Инспектори от Румъния, Гърция, ЕС могат да проверяват български фирми за картел
КЗК още очаква експертиза за проверката за картелно поведение на търговците на горива
Инспектори на Европейската комисия и антимонополните органи на Румъния, Гърция, Полша и други държави от ЕС могат да претърсват офисите на всяка българска и чуждестранна компания в България при съмнение за картелно поведение или възпрепятстване на конкуренцията на територията на общността, предупреди председателят на Комисията за защита на конкуренцията Петко Николов. Българските фирми да имат предвид, че могат да станат обект на подобно разследване.
У нас досега не се е случвало, но се е случвало в Полша, Чехия, във съседните държави и има възможност да стане и у нас, каза Николов. Ние не знаем Европейската комисия какво наблюдава в България. Ако реши, че трябва да се направи претърсване на дадена компания, ние би трябвало да го направим по нейно искане или да осигурим достъп на нейните експерти. Задължени сме по регламент на ЕК, който е задължителен за всички страни членки на ЕС, допълни главният антимонополен комисар на страната.
Когато един картел засяга и може да засегне търговията между държавите членки, се нарушава член 81 от договора за създаване на Европейската общност. При това съдържанието на понятието търговия е много широко определено, не само спиране на внос, износ и търговия на стоки между държавите. Нарушение е и когато един картел, действащ на територията на страната, прави невъзможно навлизането на този пазар на някакъв чуждестранен производител или когато български и производители или търговци от други държави се споразумеят, че всеки от тях ще продава на територията на определена страна, че няма да си навлизат в териториите и да се конкурират помежду си.
Българската комисия за защита на конкуренцията (КЗК) участва в Европейската мрежа за защита на конкуренцията заедно с експертите от антимонополните органи на другите държави членки, включително с ЕК. Затова КЗК също може да поиска и да получи достъп да претърси доказателства за картелно споразумение – примерно в офисите на ЧЕЗ груп в Прага, ако разследва енергийната групировка за картелно поведение (има съмнение за договорено поддържане на определени цени или практики с други компании, участници в енергийния пазар).
Когато разследват картел, който покрива територията на Румъния и на България, румънските колеги могат да поискат да претърсим даден офис на фирма на българска територия или те да дойдат да претърсват, или Европейската комисия може да дойде да претърси офисите на български фирми. Това вече се случва. Има подобни претърсвания на офиси на фирми в Полша и в Чехия от ЕК.
Картелът е едно от най-тежките нарушения на правилата за конкуренция, заяви Стефана Чолакова, началник отдел “Картели” в КЗК. Причината е, че картелът като споразумение и съгласувана практика между конкуренти на пазара за цени и ценови условия за продажба, за разпределяне на квоти за производство или на пазари, за манипулиране на публични търгове и конкурси за възлагане на обществени поръчки, възпрепятства свободната стопанска инициатива и ограничава конкуренцията.
Действието на картелите нанася огромна вреда на цялото общество, започвайки от потребителите, които са принудени да плащат високи непазарни цени за това, което потребяват и са напълно лишени от избор. Картелите ощетяват цялата икономика и с влизане в сила на новия Закон за защита на конкуренцията, са сред най-тежко санкционираните нарушения. При картел санкцията стига до 10% от оборота на компанията за предходната година. Размерът й зависи от утежняващите обстоятелства и дали фирмата е инициатор и лидер в картела.
Предприятие, участващо в картел, може да се спаси от огромната санкция, ако доброволно прекрати участието си в него и първо съобщи и даде доказателства на КЗК за картелното споразумение, обявиха от комисията своя програма за борба с картелите. Ако съдейства за събирането на доказателства за картела, може да получи до 50% по-малка глоба.
Преди година Комисията за защита на конкуренцията започна процедура и разследване на търговците на течни горива за картелно поведение при определяне на цените на дребно и проверка на Лукойл – Нефтохим за диктуване на цени на пазара на горива в България (e-vestnik неведнъж е писал за еднаквите цени по бензиностанциите у нас и за съмнения за монополно високи цени – виж тук и тук). Оказа се, че доказателствата , които събрахме, наложиха възлагане на допълнителна експертиза и по искане на разследваните фирми, тя бе назначена, обясни Николов за e-vestnik (виж тук интервю с него по темата). В момента КЗК чака заключението на вещите лица. След това ще насрочи открито заседание върху преписката и ако няма някакви други сериозни искания за събиране на нови доказателства, делото ще бъде приключено, каза шефът на КЗК.
Комисията се е занимала с всеки един от участниците за възможно нарушение на Закона за защита на конкуренцията, проверила е всички членове на Асоциацията на петролните и газови търговци, включително Лукойл Нефтохим – България. Изискахме доказателства за начина, по който се приготвят отделните продукти, условията, при които те се дистрибутират, как се определят цените. Понеже информацията не беше еднозначна, не беше без противоречия, решихме, че трябва да удовлетворим искането на търговците за експертиза. Разширената експертиза е направена от технолог и счетоводител икономист, за да получим повече яснота за начина , по който се формират цените и се дистрибутира продуктът, допълни Николов. Срокът, който КЗК е поставила на вещите лица е изтекъл, но делото не може да се реши без да се изчака заключението.
Португалската антимонополна комисия е водила подобно разследване за картел между търговците на горива три – четири години. Преди година е излязла с решение, че няма картел по отношение на доставчици и дистрибутори. Има подобни висящи дела във всичките наши съседни страни – Сърбия, Румъния, но производството не е приключило. Петко Николов посочи като причина трудно намиране на доказателства, които да издържат в съда при обжалване.
Европейската комисия (EK) наложи рекордна санкция от 1,06 млрд. евро (1,45 млрд. долара) на американския производител на компютърни чипове Intel. Причината са практики на компанията, нарушаващи правилата за свободна конкуренция в границите на Европейския съюз. Това стана 8 години след началото на делото през 2001 г., като две години преди това са събирани доказателствата за него, обясни Николов.