„Изкушението чалга“ – каква чалга без чалгаджия?
До 31 май в Софийска градска художествена галерия се представя изложбата „Изкушението чалга“ – творци са решили да обърнат внимание на „мощния културен феномен, който присъства най-осезателно в обществото през последните 20 години“. Изкуших се и аз да видя как „кураторите на проекта свалят тежката преграда между „чалга“ и „култура“, както пише в представянето му. Взех си и гид – непретенциозен млад чалгаджия, с когото да обсъдим видяното.
„Жега, жега, в центъра на София“, тананика ми класическо парче придружителят, след като влизаме в задушната изложбена зала. В нея звучи ретро-чалгичка и първото, което посреща любопитните са снимки на млади момичета, облечени в народни носии. От талията до коленете дрехите им са изрязани и се виждат дантелени бикини и жартиери. На следващата снимка на същите момичета е написано „Yana y Gergana – bulgarian souvenires, call now“ (Яна и Гергана – български сувенири, обадете се сега). Пред снимките е сложено легло, покрито с одеяло с типични български шевици, а между тях пришити ленти със снимки на момичета от публични домове. „Май само проститутките слушат чалга“, смее се моят гид.
Следващата „творба“ се казва „Високи сини планини“ и представлява видео материал, който показва млади хора, цитиращи чалга песни. „Пирамиди, фараони и балъци за милиони…“, рецитира младо момиче от екрана с интонация, подходяща за стихотворението „Аз съм българче“. Следващият видео-материал е запис от веселие в чалга клуб, наречен „Интеграция“. Когато обаче си сложиш слушалките, за да чуеш музиката, звучи класическо произведение. „Е такова не бях чувал в кръчмата“, коментира чалгаджията. И продължава: „Ама и такова не съм виждал“ – сочи към следващия „експонат“, който е зелен „Москвич“, „подаващ се“ от стената, с емблема на „BMW“. От него звучи стара чалга-песен, а вътре е сложено популярното преди много години кученце, с клатеща се на всички страни глава. „Тия тука май не са ходили в „Син Сити“ или „Версай“ да видят за к’ви лимузини става въпрос“, казва ми придружителят. И ми припомня, че ако отидеш с „Москвич“ в такъв клуб, може и да не те пуснат.
Следващите творби са рисунки на чалга-изпълнители – Андреа, Галена, Милко Калайджиев, Слави Трифонов. На една от стените са изписани със светещи букви имената на изпълнители от жанра. В центъра на залата е сложена „простреляна с куршуми“ табела „Welcome to Bulgaria“. Следват експонати „Миглите на Азис“, „Косъм от Азис“, както и ретро-касетки на Сашка Васева, представена с албума „Мейк лов, нот вар“ и Валентин Валдес със „Sex industry“. „Никога не съм си купувал касетки, всичко си го записвахме от радиото преди време“, обяснява ми чалгаджията и се учудва на решението на творците да сложат плоча с надпис „Балкантон“ и песента „Сбогом, курви“.
Най-важната част от цялата експозиция, според кураторите, е хронологията на чалга културата в България, съпоставена с политически и социални събития. Тя започва с 1989-а година, когато „чалгата е ъндърграунд“ и за нея се знае, че идва от думата calgi – свирня, музика.
През 1993-а „Лондонският клуб опрощава 50% от външния дълг на България“, а Митко Димитров си прави бъдещата фолк-империя „Пайнер“, през ’95-а Жан Виденов е премиер, а оркестър „Кристали“ прави хита си „Телефони“. 1997-а е белязана от вълнения пред парламента и от хита „Бял мерцедес“, отбелязват се и първите наченки на „културните войни“ между чалгата и естрадата. 2006-а, когато Георги Първанов отново печели президентските избори, Софи Маринова и Азис се кандидатират за депутати. А 2008-а, когато Владимир Путин посещава България и когато страната получава санкции от Европейската комисия, повечето чалга-звезди са участници в морето от риалити програми.
Сред всички „експонати“ обаче липсва най-важната част от „културния феномен“ чалга – чалгаджията. Липсва фенът, без когото чалга не би имало. Липсва моят придружител, който се обиди, че „вкусът му не е уловен в творбите“, липсва колежката ми от университета, която не пие сутрешното си кафе без „Планета“ и приятелят ми от училище, който за чалга клуб задължително слага „фолк-ризка“, различна от всички останали ризки. Ако не опознаеш и не поговориш хората, които обичат чалгата, няма как да разбереш този „културен феномен. „Много шум за нищо“, обобщи експозицията моят гид – непретенциозния чалгаджия.