Как Обама даде шанс на Иран да си направи ядрена бомба

Кон Коулин

Иранският президент Махмуд Ахмадинеджад в завода за обогатяване на уран в Натанз. Снимка: Ройтерс

Дали президентът Барак Обама без да иска не даде зелена светлина на Иран да разработи атомна бомба? Задавам този въпрос само защото той следва от логичния извод, който може да се направи от негови думи. Миналата седмица президентът обяви, че дава на Иран срок до края на годината да реши дали да сътрудничи на Запада по въпроса своята будеща полемика ядрена програма.

Заради скандала около неправомерно възстановените разходи на депутатите във Великобритания, който сега е в разгара си, не бива да ни изненадва фактът, че последиците, които биха имали доста показателните думи на Обама, останаха незабелязани. Но ако тези думи бъдат взети за чиста монета, то те могат да окажат голямо влияние върху начина, по който ще приключи международната криза, породена от иранската ядрена програма.

Под натиска на гостуващия му израелски премиер Бенямин Нетаняху да обясни новата позиция на Белия дом относно Иран, един спокоен на пръв поглед Барак Обама каза: „До края на тази година ние ще трябва да сме добили доста добра представа дали иранците се движат в правилната посока“. Единственият проблем с този някак си леко апатичен подход към един от най-нетърпящите отлагане въпроси на сигурността в съвременната епоха е, че до края на тази година разработваното от Иран ядрено оръжие ще бъде свършен факт.

В центъра на международната кампания за убеждаване на Техеран да спре ядрената си програма е съзнанието, че по данни на разузнаванията Иран до края на тази година ще има достатъчно количество нискообогатен уран, за да произведе ядрена бойна глава. Дори и най-миролюбивите анализатори на разузнавателна информация са единодушни, че 2000 килограма ще бъдат достатъчни за една атомна бомба, а през март Международната агенция за атомна енергия потвърди, че Иран досега е произвел успешно половината от това количество в своето предприятие за обогатяване на уран в Натанз.

Натанз има капацитет да произвежда 100 килограма нискообогатен уран на месец, което означава, че докато Техеран бъде убеден да спре ядрените си дейности, той ще има достатъчно гориво, за да произведе бомба до края на годината, точно когато Обама ще очаква от него да отговори на мирните му предложения.

Независимо от това дали Иран работи или не по ядрена програма за военни цели, за да превърне ядреното гориво в бомба, въпросът е обект на разгорещен дебат сред западните разузнавания. Съществува широк консенсус, че по подобна програма се е работело до 2003 година, когато тя беше внезапно прекратена, защото Техеран се изплаши от инвазията в съседен Ирак. Много експерти са съгласни, че сега, след като президентът Махмуд Ахмадинеджад спечели президентските избори през 2005 година, има достатъчно доказателства, които навеждат на мисълта, че страната е подновила усилията си в тази насока.

Затова участниците в претърпелите доста обрати преговори за убеждаване на Техеран да замрази обогатяването на уран, продължаващи вече шест години, си дават сметка, че времето е от съществено значение. Дори когато в първите седмици на поста си Барак Обама предложи на Иран протегнатата ръка на приятелството, ако Техеран се съгласи да „разтвори юмруците си“, повечето западни преговарящи вярваха, че дипломатическият натиск, под формата на икономически санкции, трябва да бъде запазен, за да бъде вразумен Техеран.

Изведнъж обаче думите на Обама намалиха напрежението над Иран. И то точно когато кризата с иранската ядрена програма се доближава до критичен момент. Следващия месец в Иран ще има президентски избори. Изходът от тези избори ще определи съдбата на 30-годишните обтегнати отношения на Иран със Запада. Въпреки това, ако се съди по потвърденото по-рано тази седмица участие само на четирима кандидати на тези избори, то човек не трябва да очаква в скоро време да настъпят радикални промени в курса на Иран. От 475-те души, които издигнаха кандидатурите си за изборите, 471 бяха изключени по идеологически подбуди от Съвета на пазителите на конституцията – всесилния орган, който е натоварен със задачата да защитава основните принципи на революцията на аятолах Хомейни. Съветът на пазителите на конституцията се отчита директно пред аятолах Али Хаменей, наследник на Хомейни като върховен ирански духовен лидер. Това означава, че режимът вече е манипулирал резултатите от вота в своя полза, още преди изборите да се състоят.

Махмуд Ахмадинеджад остава фаворит за поста. Но ако се случи малко вероятната възможност той да не успее да спечели втори президентски мандат, то тогава той просто ще бъде сменен от друг консервативен привърженик на твърдата линия. Другите кандидати са Мохсен Резай, бившият командващ корпуса на Гвардейците на революцията, Мир Хосейн Мусави, който беше премиер на Иран по времето на аятолах Хомейни през 80-те години, и Мехди Каруби, бившият председател на иранския парламент. Хората в този списък не биха дали на иранците възможността да гласуват за промяна, в която да повярват.

И за да наложи тона на кампанията за предстоящите избори, Ахмадинеджад по-рано тази седмица обяви, че Иран успешно е изпитал ракета, която може да порази Израел, като същевременно повтори решимостта си да продължи с ядрената програма.

Каквото и да се случи на изборите в Иран, президентът Обама не трябва да чака до края на годината, за да разбере дали Техеран е готов да направи отстъпките, които биха разрешили кризата. Независимо дали Ахмадинеджад или друг кандидат ще спечели вота на 12 юни, посланието ще е едно и също – Иран няма да се откаже от ядрената си програма.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.