Асен Асенов от Будапеща: „Само в Белоградчик можеш да пиеш кафе и да четеш вестник за 1.50 лева“

Асен Асенов пристига в Будапеща през 1993-а година. Снимки: Николай Григоров

„Заминах за Унгария и си помислих, че веднага ще си намеря работа, само защото съм завършил МЕИ. Е, не стана така, разказва Асен Асенов. Той е бизнесмен, живее и работи в Будапеща, където се оформя българска общност от няколко поколения емигранти. Най-старите са родени тук, потомци на българските градинари, прочути в Унгария. Много от тях вече не говорят български. Но в Будапеща има и български емигранти, дошли през 90-те години. Асенов е от тях. Решава да замине от България заради съпругата си, която е унгарка. Той пристига в Будапеща веднага след промените в България и установява, че въпреки силните позиции на българската колония в града, ще трябва да се справи сам. Асенов разказва историята си край българската църква в града, малко след Великденската служба, която традиционно събира българската колония в града.

„Роден съм в Белоградчик, гласувайте за скалите, ведро започва Асен Асенов. От октомври 90-а година съм тук, дойдох, защото се ожених за унгарка. Завършил съм Техническия университет, инженер съм. Почнах да работя в МЕИ като научен сътрудник в катедра „Електрически машини“, но не видях никаква перспектива.

Нямах никаква представа от Унгария, дойдох тук, защото исках да направя промяна. Много беше трудно, минаха 10 години в търсене на възможности и посока. Работил съм всичко – поправял съм пишещи машини, продавах застраховки, малко съм работил като инженер. През 1998 година направих една фирмичка – тогава всеки се опитваше да направи някакъв бизнес. Тогава започнах да работя за министерство на образованието по програма за компютъризиране на училищата. Там успях да започна като първоначално сглобявах компютри. 2000 година намерих четирима унгарци-инвеститори и направихме компания за учебни материали през интернет. За шест години станахме най-голямата фирма в Унгария. По-късно продадохме част от фирмата, през 2006 година напуснах директорския пост и 2 години се занимавах с банкови карти. От скоро отново съм в сферата на интернет обучението, имам фирма в Словакия, в Гоце Делчев (смее се) и една в Унгария.

Асен Асенов. Снимки: Николай Григоров

Търсих контакт с българи и още при пристигането се обърнах към сънародник, който беше директор на голяма компания. Първата ми работа беше да отида при него и да му кажа: „Аз съм тук, вземи ме на работа“, а той: „Не, не може“. И оттук нататък разбрах, че нещата не стават така: „Аз съм твой човек, вземи ме на работа“. С доста българи контактувам, но по-скоро с моето поколение – малко на 40-те години, които сме дошли 80-те – 90-те години. Със старото поколение – градинарите, дошли тук в началото на миналия век много не контактувам. Те са затворена общност и са много подозрителни. Старото поколение са с чувството, че те са българите тука, защото са дошли първи, издигнали са църквата със собствени пари, забогатели са с градинарство и са направили много неща. Техните потомци са асимилирани вече, повечето са със смесени бракове, някои не говорят български. Докато ние, дошлите в най-трудните периоди на България, знаехме че отиваме в нищото и трябва да правим нещо. Градинарите са се сплотили през 20-те години, когато са пристигнали и това чувство вече се е изгубило – да се сплотяват всички, за да се оправят с трудностите.

Унгарците много повече се оплакват от нас. Ние само си мислим, че сме най-оплакващата се нация. При унгарците всяко изречение започва с: „Проблемът е…“. Ние сме много по-оптимисти от унгарците. В началото ми беше много трудно. Първите три месеца си мислих, че като почукам някъде и ще ме вземат на работа, защото съм завършил МЕИ и знам всичко (смее се). Оказа се, че не е така. Трябваше да мине много време, докато си намеря работа, докато свикна с езика. Една част от унгарците гледат с подозрение на чужденците, но за щастие това беше само първите години.“

