Към демокрация чрез евтин нефт?
След драстичното спадане на цените на петрола през 2008 година всички са в очакване те отново да тръгнат нагоре. В момента целият петролен бизнес е засегнат от отраженията на икономическата криза, а търсенето на петрол на световните пазари спада за пръв път от 1983 година. Как колебанията в цената на нефта се отразяват на авторитарните режими и какво е бъдещето на демокрацията по света пише в. „Бостън глоуб“.
Всички знаят, че днес бизнесът не върви блестящо, а сега може да добавим и бизнеса с налагането на демокрацията. Въпреки че за последната година светът разбра, че преживява глобална икономическа рецесия, глобалната политическа рецесия продължава вече –най-малко – три години. По данни на Freedom House 2008 година беше третата поредна, когато имаше упадък на свободата в целия свят, и това е първият подобен тригодишен период за последните 15 години. Освен това, от администрацията на Обама не идват обнадеждаващи сигнали. Като че ли нито един високопоставен чиновник не счита подкрепата за демокрацията за свой приоритет.
Затова в настоящите трудни от гледна точка на икономиката времена много борци за граждански права в обществото възлагат надежди на една от положителните страни на икономическите кризи: спадът на цените на петрола. През лятото на миналата година нефтът се продаваше за рекордните 147 долара за барел. В средата на май т.г. барел нефт струваше 60 долара.
Тези, които се надяват на спиране на демократическия отлив, предполагат, че в условията на спад на цените на нефта за няколко нефтени автокрации в света – такива като Русия, Иран и Венецуела, т.нар. ос на нефта – ще бъде все по-трудно да удържат властта. Съществува осезаема надежда за това, че спадът на цените ще принуди авторитарните лидери да либерализират политическите и икономическите си системи и да продължат пътя си към демокрацията.
Понижението на приходите от нефта принуждава Москва, Техеран и Каракас да затягат коланите. В някои области те ще бъдат по-склонни на сътрудничество с Вашингтон. Но намалението на цените на нефта няма да ни доведе до целта, която не успяха да достигнат външната ни политика и искрените усилия за налагане на демокрацията.
Това е свързано с факта, че последствията от колебанията на цените на суровите материали рядко отговарят на очакванията ни. Историята на подобни цикли показва, че авторитарните режими рядко страдат от подобни икономически стрес-тестове. В най-нестабилния за цените на нефта период – 1977-1992 година – по-малко от една четвърт от големите износители на петрол са преживели някакви политически промени, да не говорим за смяна на режима.
Възможно е нефтеният шок да е подтикнал към пропастта олюляващия се Съветски съюз, но има голяма разлика между разходите за подкрепата на глобалната империя и запазването на контрола в днешните стандартни автокрации. Имайки предвид, че през последното десетилетие популярните авторитарни лидери като Уго Чавес и Владимир Путин отделяха внимание главно на централизацията на властта си, тяхната разновидност на авторитаризма е по-стабилна от останалите.
За нещастие стабилността е доста по-малко гарантирана в много млади демокрации в света. Ако Иран бъде по-склонен да води преговори заради опасността от санкции срещу режима по време на финансовата криза, това е добре. Но оптимизмът ни трябва да бъде сдържан, като отчита увеличения натиск върху млади демокрации като Монголия и Украйна. Икономическият спад може да се окаже фатален за новите демокрации, когато лидерите не изпълняват обещанията си.
Няма значение доколко международната общност одобрява свободните и справедливи избори, ако гражданите, неотдавна получили политически права, хвърлят вината за безработицата, повишението на цените и банкрута на банките върху реформираната си политическа система. Ярък пример е президентът на Украйна Виктор Ющенко. Преди няколко години той беше герой на “оранжевата революция”. Днес повече украинци искат той да слезе от власт.
Стратегията, която придава такова значение на цените на нефта, не е по-надеждна отколкото колебанията на пазара. Икономическият срив не дава гаранции за това, какво ще последва. В края на 1998 година Русия беше във фактически банкрут. Възстановяването на икономиката на тази основа почти не попречи на създаването на путиновата автократична машина. Може само да гадаем за това, какви ще бъдат цените на нефта след година, но много анализатори предричат, че барелът ще се търгува за около 80 долара. 66 долара за барел – това беше средногодишната цена на нефта през 2006 година – се оказа повече от достатъчно, за да се спонсорират авторитарните гамбити на Ахмадинеджад, Чавес и Путин.
Администрацията на Буш компрометира идеята за налагане на демокрацията. Но грешката беше в методите, а не в целите. Тежката работа по развитието на гражданското общество, свободата на пресата и върховенството на закона не трябва да се заменя от нищо. Защото да очакваме, че петролът ще свърши всичката работа вместо нас е по-лошо отколкото да не правим нищо.