време в къщи и понеже е суетна целия хол беше напълнила с тоалети, шегувах се с нея, че ще и взимам пари за склад.
Това са едни чудни години, естрадата и фолклорните изпълнители правехме съвместно участия, обикаляхме не само в България, но партията ни пускаше и в чужбина, с едно условие да не оставаме там. Сега се сещам и за един битов инцидент в хотел в Търговище, поканени сме да изнесем концерт, но вечерта местния партиен секретар, съзрял Лиленцето, че се разпява с едни мургави момчета в хотелската стая, а те са темпераментни, няма как да не изкараш най-доброто от душата си… Единия свиреше на акордеон, голям мерак му беше Лиленцето да остане в стаята до сутринта, дали е така, тук ще завърша историята. Ама да си център на внимание постоянно не е лесно, трябва и да освобождаваш натрупаната емоция, като я споделяш с противоположния пол.
Но вечерта преди концерта местния първи (секретар на Окръжния комитет на БКП – б.р.) идва и казва Лили да не излиза на сцената, заради непристойно поведение, нарушила е морала в този град. Ние с Борис Машалов започнахме да се споглеждаме и се сетихме от къде произтича това решение на местния първи партиец. Но на едно събиране същият този, след като чу Лили как пее, не престана да я кани да гостува в Търговище и да изнася концерти. Изглежда е очаквал нещо повече…
Заговорихме се за концерти, бяхме заедно в една кола, а пред нас се виждаше само пътят и морето, пътувахме към Варна, когато изведнъж шофьорът наби рязко спирачки, видяхме младежи в триколка, която беше увиснала над пропаст, близо до пътя. Опитахме се да ги изтеглим,но не успяхме.Тогава по пътя се зададе един камион и шофьора предложи да помогне. Той върза триколката с въже за камиона. За зла прокоба отгоре от пътя, където видимостта е слаба изскочи една “Татра”. Тя се блъсна жестоко в камиона, шофьора, който искаше да помогне, издъхна на място. От удара се получи взривна вълна озовахме се надолу по склона, с множество рани, охлузвания, едва се спасихме.
Лили крещеше, беше цялата издрана, но пристигнаха медицински екипи на място и ни ескортираха до поликлиниката в Слънчев бряг. Разминахме се със сериозна уплаха, но Господ ни запази живи. Като погледна белезите върху кожата си спомням за онзи живот, който угасна там на пътя.
Така че, сега като ви разказвам тези неща и съня, ме навежда на мисълта, че Лили е самотна, липсва и внимание, емоция, приятелство. Добре, че сте вие хората от медиите и не сте така цензурирани като по Живково време, че да си говорим за истории и задочно с приятели. Така чрез вас аз съм готов да потърся Лили и да засвидетелствам приятелството си към нея, за пореден път.
Пак повтарям, че след Господ на Лили Иванова най-много съм помогнал Аз. Тя навремето много ми помогна, аз бях зле със зрението на моята 70-годишнина, като разбра за проблема от моите близки извади 110 долара, никога няма да забравя изречените от нея думи: „Пиле, каквито проблеми имаш – аз съм насреща. После допълни – никога няма да забравя, че живях у вас, че ми услужи с 5000 лева, с който аз и Ванко Пеев си купихме апартамент в София на ул. ”Цар Петър”. Ти си значим човек за мен.“ Ама май се позабравихме Лиле. Ти си все така красива и енергична на сцената, не ти е до побелели и „изкукуригали пилета”.
Спомням си, когато пя за медиците в Либия в НДК. Аз отидох с едно цвете при нея, но ме посрещнаха организаторите. Питах дали мога да видя моята приятелка Лили Иванова, а те ми казаха „да, довечера на сцената в НДК”. Съвсем учтиво попитах за покана, а за моето любопитство те ме наградиха с билет за правостоящ.
Понеже залата вече бе препълнена до краен предел, видях на стената се облегнал Азис. Рекох му “Аз те зная, но ти мен не ме знаеш. Аз съм помогнал най-много на тази жена, която виждаш на сцената”. Той се учуди – “Кой беше ти сега?”, вика. Христо Минчев-Пилето – отвръщам, а той ми каза: „А, да, сетих се, знам те човеко, чувал съм за теб, имитираш птички.”
В този момент хората около нас възроптаха, че са ме оставили да стоя прав при положение, че има проблем с колената и бях с бастун. Азис разбуни духовете и така си намерих място… Тя вече не се сеща за хората, които толкова много й помогнаха като мен, Машалов и Здравко Радоев. Аз вече съм на години, пък и е друго някой да каже нещичко за тебе, защото българите сме такива – трябва някой да каже нещо за тебе, за да ти обърнат внимание. Не разбирам защо сега ме пренебрегва, не знам дали не съм станал неудобен, защото знам много неща за нея. Преди бяхме големи приятели и много се обичахме, но къде отиде тази обич, не знам?! Трябва да си спомняме кой откъде е дошъл, човек без минало е изсъхнало дърво, което стърчи.
Усещам я, че има нужда от приятел, с когото да поговори и за минали моменти, дори и деца да имаше няма да сподели това което ще си каже с мен. Все едно аз да споделям с дъщеря ми, тя е толкова далече от този начин на живот, че няма да й събудя интереса.
Съдбата на нея й даде глас, с когото да радва всички, но й отне възможността да пее детски песнички, тази злощастна извън маточна бременност я лиши от този дар, да износи в утробата си и да отгледа живот. Но Лили се раздава не само за приятели, но и за деца с талант, така че си осигурява топлина. На мен ми спонсорира операцията на очите, но ако трябва да бъда честен, я виждам повече по плакати на улицата с предстоящи нейни участия, домъчняло ми е за нея, за разговорите, който провеждахме, но тя сега е на пиедестал, няма време за побелели рошави Пилета.
Много бих се радвал на едно телефонно обаждане от нея, да я чуя за миг, дано не ми се разсърди, че използвам медиите, за да стигна до нея, но знам че тя обича да е информирана, гледа емисиите на трите ефирни телевизии и чете вестници, дори и онлайн, обича да е винаги актуална с тенденциите на времето.