Отчаяни руснаци пазаруват стоки с изтекъл срок
Хиляди възрастни руснаци, живеещи с мизерни пенсии, обикалят московските пазари, за да купят по-евтини стоки – с изтекъл срок на годност и дори леко развалени. По думите им, в последно време претендентите за подобни “нестандартни” стоки, са станали повече. Как кризата промени търсенето на развалени продукти и как процъфтява незаконният бизнес, пише в. “Лос Анжелис таймс.”
Сирене, покрито с петънца плесен. Наденички с подозрително сивкав отенък. Или пилешко с неприятна слуз, която се забелязва и с невъоръжено око. Но купувачите, при които натрупаните години са превили гърбовете им и са забавили движенията им, се тълпят край миришещите на развалено сергии на един от пазарите в южната част на руската столица. И като чели миризмата изобщо не ги смущава. Старците-пенсионери се бутат край тезгяхите с прокиснало мляко и леко изгнила риба. “Търговията върви отлично”, разказва един продавач, гледайки тълпата с радостен поглед.
На теория продажбата на хранителни продукти с изтекъл срок на годност е противозаконна и за това се налага глоба. Но покачването на цените, намалението на заплатите и спадът в руската икономика стимулират бизнеса със стоки “втора свежест”. Незаконната търговия с развалени продукти, която беше широко разпространена в хаотичния период на разпадането на Съветския съюз, се възвръща на пазарите. Полулегалното предприемачество не е лесно да бъде засечено. Но за ръста му свидетелстват данните на организацията за защита на потребителите и разказите на очевидци-купувачи.
“Ако стоката струва копейки, хората я купуват, дори да рискуват да се отровят”, обяснява Ирина Виноградова, директор на Руския институт за потребителски изследвания. “Заради настоящата криза някои хора останаха в буквалния смисъл без средства за съществуване.”
На излизане от пазара “Москворецкое” Галина Абросимова показва пластмасова кутия с извара, която е купила за 10 рубли (около 50 ст – б.р.). Изварата явно не е била съхранявана на студено: датата на капака показва, че срокът на годност е изтекъл преди две седмици. “Е, и какво?”, махва с ръка жената, криейки стеснително кутията в мократа мръсна пазарска чанта. “Ако не ми хареса как е на вкус, ще направя от нея пълнеж за банички.”
Абросимова е на 82 години и преди да се пенсионира е работила като строителен инженер. Преди да излезе навън тя внимателно е начервила устните си. Облечена е с мръсно палто и износени обувки без токове, но на врата си е вързала копринен шал, а сивите си коси е прибрала под черна перука. Тя изброява местата, където може да се купят най-евтините развалени продукти. На “Москворецкое” има най-много млечни продукти. Най-евтините плодове и зеленчуци са на пазара до дома й; там има специален пасаж за стоки с изтекъл срок на годност.
Месото не е по джоба на Абросимова, но в северната част на Москва, близо до жп-линиите, има консервен завод. Край него продават леко развалена риба за копейки. “Направо ужасно, какво продават там понякога, разказва тя. Страшно е даже да гледаш.” Въпреки това поне един път в седмицата тя отива там, купува си риба за няколко дни за 40 рубли.
Подобно на много от тукашните купувачи, Абросимова се е хранила с развалени продукти и преди кризата. За много възрастни руснаци, живеещи са от пенсията си, супермаркетите са неосъществима мечта. Те обикалят Москва по цял ден и търсят къде може да се купи най-евтината храна.
Повечето руснаци не са закъсали толкова, че да се прехранват с развалена храна. Но в последно време, разказва Абросимова, свивайки рамене, “конкуренцията” сред купувачите на подобна стока се е увеличила. “И няма време за мързелуване, допълва тя, трябва да се отиде по-рано, иначе всичко ще бъде изкупено. Освен това трябва да можеш да различаваш леко развалените продукти от онези, които не стават за ядене.” “С месото трябва да си нащрек, казва 69-годишният Николай Терехов. Частта, която изглежда развалена, трябва да се изреже, а след това останалото дълго да се вари или пече.”
В миналото Терехов е бил военен лекар. Служил е в съветските войски в Германия. Сега, излизайки от пазара и оглеждайки улицата през очилата си, се шегува: “Тези автобуси са като катафалки. Постоянно возят насам старци, като на гробище.” Впрочем, той също не губи кураж: “Някак трябва да се живее. Трябва да се приспособяваме. Такъв е животът ни. Винаги се приспособяваме.”
В центъра на пазара, около метална маса, стои групичка 40-годишни мъже. Те четат вестник, като си предават страниците един на друг и следят за случващото се наоколо. Перчат се с костюми или кожени якета. Видът им е мрачен и подозрителен – сякаш са дошли тук направо от снимачната площадка на “Семейство Сопрано”. Забелязвайки чуждестранната журналистка, скитаща между сергиите, те изпращат двама яки охранители в черни полувоенни униформи – да видят какво търси. “Какво правите тук? Тук не може да се снима”, заявява единият от тях, въпреки че не снимам, а фотоапаратът е в чантата ми.
Гледайки ме подозрително и изръмжавайки нещо с половин глас, стоящите край масичката се разотиват, а продавачите започват да спускат кепенците. Бам! Затвориха щанда с развалената риба. Бам! Изчезнаха кутиите с пастет с изтекъл срок. Бам! Няма го вече вкисналото мляко. Старците-купувачи объркано мигат: до затварянето на пазара има още няколко часа.
Директорът тук е Пьотр Аксьонов. Той идва при мен под грохота на спускащите се кепенци. “Да кажем, отговаря той на въпроса ми за продуктите с изтекъл срок, навсякъде има някакви отклонения, а нашият пазар не е изключение.” След малка пауза добавя: “Не бяхме готови за посещението ви.”
“Има система, разказва Аксьонов. За пазара е изгодно да приема повредени или непродадени стоки от близките предприятия и складове, тъй като това позволява да се намалят транспортните разходи. И защо да не продаваме изкривени консерви и повредени кутии. Нещата в тях са наред, настоява той. Е, или поне стават за употреба.”
След финансовата криза бизнесът на Аксьонов, по думите му, разцъфтял. Що се отнася до властите, те редовно проверяват пазара и не намират нарушения. “Сега времената са трудни, свива той рамене, а пазарът е полезен за населението. Хората с ниски доходи и дори представителите на средната класа, които са загубили работата си, не могат да пазаруват от супермаркетите, обяснява той. Точно тях обслужваме. Стараем се да могат да си купят нещо.”