Европейските синдикати се вдигат срещу алчността на „финансовия капитализъм“
През миналата седмица редица европейски градове осъмнаха с многохилядни демонстрации срещу „финансовия капитализъм”. Те бяха организирани от Европейската конфедерация на профсъюзите с желанието за реформи на световната икономическа система. Работниците призоваха за по-активни действия на правителствата в защита на работните места. Къде и какво още искаха трудещите се, пише „И Ю Обзървър”.
През уикенда стотици хиляди работници излязоха на улиците на европейските градове в рамките на поредица официални акции под ръководството на лидерите на европейските профсъюзи. Протестите бяха предизвикани от икономическата криза, довела до съкращаване на работни места и на заплати. По данни на Конфедерацията на европейските профсъюзи по улиците на Берлин, Брюксел, Мадрид и Прага, са демонстрирали около 350 000 души, а по-малки митинги е имало в други градове, включително Бирмингам и Букурещ.
От четвъртък до събота работниците участваха в „Дни на действие” на Конфедерацията на европейските профсъюзи, коита бяха основният отговор на европейските профсъюзи на ширещата се криза. Целта им е да призоват към по-смели действия от страна на Брюксел и на държавите-членки на ЕС за „помощ на растящата армия от безработни”. Освен това демонстрациите бяха насочени срещу „финансовия капитализъм”. Участниците в акциите заявиха, че не трябва „никога вече” да му се позволява да нанася вреди на световната икономика.
Мащабът на евродемонстрациите отразява широкото притеснение за бъдещето. „Като че ли светът на финансовия капитализъм предполага, че след появата на първите намеци за възстановяване, работите му скоро отново ще тръгнат както преди, независимо от неотдавнашния сърдечен пристъп”, каза генералният секретар на Конфедерацията на европейските профсъюзи Джон Монкс. „Но европейските данъкоплатци продължават да обезпечават неговата жизнеспособност, а алчността и егоизмът вече никога не трябва да нанесат вреди, измерващи се в трилиони евро.”
„Днес са необходими по-строги регулации и по-голямо влияние на работниците в съветите на директорите. Работниците искат да бъде създадена животоподдържаща система за отраслите и за запазване на работните места, а също така смели действия в борбата с увеличаването на безработицата.” По данни на полицията в петъчната демонстрация в Брюксел пред централите на европейските институции са излезли около 40 000 души. Според Конфедерацията на европейските профсъюзи в протеста са участвали 50 000.
Ден по-рано мащабни протести имаше и в Мадрид, където на демонстрации излязоха 50 000 души. В Прага около 20 000 протестиращи настояваха временното правителство на Чехия да се откаже от приетата от предишния кабинет схема за изход от кризата, който опрости процедурата за уволнение на работниците от работодателите. Демонстриращите обвиниха компаниите, че се възползват от кризата, за да се отърват от работниците, и призоваха новото правителство да подобри условията на заетост и да увеличи субсидиите.
Икономиката на централноевропейската република пострада тежко в хода на кризата. През април нивото на безработицата се вдигна до 7,9 процента, а БВП в първата четвърт на годината спадна с 3,4 процента. Ръководителят на Чешко-моравската конфедерация на профсъюзите Милан Стех, който е и сенатор от опозиционната социалдемократическа партия, разкритикува предишната администрация, че е застанала на страната на ръководителите на фирми срещу обикновените хора. Ругаейки Националния икономически съвет на правителството, създаден от бившия министър-председател Мирек Тополанек за изработване на антикризисни мерки, той заяви, че съветът се състои „от онези, които налагат неолибералните концепции”. За това съобщи вестник Ceske Noviny.
В столицата на Румъния Букурещ на митинг излязоха между пет и десет хиляди души. Независимо от дъжда, около 7000 души участваха в аналогична акция в британския Бирмингам, сърцето на оцелялата британска промишленост. По време на демонстрацията, организирана от профсъюза Unite под егидата на Дните на действие на Конфедерацията на европейските профсъюзи, генералният секретар на групата Дерек Сипсън заяви: „За спасяване на банките бяха похарчени милиони, но същите тези банки продължават да гонят хората от къщите им, когато не могат да платят ипотеката си заради рецесията, предизвикана от същите тези банки. Те вадят храната от устите на роднините ни, застрашават работата ни и домовете ни. Трябва ли да се примирим с това?”
Друг лидер на профсъюза – Тони Удли – каза: Работниците не трябва да плащат за кризата, създадена от банкерите”. Демонстрацията беше забележителна с факта, че в нея участва бившият шеф на Конфедерацията на британската промишленост и настоящ член на правителството Дигби Джоунс. Но най-голямата демонстрация се състоя в Берлин и беше организирана от Конфедерацията на немските профсъюзи. В нея участваха 100 000 души. Председателят на Конфедерацията на немските профсъюзи Михаел Омер предупреди политиците, че ако не започнат да действат, ги чакат масови акции на неподчинение. „Ако не започнем да действаме сега, то ще има последствия за демокрацията и за гражданското общество,” цитира го Дойче веле.
Немският профсъюз Ver.di призова да бъде приет трети пакет мерки за стимулиране, освен договорените от коалицията на християндемократите и социалдемократите 81 милиарда евро. Председателят на социалдемократите Франц Мюнтеферинг, който също говори пред демонстриращите, отхвърли предложението, но се възползва от случая, за да обвини за трудностите капиталистическата система. „Събрали сме се тук, за да демонстрираме срещу международния финансов капитализъм”, каза той и добави: „В момента сме длъжни да направим всичко, което е по силите ни, за да защитим работните места.”
Мюнтеферинг е известен с популистката си риторика. През 2005 година той доби скандална слава с изявлението, че частните инвестиционни фондове приличат на скакалци. Въпреки това много хора го възприемат като представител на дясното крило в партията. Есента на миналата година той участваше в придвижването на партията към центъра след като предишният й председател Курт Бек се опита да противодейства на растящата популярност на крайно лявата партия „Ди Линке” чрез смекчаване на редица икономически реформи.
Поредицата протести под егидата на Конфедерацията на европейските профсъюзи протече в условията на растящо недоволство на европейските работници. Въпреки това тя бледнее на фона на общите стачки и вълни „похитени босове” във Франция, където от началото на кризата на улицата излязоха милиони хора.