Преброяване на българските емигранти в Унгария – от градинари до юпита
„И унгарците казват, че когато са в чужбина не си помагат и само си правят номера, не само българите“, смее се Адриана Петкова, председател на Българския културен форум в Будапеща. И добавя, че ако ние се определяме като оплакваща се нация, то какво ли може да се говори за унгарците: „Те се оплакват от деца“, шегува се тя.
Масово преселване на българи в Унгария се случва в началото на 20-и век. От времето на Иван Асен II, когато се установяват добри отношения между България и Унгария, до ден днешен те остават такива и по политически, и много други причини, а и защото манталитетът ни си прилича, казват българи, живеещи в Унгария. В късното средновековие, в рамките на Хабсбургската империя много български търговци идват в Унгария по река Дунав – пътната артерия, свързваща по това време Балканите с Централна Европа. В края на 19-и, началото на 20-и век към Унгария тръгват българските градинари.
Най-голямата вълна от България е след Балканските войни 1912-1914 години – България е в изключително тежко икономическо положение, селяните остават без земя и по-младите тръгват да търсят препитание по чужбина. Тогава е най-голямата миграционна вълна, стигнала до Америка и Нова Зеландия.
В Унгария, използвайки долапа – поливната техника с едно колело, което изтласква водата в равните лехи от реки и езера, българите създават революционен начин на производство на зеленчуци. Българите се прочуват с това в страната, а унгарски изследователи казват, че „българските градинари са спасили унгарците по време на Първата световна война от глад с чудесните зеленчуци“. Колонията от началото на 20 век създава много добър имидж на българите. Двете страни си симпатизират като победени в Първата световна война, с много нерешени национални въпроси. Сега и двете страни са част от НАТО и от Европейския съюз.
В момента не е ясно колко е точно са българите в Унгария. Най-вероятната цифра е 10 000 души (виж по-долу). Те обаче се разделят на потомци на градинари, на дошли преди промените и такива, дошли след 1989 г. Адриана Петкова идва в Будапеща през 1984-а година, тъй като се омъжва за унгарец. Завършила философия и история в България. Когато пристига в Будапеща започва работа като учителка в местното българско училище. В столицата на Унгария тя завършва Висшия институт по туризъм и хотелиерство, след това работи в системата на туризма. Била е управител и търговски директор на хотели, 6 години е била ръководител на Унгарско бюро по международен туризъм. Сега организира програми на български гости в Унгария и се занимава с преводаческа дейност, заедно с председателската си дейност в Българския културен форум.
Адриана никога не се е откъсвала от България за дълго време. „Преди промените в България, разликата между тук и там беше голяма и в политически аспект, и по отношение на стандарта, казва тя. Тук беше по-свободно, по-раздвижено, имаше частници, докато в България това беше непознато. Хората бяха по-свободомислещи, изказваха си мнението. В България се чувстваше, че ще настъпват промени, но никой не можеше да си го представи като реалност. Докато в Унгария това беше реалност, комунистическият режим още беше в действие, но имаше големи разлики в структурите, мисленето.“
Според нея няма разлика между хората, независимо от произхода и националността. „Не разделям хората, смятам, че битовите, материални, политически условия променят хората. И все пак българинът е малко по-жизнен и по-близък до природата, а унгарецът е по-дисциплиниран и мисленето му е по-близо до обществения живот. „Но не сме си чужди, унгарският език е много по-различен като структура и начин на изразяване, но славянските заемки са много. В речник от около 2-3 хиляди активни думи в ежедневния език, 400 са славянските заемки, които са още от периода на заселването на унгарците в Карпатската долина.“
Адресите на българи от Унгария, с които Българският културен форум разполага са около 1200, което означава, че са около 3000 души. Те обаче са дадени доброволно. Преди 15 години, според официални данни, българите в цяла Унгария са били около 10 000 души, конкретно за Будапеща – 3-4 хиляди души. През последните години цифрите се променят динамично, заради много създали се смесени фирми, а и много българи се връщат в България след промените, друга част не успяват да свикнат с обстановката. Обликът на българската колония много се променя. Въпреки това има едно ядро от хора, които се познават около църквата, около българското училище, Българския културен дом. Унгарският закон за малцинствата дава възможност да се създават самоуправления, организации, фондации. Така освен църква и училище, българската общност се представя чрез Българското републиканско самоуправление, Дружеството на българите в Унгария, Българското младежко дружество и други организации, издават се вестници, сред които „Български вести“ и културното списание „Хемус“.
Съвременната българска общност обаче не е компактно живееща, българите са разпилени в цяла Унгария. В хода на кризата има голяма промяна на адреси. В миналото, когато градинарите пристигат в Будапеща, са се заселили в два квартала – Чепел , 21-и квартал (б. а. – Будапеща има 23 района-квартала. Всеки район има статут на независима община, ръководена от собствено пряко избрано депутатско събрание и собствен пряко избран кмет), където са получили земи за обработка, а вторият е Зуглу, 14-и квартал. В момента обаче в Унгария няма организация, която да обединява всички българи. Посолството също се оказва, че не поддържа връзки с българските граждани. „Запознавам се непрекъснато с нови българи, които живеят от десетки години, които едва сега разбират, че има българско самоуправление, Българско дружество“, казва Адриана.
Следва. Очаквай историите на двама българи в Будапеща от различни поколения.