Първи частен театър напук на кризата

Модерен театър изкарва премиери и цяло лято ще работи, за да допълни афиша си

Стефания Колева и Иван Бърнев пеят на концерт на представяне на трупата на Модерен театър на Св. Валентин миналата година. Снимка: Булфото

От месец насам на столичната карта се появи Модерен театър – първият частен театър с постоянен актьорски състав и собствена сцена – в сградата на бившия дом на Българо-съветската дружба. След дълги ремонти, изринати 300 тона боклук, сменени стотици метри ВиК тръби, вкарани над 6 км кабели в стените и т. н. – малко хора в театралната гилдия вярваха, че изобщо ще се стигне до откриване на театъра.
Заедно с първите премиери, Модерен театър става сцена за любопитни събития – на 6 юни там ще изнесе публична лекция основателят на „Уикипедия“ Джими Уейлс, който гостува в България по покана на една от актрисите в трупата на театъра – Искра Ангелова ( известна като водеща на вечерното шоу „Нощни птици“ по Канала).

„Сградата на бившата Българо-съветска дружба е строена през 50-те години на миналия век, а залата, която ние наехме беше потънала в паяжини” – казва Ивайло Христов, артистичен директор на театъра. Днес обаче всичко е ново. Нещо повече – луксозният и стилен интериор е нещо, с което малко театри в България могат да се похвалят.
Необичайно голямата инвестиция от три милиона евро идва от гръцкия бизнесмен Димитрис Арванитис (днес генерален мениджър на театъра). „Той никога не се е занимавал с такова нещо, единственото, което го свързва с театъра е голямата му необяснима любов към него. Изгледал е всичко – в България и по света” – споделя Ивайло Христов. И в резултат на това, най-неочаквано се ражда идеята да направи частен театър в България. Обажда се на Ивайло Христов и го кани за артистичен директор. „Дълго време го убеждавах, че такъв проект е невъзможен – това е на баир лозе.” – казва настоящият директор на Модерен театър.

Мениджърът на театъра Димитрис Арванитис (вляво) и арт-директорът Ивайло Христов пред плакат с актьорите от трупата във фоайето на театъра. Снимка: архив на театъра

Към екипа се присъединяват драматургът Людмил Тодоров, Иван Попйорданов (административен директор), Василка Бумбарова (мениджър международни проекти). Сред поканените актьори в трупата са Филип Аврамов (познат с главната си роля във филма „Писмо до Америка”, сега от шоуто по Нова ТВ „Царете на комедията”), Искра Ангелова, Касиел Ноа Ашер, Иван Бърнев, Стефания Колева, Валери Йорданов, Иван Радоев и др. „Това са хора, с които вече съм работил, които са приятели, единомишленици и се радвам на това, че всичките казаха „да” веднага и напуснаха държавните театри, сигурността и се закачиха и те за тази щура идея” – казва Ивайло Христов и признава, че искрено им благодари за смелостта. Защото в частния театър риск да не печелиш винаги има. Нямаш зад себе си нито общината, нито която и да е държавна институция. „ Актьорите са толкова платени, колкото сами си изкарат” – обяснява директорът на Модерен театър.

Плановете на екипа засега са да правят турнета в България, така че всички да могат да се срещнат с трупата и постановките на театъра. Официалното откриване на театъра стана с пиесата на Ясмина Реза „Божествата на касапите”. В деня на първата си премиера самата Реза получава покани от 20 европейски театри да я поставят там. Пиесата дори се бори за награда „Тони“. Ивайло Христов смята, че тъкмо добрият текст е в основата на качественото представление – „В продължение на 2 години изчетохме страшно много неща и има пиеси, които са проверени в цял свят, че се харесват. Слава Богу, има страшно много добри пиеси и задачата ни е да ги намерим и поставим тук.”

