“Файненшъл таймс”: Албания в ЕС, за да има мир на Балканите
Тъй като Европейският съюз е ангажиран с икономическа криза, конституционни спорове и тревоги за отношенията с Русия, на лидерите му ще им бъде лесно да не обърнат внимание на официалната молба за членство на малка Албания. Лесно, но погрешно. Разширяването на съюза на Изток е сред най-големите му успехи, то трябва да бъде продължено с приемането на крехките държави от Западните Балкани, включително Албания.
Стъпката на Тирана идва дни след като страните от ЕС приеха молбата за членство на съседна Черна гора. Албания може би ще трябва да почака няколко месеца за одобрение, тъй като Брюксел съвсем правомерно ще иска парламентарните избори през юни да преминат в съответствие със стандартите на ЕС. Но независимо от това двете страни скоро трябва да започнат трудните многогодишни преговори за членство.
Всичко това е добре дошло. Брюксел трябва да държи в движение разширяването във време, когато е изправен пред сериозни пречки. Турция и Хърватия, две страни, които водят преговори за членство, срещат трудности. При Турция има фундаментална липса на политическа воля в ЕС, което генерира разочарование в Анкара. При Хърватия основният проблем е дребният граничен спор със Словения, заради който Любляна ненужно блокира напредъка на Загреб.
Останалите четири територии от Западните Балкани – Сърбия, Босна, Македония и Косово – са изправени пред предизвикателства преди да могат да започнат преговори за присъединяване. Сърбия трябва да залови Ратко Младич, босненския сръбски генерал от времето на войната, издирван за геноцид. Босна трябва да покаже по-голямо сътрудничество между поделените й етнически общности. Македония трябва да уреди спора за името с Гърция, а Косово трябва да спечели по-голямо признаване на независимостта си.
Всички желаещи да станат членки, не само Албания, трябва да направят повече за борбата с престъпността и с корупцията. Няма да бъде лесно, но ще бъде още по-трудно без перспективите за членство в ЕС. Междувременно ЕС трябва да сложи ред в къщата си. Лисабонският договор трябва да спечели одобрение при повторението на ирландския референдум тази година. В противен случай няма да има правна основа за нови членки, освен за Хърватия. ЕС трябва да генерира и повече публична подкрепа за балканското разширяване. То трябва да бъде прието като скромно приключване на разширяването от 2004-2007 година, тъй като ще доведе до влизането на страни, които вече са обкръжени от членки на ЕС.
Това е трудно начинание при икономическа криза, но не трябва да бъде невъзможно. От времето на югославските войни западните Балкани са до голяма степен отговорност на ЕС. Подготовката на региона за присъединяване е единственият рационален начин да бъде приключена работата по осигуряване на мир и просперитет.
По БТА