Асен Асенов е един от създателите на фондация „Възкресение“, чиято цел е да събере средства за изографисването на българския храм в Будапеща. „В началото бях много наивен, казах си: „Правим фондацията, събираме българите, всеки отделя пари и готово“. Оказа се, че не всички мислят така. Напоследък обаче, след като разбрах на кого мога да разчитам и на кого – не, нещата почнаха да вървят. Направихме фондацията, за да има институция, която да канализира всички събрани средства. Една част от българите го изтълкуваха, че „тия момчета сега искат да вземат нашата власт“ (става въпрос за структурите, които имаме българите като Църковно настоятелство, Дружество на българите.) Досега те бяха под контрола на градинарите и техните потомци. Тълкуванието им обаче беше грешно, че ние искаме да се разпореждаме със средствата, с които те се разпореждат сега, тъй като унгарската държава отпуска много пари на малцинствата. Ние обаче не искаме да правим това, искаме да съберем пари и да почнем реконструкцията.

Асен АсеновСнимки: Николай Григоров

Със събирането на пари сме стигнали до под кривата круша (смее се). Фондацията беше регистрирана 2008 година, вече имаме изказана морална подкрепа от доста влиятелни хора. Скоро се върнах от София, където предадох писмо на кмета Бойко Борисов, който обеща подкрепа за фондацията. Много важна ни беше подкрепата от Светия синод. След две години борба негово високопреосвещенство Симеон ни написа писмо, с което благославя дейността на фондацията. Та за кривата круша е по отношение на парите, но като имаме подкрепа на Синода и влиятелни политици, то и бизнесът се надявам, че ще почне да се оглежда. Нужната ни сума е над 100 хиляди евро. Като първо искаме да направим пълна документация, да намерим екипи от България, които се занимават с изографисване и ще пробваме да кандидатстваме по европейски програми за средства. Като фондацията ни е абсолютно прозрачна.“

Асенов не спира да пътува до България заради фондацията и заради собствения си бизнес. „Като се прибирам в България първият въпрос е: „Колко ти е заплатата?“ (смее се), а следващият е: „Ама там сигурно е по-добре?“ Което никой не може да го разтълкува – в началото на прехода беше по-добре, но унгарското правителство даде със заеми по-високи пенсии, повишиха заплатите на учителите и лекарите. В това отношение българските правителства се оказаха по-мъдри. В момента на криза Унгария е в критично състояние макроикономически. Това е именно, защото навремето страната се опита да направи прехода със заеми, с които осигуриха благоденствието на народа.

Иначе София през последните две години стана малко неприятна за живеене. Предпочитам пеша да се движа, за да избегна лудницата. Ходя много в Гоце Делчев, където бумът на строителството е много изкуствен. Всичко това обаче го говоря с любов, просто човек трябва да приеме тези неща, така е в България. Аз рекламирам на мои приятели унгарци страната ни. Няколко от тях отидоха заради мен, надявам се да не са се разочаровали. Предупреждавам ги обаче какво да очакват и в последствие никой не се е оплакал. Оттук се вижда бумът на строителството в Банско, по морето, но отдалеч изглежда много атрактивно, друго е да го видиш на живо.

В Белоградчик пък нищо не се е променило за тези години, в които съм в Унгария. Имаше един бум на цените на имотите, но замря. Никаква инфраструктура, няма къде да се паркира, като се появят 5 туриста. В същото време построиха един четири звезден хотел на европейски цени. И който и да го види, се убеждава, че тук просто са изхарчени някакви пари. Белоградчик не се променя, но това освен, че не ме радва, има и друга страна. Аз се чувствам добре, отивайки си в родния град, да усещам онова отпреди 30 години.

Много обичам да си ходя в родния град, да седна в едно от кафенетата, като грее слънцето, да си купя вестник и кафе на сума 1.50 лева, което го няма никъде (смее се). Обичам да си прочета вестника, да си изпия бавно кафето и през това време да минат част от съучениците ми и да си поговорим.“

България
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.