Жан-Марк Карачи: Всички европейски държави да се обединят чрез фотографията… + фотогалерия
Жан-Марк Карачи е френски фотограф от сицилиански произход. Роден е в Тунис, но от дете живее в Монпелие, Южна Франция. На 8 май 2009 г. пристига в София, за да представи пътуващата си изложба на открито “Homo Urbanus Europeanus”. Проектът включва 32 черно-бели снимки 120 на 70 см., които изобразяват човека в градската среда на 21-ви век. Фотографиите са правени през 2007 година в 21 европейски столици, сред които и София. Карачи ще подреди изложбата си в Градската градина пред Народния театър от 9 до 24 май по случай “Седмицата на Европа” (9-16 май).
– Как реши да станеш фотограф?
– Човек никога не решава да стане някакъв. Или си, или не си. Фотографията е това, което умея най-добре.
– Имаш ли учители? Кои автори най-много ти допадат?
– Вдъхновявам се от фотографи като Анри Картие Бресон, Елиът Ъруит, Реймънд Дипардън и по някакъв начин, от стила на американския художник Едуард Хопър.
– Какво те провокира за проекта „Homo Urbanus Europeanus“?
– Аз по принцип съм голям фен на Европейския съюз. Приятно ми е да казвам за “Homo Urbanus Europeanus”: „Работя за Европа”. Проектът ми е въпрос и на политически избор. Ако погледнем Европа като цяло и нейните столици поотделно, идеята е всички европейски държави да се обединят чрез фотографията, независимо дали вече принадлежат към ЕС, или не. Снимките от проекта, независимо дали са правени в София, Варшава или Мадрид, са характерни със своята “европеидност”. Националните и културни различия са избегнати, доколкото е възможно. Човек не може да разпознае държавата или града от снимката (освен ако не е местен), но всеки може да разпознае Европа във всяка фотография.
– Разкажи някоя история от странстването си из Европа, докато снимаше за проекта.
– Нямаше особени истории (или пък бяха твърде много). Аз оставах само за по една седмица във всяка столица и основно работех. Но сега ми идват на ум две случки – една лоша и една прекрасна. Първата беше в Мадрид. Арестуваха ме от испанската жандармерия (Guardia Civile), докато снимах срещу министерството на финансите. Всъщност аз изобщо не знаех коя е тази сграда. Е, след половин час в полицейското управление се съгласиха да ме пуснат, но без да ми върнат скъпоценната карта с памет за фотоапарата (един „Никон“ D200).
Хубавата случка е от Рейкявик, Исландия. Срещнах един испански художник, много добър и известен там. Той е от Каталония, но напуснал на младини, заради режима на Франко. По случайност се озовал в Исландия, срещнал едно момиче, също художничка, и решил да остане там като испано-исландски гражданин. Той говореше френски и със съпругата му ме поканиха на испанска вечеря в своя дом, в тази най-отдалечена северна страна. Беше абсолютно възхитително и сюрреалистично.
– Какво ще правиш оттук нататък?
– Планирам да дам най-доброто от себе си и да стана по-известен в професията, благодарение на този голям европейски проект. Тогава ще видим. Впрочем, бих искал да публикувам книга със свои фотографии в България, така че, ако някой български издател се заинтересува, може да ме потърси по всяко време.
Снимките от изложбата “Homo Urbanus Europeanus” може да се видят на официалния сайт на проекта: http://homo.urbanus.free.fr/portfolio/index.html