Краят на западната хегемония

Ако искаме по-подреден свят ще трябва да предоставим повече място на върха на страните, които не споделят нашата култура и ценностите ни

Пади Ашдаун*

Две пушки са опрени до американското знаме, на което е изписано на персийски „Долу САЩ” в Техеран. Снимка: Ройтерс

Намираме се в началото на един от онези периоди в историята, когато фундаментът, на който се държи установеният ред, започва да се променя и се появява нов световен ред. Това почти винаги са доста опасни и неспокойни периоди.

Настоящата рецесия ще бъде по-различна. Този път няма да потънем дълбоко и след това да изплуваме удобно там, където сме били преди началото на кризата. Сега става дума за по-дълбоки процеси. Тектоничните пластове на властта, в този случай икономическа власт, се раздвижиха. А когато всичко приключи, западните страни ще бъдат по-слаби, а страните от Изтока – по-силни.

За последен път наблюдавахме разместване на властта от подобен мащаб миналия век, когато световното лидерство се премести отвъд Атлантическия океан, преминавайки от старите държави на Европа към намиращите се в стадий на превръщане във велика държава САЩ. Всички помним какво се случи след краха на империите и появата на новия ред. Тогава обаче се преместиха властта и силата, а ценностите останаха непроменени. Този път ще се сблъскаме не само със смяна на световния ред, но и със смяна на ценностите. В тези условия е крайно важно да знаем какво се случва и какво – не.

Не казвам, че възходът на страни като Китай и Индия ще мине гладко и спокойно за самите тях. В Китай например може да възникнат значителни турбуленции, тъй като след като освободиха икономиката там ще трябва да се заемат и с освобождаването на обществото. И Пекин се плаши от това – при това не без основание. Китайската история е пълна с примери за това, как тази велика нация, толкова различна и етнически разнообразна, стоеше на прага на собственото си величие, а изведнъж изпадаше в разпадане и хаос. Но макар тази тенденция да може да промени сроковете и формите на подема на Китай, тя няма да промени крайното й предназначение като една от най-великите държави в света.

Някои от приятелите ми, особено лявоориентираните, често ми казват, без да крият злорадството си, че сме свидетели на началото на края на американската власт в света. Но аз не вярвам в това. Симптомите на упадък при държавите, както и при хората, са склерозата, артритът на властовите институции и съпротива срещу промените. А в САЩ не се наблюдава нито един от тези симптоми – и това беше ясно демонстрирано от забележителното избиране на Барак Обама. Всъщност ми се струва, че е напълно вероятно САЩ да останат най-силната и влиятелна държава в света още 10-20 години. От практическа гледна точка това е доста дълъг срок и да се правят прогнози не е напълно разумно.

Но въпреки че положението на САЩ на превъзхождаща държава едва ли ще се промени, контекстът, в който Америка ще съхранява позициите си, навярно ще претърпи промени. Светът ни вече не е такъв, какъвто беше повече от половината от миналия век – свят, в който доминира една-единствена супердържава. Възникването на нови центрове на властта означава, че светът става много по-многополюсен. Той ще прилича много на Европа от 19-ти век. А това ще има редица сериозни и важни последствия.

Едно последствие ще бъде засилването на регионалните обединения. Историците могат да кажат, че първото обединение от подобен род е Евросъюзът, въпреки че този пример далеч не е съвършен. Второто последствие е засилването на протекционизма и евентуално промяната в посоката на движението към свободната търговия, която се осъщесвяваше през цялата втора половина на 20-ти век със всичките усложения, които бяха характерни за разрушителната икономическа политика на принципа „разори съседа си и забогатей”. Третото последствие от зараждащия се модел на устройство на света ще бъде от най-голямо значение за Европа.

В много по-разнообразния и многополюсен свят САЩ ще гледат с еднакъв интерес както на Изток – отвъд Атлантика, така и на Запад – през Тихия океан. Трансатлантическите взаимоотношения ще останат важни, но вече няма да бъдат основата за цялата останала политика, като беше в продължение на последните 50 години. Гаранциите за безопасността от страна на САЩ, под чиито чадър всички ние се криехме от времето на Втората световна война, и които даваха възможност на много европейски съседи да обезпечават собствената си национална безопасност за сметка на Чичо Сам, няма да съществуват. Американските войници, които останаха в Европа, се намират там не за наша защита, а за да обезпечават операциите в Ирак и в Афганистан.

Предполагам, че Европа ще бъде по-маловажна за всеки следващ президент на САЩ, включително Барак Обама, отколкото за предишните президенти, включително Джордж Буш. Подозирам също така, че европейците, научили се да ненавиждат Джордж Буш, в скоро време ще започнат да тъгуват за него. Възможно е Джордж Буш да се окаже последният американски президент, свързан емоционално с Европа. По-скоро в бъдеще Вашингтон ще започне да съди за нас не по общата история, а изхождайки от по-трезви, може би дори жестоки оценки за това, какво сме способни да направим когато стане дума за отстояване на общите ни интереси. И тези оценки явно няма да бъдат в наша полза ако вземем за пример Афганистан.

САЩ все по-често ще имат интереси по света, които няма да съвпадат с интересите на европейците. А нашите, европейските, интереси, не винаги ще съвпадат с американските. Това означава, че занапред европейците ще трябва да се сдобият с много по-фина и обиграна външна политика, коренно различаваща се от периода, когато се хващахме за полата на нашия приятел и съсед – единствената в света свръхдържава.

Но историята не свършва с това. В лицето на САЩ ние, европейците, ще загубим последния си защитник и приятел във всеки момент от живота. И тази загуба ще се случи в крайно тежки времена. Сега имаме все по-самоуверената Русия, която е готова да използва енергийните лостове на влияние и която умело използва принципа „разделяй и владей”, утвърждавайки старата брежневска доктрина за сферите на влияние и подкрепяйки я в случай на нужда със сила. Имаме и намиращия се във възход Китай. И растящата икономическа власт на Изтока.

Ако не разберем, че най-правилната реакция на Европа на новите обстоятелства е задълбочената интеграция на институциите, особено когато става дума за отбрана, вътрешна и външна политика, то сме истински идиоти, и следващите няколо десетилетия ще бъдат за нас доста по-болезнени. Знам, че тези изявления не са напълно в духа на времето – до европейските избори остава малко повече от седмица. Но въпреки това пред нас – европейците – стои трудният избор: да бъдем заедно в по-голяма безопасност, или да живеем разделени, но по-бедни.

Вероятно най-важното последствие от новия модел на световния ред ще е доста драматично – та нали се приближаваме към началото на края на петвековния период на хегемония на западната власт, запазните институции и западните ценности в международните работи. Скоро ще разберем –не, ние вече го разбираме – че ако искаме да постигнем нещо, например да реконструираме световния икономически ред или да се застъпим за мира, вече няма да може да го правим в уютните граници на Атлантическия клуб.

Ще трябва да търсим нови съюзници на места, за които по-рано не сме и мислили. И тези съюзници ще ни бъдат по-малко близки по дух, ще имат собствени искания. Настоящата световна финансова криза демонстрира това доста ясно. Ако искаме повече ред в света във времето на най-голяма нестабилност ще трябва да предоставим място на върха на онези страни, които не споделят нашата култура, нашата история, нашия мироглед и дори нашите ценности.

* Пади Ашдаун е бивш депутат и лидер на Либерално-демократическата партия във Великобритания, от 2002 до 2006 година е бил Върховен представител на международната общност в Босна и Херцеговина.

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.