Дони: След 20 години на сцената може би ще се отдръпна

Тази година ще обиколя Хималаите, ще отида до родното място на Буда, разказва композиторът-певец

doni-portret.jpgДобрин Векилов-Дони е роден на 7 май 1967 г. в София. Музиката се превръща в негова съдба, когато е на 5 години. Тогава започва да свири на пиано, продължава с китара, после учи оперно пеене. За близо 20 години създава музиката на 50 песни, автор е на текстовете на 80 песни и има записани 150 парчета. През последните години се е отдал на писането и на театрална музика. На наградите на БГ радио за 2007 година представи последната си песен с Нети „Целуни ме“., която ще бъде част от новия му албум. В момента Дони е част от журито на шоуто „Мюзик айдъл“ по бТВ.

– Ти си в журито на Мюзик Айдъл. Участниците имат ли реална възможност за пробив?

– Пазарът е малък, но този, който ще спечели, има шанс да сключи договор с Юнивърсъл мюзик, което ще е първият пробив извън България. Останалите имат шанс да бъдат забелязани, да се свържат с продуценти. За съжаление обаче у нас няма много продуценти.

– Спонсорите май са най-важни?

– Да, и това. За младите изпълнители са важни и явяванията по конкурси. Голяма част от участниците в Мюзик айдъл са се явявали по конкурси и са печелели. Да не говорим, че извън 12-те останаха много добри изпълнители. Трудно е да се каже какво ще стане след шоуто, но те в момента имат шанса да бъдат забелязани.

– Харесал ли си някого от Мюзик Айдъл?

– Имаше една история в шоуто, която много ме измъчи. Трябваше да изберем 40 кандидати, преди зрителите да имат думата. Аз трябваше да реша съдбата на 41-вия кандидат, тоест трябваше да кажа „не“, за да отпадне. Но той не пееше по-лошо от другите, просто някой трябваше да си тръгне. Изкарах една безсънна нощ и се чувствах много зле. На другата сутрин му намерих телефона и му звъннах – Павел Михов се казва от Айтос. Той доста се учуди, след като му казах, че аз съм причината той да напусне и искам да му се реванширам, като му напиша песен и го продуцирам. Момчето изглежда много добре и пее много добре. Песента е готова, само се забавих с текста, но ще му помогна. Що се касае до другите – ако те се обърнат към мен, аз разбира се ще им помогна, но няма да натрапвам помощта си.

– Ти помогна на Марин от „Стар Академи“, какво стана с него, той така и не издаде албум?

– Доколкото можах му помогнах – написах му песен. От там насетне не можах да му помогна, защото хората, с които той има подписан договор от времето на „Стар Академи“, не искат да го разтрогват. Те не пожелаха да ми го продадат на цената, която предложих, а посочиха по-висока, която не беше рентабилна. Не можах да му стана продуцент, но се чуваме от време на време. Беше в Швейцария, пееше френски шансони, след това се върна да си завърши учебната година и сега е последен клас в музикалното училище в Пловдив.
Тъжно е, но не работи върху албум. Той обаче е изключителен талант и е много млад, и когато му изтече договорът след три години, ще бъде свободен като птица и ще прави каквото си пожелае. Мисля, че много хора биха искали да го продуцират.

– Какво става с

Йорданка Христова гледа към Дони, който се е заврял под масата от смях при изпълнението на песента „6 кокошки съм заклала“. Снимки: „Мюзик айдъл“

българската музика?

– В българската музика въобще бих казал, че поп-фолкът има повече шанс, защото има медии. В телевизионните им медии са концентрирани много средства, имат добри продуценти.

– ММ2 – каналът само за българска музика, не е ли добрият еквивалент в поп музиката?

– Не смятам, че не е добре менажирана и е лош пример за телевизия. И ако нещо липсва на българската поп музика, то това е телевизионен канал. Проект, върху който, ако някой не поработи, ще се заема аз (смее се). Свикнал съм да поемам нещата в свои ръце. Ще издам тайна, но вече съм говорил с приятели, които имат възможности, а и аз не съм без такива, да направим канал за българска поп музика.

– Ти къде се виждаш в музикалното пространство у нас?

Ако направим канала, се виждам откъм продуцентската и композиторската страна, по-малко като изпълнител. Даже може да прекратя изявите си като певец. В момента се виждам в петицата някъде – обикновено съм номиниран, което е белег, че си между най-добрите. Не само номинациите разбира се ми дават основание да говоря така. Аз се изхранвам с музика от 18 години и мисля, че си върша достойно работата, без компромиси към самия мен. Музиката ме храни, но всичко се дължи на много труд. Когато другите си играеха, аз на 5 години свирех на пиано, след това на бас китара, по-късно учих оперно пеене. Композиция никога не съм учил, но това като че ли е дарба и умея да го правя. След две години правя 20 години на сцена и може би ще се отдръпна от сцената.

– Ще си подготвиш ли концерт, по традиция в зала 1?

Да, но едва ли ще е в зала 1 на НДК. Не знам дали е предизвикателство тази зала, малко ми е партийна. Освен това старите естрадни величия се събират там редовно и за тях това е някакъв белег – щом си напълнил зала 1, е много важно. Те обаче пълнят залата с продажбата на билети в три-четири предприятия и после благодарят на българската промишленост. Не че имам нещо против българската промишленост, но мисля, че така да си напълниш залата е недостойно. Предпочитам по-оригинален тип концерт – ще избера друго място, друг град може би. Но ще запиша концерта и ще издам едно DVD с всички клипове, които са ставали хитове, а те са около 30. Ще издам един концерт, който направихме с Момчил в Народния театър през 1995 г. Тази година имам план да направя албум.

– Като изпълнител по-трудно ли ти е да си сам, все в дуети пееш?

– Така се получи. Иначе не ми е трудно. Когато бях с Момчил, той рядко пееше. Но е по-забавно, аналогично е с театъра – когато правиш монолог и диалог. За мен е по-забавно да правя диалог, отколкото да си говоря сам.

– Какво място в живота ти заема театъра?

– От 15 години насам заема много сериозно място. Написал съм музика за над 20 постановки. Продължавам да играя в седем постановки, включително в „Дванайста нощ“ на Шекспир. Театърът е любов. Моите съученици в седмо ме караха да кандидатствам във ВИТИЗ, защото правих всякакви магарии. Но тогава нямах желание. После Ивайло Христов ме покани за участие в прословутата „Секс, наркотици и рок енд рол“, и го играем до ден днешен. От тогава се влюбих в театъра и дори да спра да се занимавам с музика, няма да се откажа от театъра.

– Наскоро получи наградата „Максим“ на Театъра на армията за цялостен принос – натъжава ли те, че вече си от „ветераните“?

– Не, все пак само 15 години са изминали (смее се). Но аз получих награда за цялостен принос от ММ през 2002 г. , а тогава бях на 35 години. Получих наградата заедно с Момчил и организаторите явно знаеха, че ние никога повече няма да се съберем и са оценили десетината години, в които сме работели заедно.
А „Максим“ е в шеговит тон – наградите по принцип са от 15 години, отколкото се играе „Секс, наркотици и рок енд рол“. Аз, в последствие и Нети, винаги пеем на тези награди безвъзмездно и това беше по-скоро шега. Аз нямам претенции да имам кой знае какъв принос за българския театър, освен че съм част от най-дълго играната постановка.

– Освен театъра и музиката, имаш и друга страст – Изтока. Бил си в Тибет, казват, че това е мястото, където можеш да се пречистиш, ти успя ли?

– Човек навсякъде може да се омърси и навсякъде може да се пречисти, това важи и за Тибет. Аз за втори път посещавам тази част на света и планирам тази година отново да го направя, но по други маршрути.
Това е необяснимо, аз самият не си давам сметка защо трябва да ходя там. Изпитвам жажда да науча още и още за хората, за историята, за географията, духа на тази част от Азия и за това искам да се връщам. Тази година се надявам да видя друга част от Индия като Калкута.

– Не всеки търси подобни изживявания.

– Да, Нети например не се съгласява да тръгне. Ние правим експедиция, посещавайки базови лагери. Имам щастието да съм видял Еверест от всичките му страни. Сега ще обиколим целите Хималаи. Но условията са много тежки, спи се на палатки. Ще отидем до Непал, Катманду, родното място на Буда Лумбини. След това ще влезем в Тибет, ще поемем към свещения връх Кайлаш, който ще обиколим. Будистите правят по принцип обиколка около него. Ще продължим в северна посока в Индия и ще посетим Ладак, Санскар и Дарам сала, за да видим отново Далай Лама.

– Откъде дойде това влечение към Изтока?

– Не знам, завладя ме след първото пътуване. Дотогава моята любов беше Африка. Но отидох там, защото имах нужда да се махна, беше 1996 г. С Момчил бяхме ужасно ангажирани, нямахме една свободна минута и не бях почивал въобще от ученик. Това предложение дойде сякаш от въздуха.

– Ще смениш ли религията си?

– Не, майка ми същото ме попита наскоро. Аз съм си православен християнин. Уважавам будизма като философия. Буда не е бог, а човек който е достигнал нирвана.

– Какво очакваш от следващото пътуване?

– Не тръгвам с някаква нагласа. Не е хубаво, защото се разочароваш. Повечето хора си представят химерични неща като това, че Индия е возене с кабриолет, казват ти „сахиб“, махат ти с паунови пера. Такива неща няма. В тази част на света са най-лошите шофьори и пътища, не използват мигачи, а само клаксона, а това в началото те стресира. Можеш да видиш умрели хора по улиците, чиито тела не се вдигат по няколко дни. Може да видиш спящи хора в кашони, можеш да видиш най-голямата мръсотия на света. И в същото време да видиш много чисти хора, с чисти мисли, чист свят, на друго ниво.

Арт & ШоуИнтервю
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.