Ще донесе ли папата мир в Близкия изток

Папа Бенедикт ХVІ маха на вярващите по време на служба край бреговете на река Йордан. Снимка: Ройтерс

Когато папа Йоан Павел ІІ отиде в Светите земи през 2000 година визитата му беше смятана за историческа – първото посещение на папа, признание за съществуването на държавата Израел или първото, по време на което папа посети свещени за исляма места.

Днес, когато папа Бенедикт ХVІ е на обиколката в Йордания, Израел и палестинските територии, посещението му ще има много по-голямо значение за него в личен план. Бенедикт ХVІ, папата, чиито първи четири години начело на Римокатолическата църква бяха белязани от погрешни стъпки, които разгневиха и обидиха евреите и мюсюлманите, ще произнесе 32 речи в някои от най-свещените градове за мюсюлманите, евреите и християните по света. Всяка негова дума ще бъде гледана под лупа, главно от онези, които не питаят топли чувства към него. В Йордания срещу визитата на папата протестираха ислямистки групи.

„Онова, което ме притеснява най-много, е речта, която папата ще произнесе тук“, каза в сряда пред израелския в. „Аарец“ архиепископ Фуад Туал, латинският патриарх на Ерусалим. „Една погрешна дума за мюсюлманите и аз ще имам проблеми, една погрешна дума за евреите и пак ще имам проблеми. В края на визитата си папата се прибира в Рим, а аз оставам тук с последиците от нея“, допълни Туал.

Но за Ватикана пътуването на Бенедикт ХVІ е повод да призове палестинците и израелците към мир и да продължи усърдната си работа, за да подобри имиджа си сред евреите и мюсюлманите. „Това пътуване е много важно и много сложно“, каза говорителят на Ватикана, монсеньор Федерико Ломбарди. Той нарече обиколката „акт на надежда и на вяра за мир и помирение“. А заради напреженията в региона допълни, че „това изглежда като един много смел жест“.

Подготвяно още от миналата есен, посещението на Бенедикт ХVІ се осъществява в момент на промяна и на несигурност в района. Израел току-що назначи новото си десноцентристко правителство на Бенямин Нетаняху. А двете главни палестински политически движения остават враждебно настроени и разделени, като светската палестинска автономия, оглавявана от палестинския президент Махмуд Абас, контролира Западния бряг, а ислямисткото движение Хамас управлява ивицата Газа. Все още не са се уталожили страстите, породени от избиването на 1300 палестинци по време на израелската военна офанзива срещу ивицата Газа през януари, на която някои във Ватикана се противопоставиха.

Но ватикански представители казват, че папата има желанието да осъществи тази визита, независимо от условията, главно заради възрастта си. Миналия месец той навърши 82 години. Бенедикт ХVІ предизвика гняв из целия свят, като върна в лоното на Римокатолическата църква отлъчен епископ-разколник от една ултратрадиционна секта – британеца Ричард Уилямсън, който неотдавна отричаше пред медиите мащабите на Холокоста. Много евреи вече гледат на Бенедикт ХVІ с известни подозрения, като се има предвид, че той е германец, че е бил принуден да влезе в организацията на хитлеристката младеж и в германската армия по време на Втората световна война.

След като евреите, а също и католиците заявиха, че моралният авторитет на Римокатолическата църква е бил подкопан от историята с Уилямсън, през март папата публикува безпрецедентно лично писмо, в което обясни мотивите си. А в Израел той вероятно ще може да се възползва от доброто впечатление, което е създал през дългите си години като кардинал, когато работи за подобряване на обтегнатите някога отношения между католици и евреи. Папата ще посети мемориала Яд Вашем и ще се срещне с оцелели от Холокоста.

Визитата на Бенедикт ХVІ идва три години след като обиди много мюсюлмани с речта си в Регенсбург, Германия. В нея той цитира думите на византийски император, според който ислямът насърчава насилието и причинява „зли и нечовешки“ неща. За да поправи стореното, папата се срещна с различни мюсюлмански групи и се помоли в Синята джамия в Истанбул по време на пътуване в Турция два месеца след породилата полемика реч в Регенсбург. Папата ще продължи усилията си в тази насока и в Йордания, където ще посети джамия и ще се срещне с мюсюлмански духовници и учени.

„Желанието на папата за диалог с представители на други религиозни общности очевидно се развива и ние трябва да го приветстваме“, каза Ибрахим Калин, говорител на инициативата „Общ свят“, обединяваща мюсюлмански лидери и учени, които започнаха диалог с Ватикана след речта на папата в Регенсбург.

Бенедикт ХVІ ще посети и връх Небо – мястото, от което се предполага, че Мойсей е видял Обетованата земя. В понеделник Бенедикт ХVІ отпътува от Аман за Тел Авив за четири доста натоварени дни. В Израел ще посети Стената на плача, свято място за евреите и католическа светиня, Църквата на Божия гроб и залата, в която се смята, че се е състояла Тайната вечеря. В Ерусалим папата ще отиде в религиозния комплекс в Стария град, наричан от мюсюлманите Благородното светилище, а от евреите – Храмовия хълм.

Еврейските събеседници на Ватикана се надяват, че пътуването ще запълни една празнота, а израелските представители – че ще насърчи християнския туризъм в региона.

„Визитата на папата е важна възможност да покаже открито, че отношенията между евреите и католиците продължават да процъфтяват след визитата на папа Йоан Павел ІІ,” каза равин Давид Росен, председател на Международната еврейска комисия за междурелигиозни консултации. В последните месеци напрежението между Израел и Ватикана се повиши заради надпис в Яд Вашем, който критикува папа Пий ХІІ, че не е направил повече, за да спаси евреите по времето на Холокоста. Пий ХІІ, който беше начело на Римокатолическата църква от 1939 до 1958 година е в процес на канонизиране. Израелски представители заобиколиха въпроса, като решиха да приемат Бенедикт ХVІ във Възпоменателната зала на Яд Вашем, а не в музея.

Още по-голямо е напрежението във Витлеем, където палестинците бяха издигнали сцена за папата близо до част от разделителната стена, която Израел строи, за да се отдели от Западния бряг. Но след оплаквания от Израел ватиканският нунций каза, че Бенедикт ХVІ ще говори не там, а в намиращо се наблизо училище на ООН. Очаква се папата да произнесе реч, в която ще прикове вниманието върху силната тревога на Римокатолическата църква от бързо намаляващия брой на християните в Близкия изток. Въпреки че християните остават около 2 процента от населението на Израел, присъствието им на места като Витлеем намаля рязко през последното десетилетие.

Много палестинци, които се сблъскват с бедността и безработицата, „не са прекалено оптимистично настроени към визитата на папата“, каза Мохамед Даджани, основател на движението Уасатия, насърчаващо умереността в исляма, и ректор на катедрата по американски изследвания в университета Ал Кудс. „Хората казват, че папата е произраелски настроен, че иска да се хареса на Израел. Затова те не хранят прекалено големи надежди за визитата му“, допълни Даджани.

В сряда Бенедикт ХVІ отправи послание към хората, които живеят на местата, които той ще посети по време на пътуването си до Светите земи. „Първата цел на визитата ми е да посетя местата, които животът на Исус направи свети и да се помоля да дарят с мир и единство вашите семейства и всички онези, за които Светите земи и Близкият изток са дом“, каза папата.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.