Фоайето на театъра по време на ремонта. Снимка: архив на театъра

Предстои тежка битка – за публиката и за популяризиране на театъра. „Задачата сега ни е да поканим хората на София в най-новия театър – казва Ивайло Христов – да научат, че съществуваме, да разберат, че това е едно чудесно фоайе с бар, с възможно най-добрите условия. Тук могат да гледат качествени и интересни спектакли с добри актьори и режисьори. Няма друг начин за убеждаване на публиката, освен този. И борбата тепърва започва.”
До края на сезона афишът на Модерен театър ще се попълни от два моноспектакъла – „Пещерният човек” от Роб Бекър с участието на Филип Аврамов и „Секс, наркотици и рокендрол” от Ерик Богосян с Асен Блатечки. За юни са предвидени премиерите „Самотният запад” от Мартин МакДона и „Да играеш жертвата” от Братя Преснякови. Амбицията на целия екип е през лятото да попълнят афиша си и залата с 399 места да посрещне публиката през новия театрален сезон с 10-12 заглавия.

Сцената по време на ремонта. Снимка: архив на театъра

„Може би наистина е дошло време в България да се замислим за духовното си здраве. Театърът е направен с много труд и лишения и въобще не беше лесно” – споделя още Ивайло Христов. „По време на криза направихме театър – така се случи. Не знам за добро или зло. Времето ще покаже.”

Дилемата частен-държавен театър в България и по света

Навсякъде по света, включително и в бившите социалистически страни – има поне по един държавен театър. Един е държавният театър във Варшава, например – останалите са подпомогнати или от общината, или са изцяло частни проекти. Такава е ситуацията и в Прага. Ивайло Христов разказва как в Русия, почти пред очите му, един бизнесмен построява театър специално за един актьорски клас, завършил руската театрална академия с доста добри постановки. „Не можем да се мерим с Русия – когато отидеш пред театъра там, виждаш огромен списък със спонсори, кой от кой по-голям на пазара” – продължава директорът на Модерен театър и добавя: „В България вече нямаме такива традиции. Трябваше да дойде един човек от Гърция, за да ни направи частен театър. Няма да коментирам този факт. Слава Богу, че все пак се случи.”

Актьорите Филип Аврамов – Фицата (вдясно) и Валери Йорданов правят скечове по време на представяне на трупата на Модеирен театър с концерт на Св. Валентин миналата година. Снимка: Булфото

Кратка справка показва, че Франция разполага както с частни, така и със смесени и частни театри. Всички частни театри там обаче получават известна субсидия от държавата.
Масираната програма за възстановяване на (Западна) Германия от началото на 1950 г. създава много нови и модерни театрални пространства – големи сгради за опера, балет, малки експериментални форми. А от 1960 г. насам вече има над 170 театъра, 55 от които са частни проекти.

В България този тип театрални инициативи се случват доста по-късно. Пример за това е открития през 1990 г. театър „Ла страда”. С малки изключения средствата постъпват предимно от продажбата на билетите. На публиката е познат и основаният през 1992 г. театър „Кредо” на Васил Василев – Зуека и съпругата му Нина Димитрова. Той обаче няма собствена сграда и разчита на неформалния начин на работа за реализиране на спектаклите си, съвместно с „Театър 199”. През 1997 г. актрисата Искра Радева основава театър „Искри  и сезони”, чиято начална идея е да възроди някои от върховете на българската класика. Този театър също не разполага със своя трупа и кани различни актьори и режисьори. Друго събитие е „Перпетум мобиле”, появил се през 1998 г, основан от бившия административен директор на Народния театър Кирил Воденичаров. И макар българската частна театрална картина да изглежда сравнително раздвижена, по-голямата част от публиката не е запозната с конкретните проекти…

Националният статистически институт публикува следните данни:

Брой театри в България:

2000 г – 75
2005 г – 75
2007 г – 78
Брой постановки:

2000 г – 1 269
2005 г – 1 453
2007 г – 1 349
Среден брой представления на един театър:

2000 г – 140
2005 г – 144
2007 г – 140
Среден брой посещения на един театър:

2000 г – 17 000
2005 г – 20 000
2007 г – 21 000
Среден брой посещения на едно представление:

2000 г – 123
2005 г – 137
2007 г – 149

Виж тук фотогалерия с актьорите от Модерен театър, по време на техен концерт на Св. Валентин, 14 февруари 2008 г.

Арт & