Влади Въргала: Заложих си имуществото, за да заснема игрален филм

Снимка: Булфото

Влади Въргала (Владислав Карамфилов) е роден през 1967 г. в София. Завършва НАТФИЗ със специалност актьорско майсторство в класа на проф. Стефан Данаилов. Учи и кинорежисура при Христо Христов. Влади прибавя към името си Въргала в началото на 90-те,когато стартира предаването „Ку-Ку“. Оттогава, досега образът на далавераджията от „Магурата“ е неизчерпаем. След „К-Ку“ актьорът прави предавания като „Коктейлите на Влади“, „ШАШ“, „Пирон“, а сега „Царете на комедията“. Играл е в театрални постановки и филми. В момента работи е продуцент и режисьор на филм, който се казва „12.10“.
Влади Въргала публично подкрепя Красимир Горсов, бащата на Мануела – пострадалата след катастрофата, предизвикана от шампиона Максим Стависки. Застава до него въпреки обвинението, че е проиграл в казино част от парите, дарени за лечението на изпадналата в кома Мануела. Въргала също така е и продуцент на музикалната група, съставена от бивши затворници – „Отряд 13“.

– Как попадна в „Ку-Ку“?

– Когато бях във ВИТИЗ – сега НАТФИЗ, влизах в кафето „Кева“ само за да си взема кафе. А доста хора седяха там от сутрин до вечер и обсъждаха голямото изкуство и колко са некадърни колегите. През останалото време работех с режисьори, актьори, в пиеси, по курсови работи и за нула време пробвах доста неща. По това време започна студентско предаване, което беше публицистично с анкети и интервюта. Нидал Алгафари беше един от основателите на предаването и аз му казах: „Защо не направите един актьорски скеч?“ Той отговори, че са опитвали преди това, но не се е получило и са решили да не го слагат вътре. Но добави: „Ако измислиш нещо, опитай“. И аз измислих една реклама за „Кремиковци“ – беше за един работник, който прави реклама на комбината пред млади хора. Той беше като жив труп, едва дишаше, но канеше хората да работят там. Стана голям бум, после направих една реклама за уранова мина. И това се превърна във вкусна форма на представяне и започнах да създавам най-различни персонажи. Тогава хората не знаеха, че съм един и същи човек. Всички бързаха да се приберат след работа да гледат „Ку-Ку“, сега никой не бърза, за никое предаване, защото има от всичко и не е толкова интересно.

– Там се е родил и Влади Въргала?

– Да. Той беше един от персонажите. След една година реших да направя още веднъж Въргала и той заживя като истински герой. За щастие или нещастие – не знам.

– Май няма друг образ, който да живее и да не се изчерпва 17 години?

– Той е един герой, който е на принципа на политиците – говори абсурди, но си вярва страшно много. Така че той е много жив, много истински.
В един момент, когато стана много интересно присъствието на Въргала на екрана, Нери Терзиева ми предложи да направя собствено шоу в „Ефир 2“. Това никой не го беше правил до момента – one man show. Разбрахме се с Нидал, с Любо Дилов, с Корумбашев, че ще се разрастваме. Примерно Зуека и Стефан Рядков бяха куклата на „Ку-Ку“ и въобще не искаха да се показват, а да са зад кадър. С шутове сме ги вадили, за да правят скечове. Камен Воденичаров водеше новините. Някак всеки беше резервиран, всеки искаше да си заплюе и да си има свой статус. Аз бутах натам актьорите да правят актьорски скечове. С Дългия станаха някои много добри скеча и когато отидох в „Ефир 2“, се появи въпросът кой ще запълни мястото, което освобождавам. Въобще нямаше никакви колебания, Слави беше страшно дисциплиниран,  амбициозен и безумно забавен, заедно с Август Попов те започнаха да правят скечове. Аз започнах да правя „Коктейлите на Влади“. Правихме ги всъщност заедно – те гостуваха при мен, аз при тях. Но някак постепенно се дистанцираха. Проблемът беше, че бях първия и бях „най“, а това най-го не понасям, някой да е „най“ и това ми остана от Стефан Данаилов. Той не даваше никой от класа да бъде повече от другите. По принцип преподавателите от ВИТИЗ така владеят колектива, сочат един и казват „Бъдете като него, той е най-добрият“ и се пораждаха конфликтите. Когато почнах „Коктейлите на Влади“ бях единствен и като чели всички дружно, вътрешно в себе си предпочитаха да бъдем далеч един от друг.

Влади Въргала на награждаване на футболист на „Левски“ Снимка: Булфото

– Зародила се е конкуренцията?

– Да, това е в самата зора на конкуренцията в тази работа. В момента, в който актьорите почнат да си мислят, че най-важната работа е да ги харесват повече или да бъдат по-обичани от зрителя, тогава се зародиха и продуцентите.

– Колко различни са нещата сега в телевизията?

– До толкова, че нямат нищо общо. В началото бяхме като деца, които си играят на стражари и апаши и се забавляват. А в следващия момент се оказва, че сме сменили дървените пушки с истински и се обстрелваме (смее се), и гледаме как да уцелим другия по-кофти.

– Какво ти се прави най-много – кино, театър, телевизия?

– Правиш нещо, ако има какво да кажеш на хората, да впечатлиш зрителя. Не ме интересува: „Аз много обичам киното, винаги съм мечтал за него“, не ме интересува телевизията: „Ау, всички ще ме познават“. Аз взех от суетната част на всичките тези неща отдавна. В театъра съм играл други роли, но хората като ме видят по улиците предпочитат да виждат Въргала, а не нещо друго.
Скоро написах един спектакъл, играхме го в Сатиричния театър, реших да го направя на филм „12.10“– сега го завършвам и с това се занимавам.

– Ти сам си спонсорираш филма?

– От – до! Всяко чорапче, всяка чашка, всяко шкафче съм го взел аз. Което е идиотщина и въпреки всичко го правя.

– Не кандидатства ли за субсидия от държавата?

– Не съм. Виж, аз не завърших кинорежисура, защото в това време режисирах и работех, нямах време да се изпитваме. За да кандидатстваш за субсидия трябва поне два месеца да работиш по проекта, за да попълниш документите. Аз нямам такова време, в това време аз трябва да работя други неща. И най- бързият и ефикасен начин за да направя това е да отида и да си заложа имуществото, да взема парите,  и да нося лична отговорност за крайния резултат. Филмът е готов, но не ми хареса как стана втората част и сега го преправяме.

– Заедно с филма си част и от предаването „Царете на комедията“…

– „Царете на комедията“ е една мечта за актьора, защото там има продуценти, има режисьори, има сценаристи – трите най-важни неща. Моята работа е да отида и да си свърша работата, не се занимавам с организационна дейност. За първи път работя със сценаристи, досега сам всичко съм си писал, и то защото не съм попадал на добри сценаристи. Когато има нещо, което искам да се промени, то става, но не измислям всичко аз.

– Критикуваха ви, че правите повторение на „Комиците“ от бТВ?

– Еми те могат да критикуват и „Евровизия“, че прави повторение на „Златния Орфей“. Публиката се радва по време на събитието. Когато то приключи, тя се интересува от жълтините около него. Това предаване наистина има много заимствани неща от това, което правят „Комиците“, но то не е плод на „Комиците“. Това са отдавна правени неща. Ние трябва да създаваме смях за хората. Аз мога ли да кажа: „Аз на времето започнах да създавам различни герои и те сега се правят на мен“. Това е тъпо, никога не съм казвал такова нещо, дори когато едно към едно са били взимани неща, които съм правил, но са забравени от зрителите..
Аз съм поканен в едно предаване, което Борко Чучков и екипа му е създал като концепция. И най-важното е, че каквото и да говорят злите езици, ние сме в прекрасни отношения с актьорите от „Комиците“.

Влади Въргала с двете си деца по време на акция за боядисване на дома за изоставени деца „Света София“ Снимка: Булфото

– За теб пише, че „използваш славата си, за да помагаш“. На кого помагаш?

– Хората трябва да използват живота си, за да помагат. Аз имам шанса да съм популярен, но не това е най-голямото постижение в живота ми. Най-важното нещо е да си дадеш сметка, че чуждата болка е и твоя болка. Защото ние сме един цял организъм. Никой не може да живее сам. Когато на някого му спрат тока значи, че този човек има проблем, ако на още 10 човека им спрат тока, значи че този проблем се разраства и скоро на всички ще ни спрат тока. Когато едно семейство е претърпяло човешка трагедия, ти не трябва да се затвориш за вкъщи и да си кажеш: „Ей, да чукам на дърво, мен това не ме е застигнало, да не ми се случи!“ Не, напротив, помогни му, защото утре на теб може да ти се случи и помогни, не за да се застраховаш, че така ще те подмине лошото, а просто се радваш, че си помогнал.

– Помагаш на семейството на Мануела – момичето, което изпадна в кома, след като Максим Стависки предизвика катастрофа?

– Случайно се видях с баща й – Красимир Горсов, на улицата. Много е важно всичките негативи, които са върху Краси да не рефлектират върху Мануела. Българинът е милосърден и състрадателен, но е нормално хората да се отдръпнат, след разкритията за изхарчените в казиното пари, дарени за Мануела. И това е страшното, защото хората казват: „Добре, аз ще дам пари, ама той ще ги изиграе в казиното“. Затова е важно някой да може да обяснява, дори с риска да натрупа негативи.

– Ти самият, разбирайки какво е направил, при положение колко си му помагал, не се ли разочарова? Още повече, че не си му близък.

– Има едно единствено важно нещо и това е животът на детето. Диана – майка й, е непрекъснато до нея, тя не излиза. Веднъж отиде на кафе и повече не иска да излиза, живее до леглото на дъщеря си. И единственият човек, който може да купи храна, памперси, медикаменти, да търси апаратура е Красимир.
Ако тези неща са така, както са представени, нека си понесе последствията, но те да не пречат  на подобряването на Мануела. Ако това момиче оживее, ще бъде победа за цял един народ. Защото на нея не случайно й се случиха тези неща, тя е едно послание, но никой не го чете. Първо – загива приятеля й, второ – тя е осакатена, трето – баща й отива в казиното, четвърто – народът тръгва към нея, пък се отдръпва, пето – държавата нехае, шесто – оказва се че има хора с пари, които имат души и сърца. Виж колко неща има около това дете и никой не разсъждава. Всеки мисли затова Стависки трябва ли да бъде осъден или не и Горсов купил ли си е мерцедеса с дарени пари. Всеки разсъждава за мерцедеса на Горсов, а не за мерцедеса пред Здравната каса и Министерство на здравеопазването, при положение, че тези институции не функционират, те са умрял организъм. У нас това е проблемът – бутат ни към междуличностни конфликти и отделни части на проблема.

– Допадна ли ти благотворителността така, както изглеждаше във „ВИП Брадър“ 3?

– За благотворителността няма форма, закон. Според религията когато даряваш, не трябва да го афишираш. Ако искаш да помогнеш – направи го, като основната ти цел трябва да бъде желанието да дариш.

Влади Въргала на празника на пелина в с. Змейово. Снимка: Булфото

Но не разсъждавам дали трябваше да се прави благотворителност по този начин. Важното е, че се отвори дебат. До момента под благотворителност хората разбираха „дали да дам на този просяк стотинки“. Заговори се за проблема, че има много хора, които разчитат на щедростта на другите. Как е било поднесено, е друг въпрос. В един момент всичко това вътре заприлича на майките, които си държат кърмачетата и тропат по колите: „Дай пари!“. Мисля че отидоха курбан абсолютно всички участници в предаването, но „Биг Брадър“ е такова предаване – всеки интелигентен човек е гледал шоуто и знае какво му предстои, ако влезе. И никой от тях не може да се чувства изконсумиран и тяхната „жертва“ не беше напразна – стана сеир за народа, събраха се средства. Имаше малко подвеждане с „благотворителност“, защото би трябвало всички, които участват в предаването да са ангажирани – мобилните оператори, да речем, да не взимат своите гадни проценти, а да ги дарят.
Да ти кажа как изглежда благотворителността – има една фондация „Благодаря“ на Таня Добрева. Там нито една стотинка, която е за благотворителност не влиза да се плащат телефони, офиси. Таня има друг бизнес, издържа офиса с нейни средства, плаща на хората, които работят там и дори едно кламерче не е купено от дарените пари.

– Ти продуцираш групата „Отряд 13“, създадена от бивши затворници. Защо?

– „Отряд 13“ е един проект от много по-голямо значение, отколкото могат да си представят хората и държавата. Аз обичам музиката, но не до степен да живея с нея и да си търся мястото в нея. „Отряд 13“ е единственият пример в тая държава за някаква превенция, за някакво пречистване. Първо защото те са допуснали грешка и излизайки от затвора, те решават да променят живота си, според „правилния път на обществото“. Техните песни са много истински. Те не пеят за луната и птичките, а за дълбоката човешка същност, за най-големите мечти и болки. Затворът е едно изпитание, ако искаш да осакатиш един човек – взимаш му свободата. Ако прочетеш коментарите по форумите, ще видиш, че хората разсъждават, докато слушат музиката на „Отряд 13“. Някой беше написал: „Аз спрях наркотиците, след като слушах групата“, дали е така, не знам, но самият факт, че го има вътре, означава много. Групата имаше участия по училища и там ставаше много голям диспут. Децата ни разсъждават много мъдро, може да слушат чалга, но не се блазнят да стават мутри и да имат „Бентли“.
Заснехме филм за турнето по затворите, което групата направи. В него исках да направя паралел – задавах едни и същи въпроси на момчетата от групата и на децата от една детска дискотека. Оказа се, че децата разсъждават трезво. По мое време всички бяха бабаити: „Ще ме вкарат в затвора – много важно“.

– Променят ли се нещата у нас към по-добро?

– Не, нещата просто се случват. Като чели сега влизаме във фаза, в която добрите и лошите примери са достатъчно, за да разсъждаваме.

– Как си представяше, че ще се стече животът ти, когато кандидатства във ВИТИЗ?

– Аз кандидатствах три години – като донаборник, след казармата стигнах до последния кръг. Винаги изживявах много тежко неуспехите. Има една приказка, че занаят не се учи, а се краде. Мен примерно на поезия ме е научил Йосив Сърчаджиев с един 20 минутен разговор. За мен той беше кумир и го помолих да ми чуе материалите, защото ще кандидатствам. И в един много небрежен разговор той ме научи как поезията може да излиза нормално от устата на актьора. Никой от тогава не е успял да ми предаде такъв урок.
Третата година, когато кандидатствах, се оказа, че Стефан Данаилов взима клас и от 2000 човека ще приемат само трима мъже. Единият от тях бях аз – нещо, което въобще не съм си представял, така да се каже подготвях се за четвъртия път (смее се).
Когато ме приеха във ВИТИЗ отидох на първия студентски купон с колегите и бях един от най-щастливите хора, защото майка ми и баща ми бяха работници от „Кремиковци“ – кой си ти да те приемат по онова време в театралната академия. Много се радвах на света. По пътя за купона срещнах един приятел от детинските години – ние бяхме трима – аз, Светли и Фьодата, той ми каза, че Светли е загинал. От тогава винаги така ми върви – като се сбъдне мечта, винаги идва някоя лоша новина. Затова като видя някаква светлина в тунела, не подскачам много.

Арт & ШоуИнтервю
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.