Шахматистът Кирил Георгиев: Не вярвах, че ще вляза в Книгата с рекорди на Гинес

Гросмайсторът позира със сертификата от Гинес. Снимка: авторката

Българският гросмайстор Кирил Георгиев влезе в Книгата на рекордите на Гинес, след като игра на шах с общо 360 противници, победи 280 от тях, направи 74 ремита и загуби само 6 партии. Той получи официален сертификат, че му признават рекорда.

Една от големите изненади след края на мача е, че сред шестимата победители има две деца – 9 годишния Владимир Сергеев Петров и 14 годишния Питър Стефан Кръстанов. На въпрос дали гросмайсторът не е допуснал тези загуби, за да поощри децата, той отрича. „И в партиите, които загубих, и в ремитата, и за партиите, в които победих, аз се стремях да дам максимума от себе си, за да постигна висок процент на победите. Беше ми необходимо да постигна над 80% от точките, за да ми бъде признат рекордът. Нямах право на  компромиси. Само накрая, когато вече бях много изморен, в някои партии предложих „наравно“, за да намаля броя на партиите. Някои от противниците ми се съгласиха, но други не се съгласиха и с тях продължихме до края“, казва Кирил Георгиев.

Кирил Георгиев по време на играта срещу 360 съперници едновременно. Снимка: личен архив

Шах-маратонът за подобряване на рекорда се проведе през февруари 2009 в Интер експо център – София. Съперниците на Кирил Георгиев не са избирани от организаторите, а са се записвали по желание. Много от тях също имат успехи в шахмата или са запалянковци. Доброволците се хвалят в различни форуми и блогове под кой номер са се записали и на коя маса ще е тяхната партия шах с кандидата за Гинес.

Кирил Георгиев е световен шампион по шахмат за юноши през 1983 година. Три пъти е бил шампион на България. Победител е в десетки турнири. Участвал е на 13 шахматни олимпиади. Побеждавал е големите руски шахматисти Анатолий Карпов и Гари Каспаров. През 1993 година става първият българин, попаднал в Топ 10 на най-добрите световни шахматисти. За да изиграе 360-те шахматни партии, той изминава пеша над 20 километра. Обикаля дъските на противниците си в продължение на 14 часа, а след сеанса спи непробудно 24 часа.

Част от лабиринта, който шахматистът прекосява, за да изиграе всички партии. Снимка: личен архив

„Въпреки че играх срещу 360 противници, аз гледах всяка партия сама за себе си. Като отидеш на нова дъска, веднага трябва да забравиш впечатленията си от предишните, за да можеш да си напълно концентриран. Стремях се в рамките на 3-4 секунди да играя ход на всяка дъска, за да вървя сравнително бързо. В началото беше доста трудно. На всеки час можех да изиграя максимум около 2-3 хода на всички дъски. Някъде след седмия-осмия час нещата тръгнаха малко по-бързо. Тогава успях да спечеля доста партии и се намали разстоянието, което трябваше да изминавам. Но иначе умората е огромна“, разказва Кирил Георгиев.

Предишният (подобрен от Георгиев) рекорд на Гинес в същата дисциплина е на англичанина Андрю Мартин, който на 21 февруари 2004 г. играе едновременно срещу 321 шахматисти. Като научил, че рекордът му е подобрен от българина, английският гросмайстор се заканил през 2010 година да играе срещу 400 противници. „Ще изчакам как ще се развият нещата, но засега мисля да си продължа кариерата с нормални турнири – лични, отборни и там ще се концентрирам повече. Едва ли ще се впусна пак да подобрявам рекорда на Андрю Мартин, ако той успее да подобри моето постижение през 2010“, казва Кирил Георгиев.

Снимка: авторката

Идеята да подобри рекорда на Гинес за едновременна игра на шах дошла от директора на шахматен клуб „Левски“ Николай Тодоров. Отначало на Кирил Георгиев му се струвало невъзможно да се справи, но решил да опита, за да помогне за популяризирането на шахмата в България. „Никога не ми е хрумвало, че мога да направя такова нещо. Преди, като четях, че други шахматисти са правили сеанси с много участници, ми е било чудно как успяват да играят на толкова много дъски. Но ето, че ми се наложи да се сблъскам с това лично. Започнах продължителна подготовка, повярвах си и всичко завърши успешно“.

