Минало незабравимо: “Сухият режим” в СССР и ефектите от него
На 16 май 1985 г. излиза указ на президиума на върховния съвет на СССР “За усилване на борбата с пиянството”. Указът влиза в сила на първи юни същата година.
Забранява се употребата на спиртни напитки, но не въобще, а по улиците, стадионите, парковете, във всички видове градски транспорт и на други обществени места, освен на местата за продажба на алкохол и в заведенията за обществено хранене, в които това е разрешено от изпълкома на местния общински съвет.
Появата на граждани в пиян вид, оскърбяващи човешкото достойнство и обществената нравственост води до налагане на административни наказания – предупреждение или глоба от 20 до 30 рубли, втори път в рамките на същата година – 30 до 50 рубли, а ако нарушителят потрети нарушението си, глоба от 50 до 100 рубли или изправителен труд от един до два месеца като от заплатата му се удържат 20%. В изключителни случаи това ще се счита недостатъчно и системно пияният нарушител ще влиза в ареста за 15 денонощия, предвижда документът.
Според указа целта на драконовските мерки е “борба с пиянството, решителното пресичане на варенето на самогон и по-нататъшно укрепване на обществения ред и трудовата дисциплина.”
Из руските интернет форуми:
“… Излизахме от къщи във всеки час на денонощието, спирахме коя да е кола на улицата и купувахме от шофьора водка…”
“…Опашките пред малкото магазини с разрешение за продажба бяха огромни. Смрад и сган…”
“…Пиехме всичко, включително и политура. И лак, и лепило като се стараехме да не ги повърнем.”
“…Колко народ погуби този изрод Лигачов…(Егор Лигачов – един от консервативните членове на политбюро на ЦК на КПСС по времето на М. Горбачов, известен с фразата си към Борис Елцин “Борис, ты не прав!” – б. р.)
“Помня следното: На 17 съм. Три приятелки сме, едната от нас е стоковед. Стоковедката ни намира купони (истински) по 5 рубли. Купувам водката по 10-11 р. Нощем я продавам на изнемогващите по 22 – 25 р. и си поркаме с пазаруващите.“
“През 85-а живеех в Орел. Помня тълпите, опашките и блъскането пред няколкото останали в града магазини. Скандали, сбивания за бутилки. Мрачно. Не искам да си спомням. Във всички случаи не забелязах вследствие на мерките някакво „отрезвяване на народонаселението”. По-скоро обратното.”
“Ние, алкохолиците не започнахме да пием по-малко, но обикновените пиещи (неалкохолици) все пак се ограничиха. Възможно е, благодарение на този указ, все пак и при нас да са стигали по-малки количества…”
“А помните ли лозунга – “От безалкохолна сватба към непорочно зачатие?!”