Каква е мисията на американския вицепрезидент на Балканите

Сръбски националист държи плакат, на който пише „Байдън, върви си вкъщи” до плакат с лика на руския министър-председател Владимир Путин на протест срещу предстоящата визита на американския вицепрезидент в Сърбия. Снимка: Ройтерс

Вторият човек в йерархията на Америка се подготвя за специфична премиера: ще бъде първият представител на високо равнище от новия състав на Белия дом, който ще посети „новите“ Балкани. Какво е приговил вицепрезидентът Джоузеф Байдън за тази пионерска мисия, още не е съвсем ясно. Почти сигурно е обаче, че той ще извади от багажа си „пакет“ послания към различните си домакини: Сараево, Белград и Прищина – че Вашингтон не иска да остави в региона „недовършени работи“, започнати и разработени през миналото десетилетие, и ще засили дейността си в тази насока.

Вече бяха изказани редица мнения какво може да се очаква от турнето на Байдън. Диапазонът им е от „нищо“ до „всичко“. Ще се опитаме по този повод да съставим списък на фактите и обстоятелствата, на желаното и изпълнимото.

1. Идването на Байдън, както беше официално съобщено, е предзнаменование, че „Америка се връща на Балканите“ и този регион отново се нарежда сред „ключовите точки на външната й политика“ (макар и не сред приоритетите, както стана ясно от неотдавнашно изявление на държавния секретар Хилари Клинтън).

2. Балканите са една от малкото точки, по които съществува съгласие между двете главни партии – върналата се на власт Демократическа и управляващата през последните осем години Републиканска. И двете свършиха „своето“, като независимо от споровете показаха приемственост: администрацията на Бил Клинтън предвождаше бомбардировките (1999 година) на тогавашна Югославия, а заменилият я екип на Джордж Буш играеше подобна роля при признаването на миналогодишната прищинска декларация за независимост (която досега са подкрепили 58 от 192 членки на ООН).

3. Демократите, чиито представители са Обама и Байдън, смятат обаче, че републиканците са пренебрегнали именно района, който вицепремиерът сега посещава. Босна и Херцеговина те виждат като „национално неуредена, нефункционална държава“, Сърбия – като страна „с перспективи за централна роля в региона“, но с „неясна“ стратегическа ориентация, а нейната бивша област Косово виждат като „необратимо независима държава“, която обаче няма да може да получи пълно международно признание, докато „не се уредят отношенията в по-широк план“.

4. С други думи, от телефонна пресконференция в петък, на която на въпросите на журналисти отговаряше „висш служител на администрацията“, стана ясно, че споменатият „триъгълник“ все още усложнява постигането на американската цел „Европа да бъде единна и свободна“.

5. Най-подходящият начин да се осъществи тази цел, намекнаха тук, е „тройката, която още не е съвсем дефинирана“, да се включи в НАТО и Европейския съюз, тоест с по-широки интеграции да се преодолеят досегашните и особено новите дезинтеграции на региона. „Висшият служител“ няколко пъти потвърди подкрепата на САЩ за „териториалната цялост на Босна“ и „единно Косово“.

6. Според достъпната информация сърбите са общ знаменател и за трите зони на вероятно засилено действие на САЩ. Първо, защото още не са изразили готовност да влязат в НАТО. Второ, защото „не се съгласяват при никакви усрловия да признаят Косово като независима държава“. Трето, защото „не е ясно отношението на Сърбия към искането за самостоятелност на Република Сръбска“.

7. Косвено беше признато, че без решаване на „сръбския въпрос“ не може да се постигне желаната стабилизация на региона, в който „Сърбия би могла да играе водеща роля, ако се концентрира върху бъдещето“.

8. Взети са под внимание и отношенията на САЩ с ислямския свят с обяснението, че през деветдесетте години на Балканите именно те „много помогнаха“ на мюсюлманите в Босна и Косово.

9. Останалите „не съвсем решени въпроси“ след разпадането на бивша Югославия са едновременно и част от уреждането на по-широките отношения в триъгълника САЩ-ЕС-Русия.

10. Няма нито едно местно или външно действащо лице, което би казало, че е доволно от съществуващото положение в „тройката“, включена в обиколката на Байдън, както не е доволен и никой извън този район. Това изглежда е силен мотив за САЩ като главен творец на тази ситуация да потърси нов път, по който „бъдещето ще надделее над миналото“.

11. Реформисткият курс на Барак Обама стартира във външната политика с даване на предимство на диалога и изслушването на по-различните мнения над натрапването на становища, дори и по отношение на тези, за които се смята, че „застрашават“ американската сигурност. Още повече, че Балканите не са сред заплашващите сигурността и затова съобразяването с тях е още по-препоръчително.

12. Вашингтон смята, че резулатите от ангажирането на САЩ на Балканите са „изключително успешни“ в сравнение с други американски интервенции и държи тази „изключителност“ да не бъде оспорена, освен ако не постигне по-добър резултат в някое друго „огнище“, което засега не очертава.

13. Байдън минава в Америка за „вероятно най-добрия познавач на Балканите, а във всички случаи най-дълго ангажирания конкретно в този регион“ сред елитните членове на администрацията на Барак Обама. Потвърдено е, че сегашният вицепрезидент е бил сред най-ревностните застъпници на американските интервенции за „прекратяване на етническите прочиствания“ в Босна и след това в Косово.

14. От историята е известно, че най-големите противници са постигали много конструктивни споразумения. Пример са отношенията на САЩ с Германия и Япония след Втората световна война.

15. През по-голямата част от историята (при което събитията около разпадането на Югославия и около статута на Косово са драстично потресаващи изключения) в отношенията Вашингтон-Белград е преобладавало сътрудничеството.

16. Ако двете страни решат актуалния спор по взаимно приемлив начин, това би било принос към надеждите, че е възможно и наглед невъзможното. А именно към това се стремят всички в условията на сегашната твърде обезпокоителна глобална криза, която най-често се характеризира опростено само като финансов срив.

Изброяването би могло да продължи. Но и в този обем потвърждава значението на посещението на Байдън. Сферата на действие на вицепрезидента на САЩ, трябва да примоним, не е фиксирана. Може да бъде и само протоколна и сведена до това, да се знае кой ще поеме кормилото на държавата, ако президентът по някаква причина не е в състояние да управлява. Но не е изключено и „извънредно силно влияние“. Вицепрезидентът на Буш Ричард Чейни минаваше за най-влиятелния на този пост в модерната история. Джоузеф Джо Байдън не казва, че претендира да „отнеме“ от предшественика си тази слава. Но в неотдавнашно интервю по телевизия Би Би Си той каза, че Обама „се консултира с него по всички важни въпроси“, сред които спадат и Балканите, съдейки по неговата обиколка още в съвсем „ранна фаза от мандата му“.

По БТА