История на успеха

„Роден съм на 28 ноември 1965 година в гр. Петрич. Бях първи клас, когато видях баща ми да играе с чичо ми партия шах (баща ми е кандидат-майстор на спорта по шахмат).  Стана ми много интересно. Помолих ги с чичо ми да ме научат на правилата. Още от самото начало играта ме увлече толкова силно, че имах неудържимото желание да се занимавам непрекъснато с шах. Бях 9 или 10-годишен, когато победих за първи път баща ми на шах. Може би в началото той умишлено е играел по-слабо, за да ме стимулира, но след това вече си играеше с целия потенциал, но аз имах силата да го побеждавам.

На първа маса срещу гросмайстора е православният свещеник Отец Йоан. Снимка: личен архив

Баща ми имаше доста голяма шахматна библиотека – повече от 200-300 книги. В началото ми помагаше. След това започнах самостоятелно да се подготвям под ръководството на Живко Йовев, който беше и учител по математика. Първите състезания играх в Петрич и още в началото постигнах успехи, които ме стимулираха. Някъде около 11 годишна възраст станах кандидат-майстор на спорта. След това на 14 години станах майстор на спорта и преминах в „Миньор-Перник“, където се занимавах близо година и половина под ръководството на Любен Пернишки, който е много опитен шахматист и доста ми помогна за развитието. През 1982 година преминах в „Локомотив-Пловдив“.

Така започнах да играя на много шахматни турнири. Изключително съм благодарен на Аврам Друмев, който тогава се грижеше за мен почти като баща и много ми помогна за шахматното развитие. През 1983 година постигнах първия си значим успех при мъжете. Играх на европейското първенство в Пловдив, където постигнах 4 точки от 6 възможни. Само месец по-късно отидох на световното първенство за юноши до 20 години, където станах първи. След този успех вече трайно навлязох в шахматния елит – за повече от 20 години. Най-добър рейтинг имах през 1993 година, когато през цялото време бях в десетката на света. Иначе два пъти съм взимал 9-о и 16-о място на световно първенство – през 1998 година в Грьонинген и 1999 година в Лас Вегас. Трикратен шампион съм на България. С различни отбори на различни държави 7 пъти съм заемал първите места. Имам доста успехи от международни турнири, много спечелени първи места. През 2000 година успях да стана европейски клубен шампион с отбора на Босна – Сараево. Класирах се на трето място на европейското индивидуално първенство в Турция през 2006 година.

Снимка: авторката

Срещу Каспаров успях да спечеля през 1988 година в Сейнт Джон, Канада. Там се игра световно първенство по блиц. На четвъртфинала трябваше играх с Каспаров 4 партии. Спечелих с 3:1 – с две победи и две ремита. Срещу Карпов два пъти съм печелил мачове. Първият път беше през 1992 година в Швейцария. Спечелих с едно и половина на половина. Вторият път беше в Дубай през 2002 година, когато успях да го победя с две и половина на едно и половина. Иначе съм играл с всички съвременни шахматисти в топ 10 и топ 20 на света и имам доста добър резултат срещу повечето от тях. Нямам някакви комплекси, когато играя с някой известен шахматист. Не се страхувам, но и не ги подценявам.

Тренирам вкъщи с компютъра. Наблюдавам най-силните турнири, които се играят в света, на живо. Чрез Интернет следя тези партии и като ме заинтересува някоя позиция, правя справка в компютъра. Така се усъвършенствам. Нямам постоянен треньор или някой, с когото да работя. Като се виждаме на състезания с колеги и съотборници се случва да си помагаме в анализа, да обменяме идеи. Но иначе се подготвям сам. Сега има съвременни шахматни програми, с които се напредва много бързо.

Съпругата ми също се е занимавала с шахмат и е завършила във ВИФ шахматна специалност. Това е добре, защото проявява разбиране. Иначе аз съм със средно-специално образование от техникум по обществено хранене. Нямах време за висше образование, но и не ми е нужно, ако искам да работя като треньор по шахмат. Един ден, като се откажа от активната кариера като шахматист, може и това да стане“.

България
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.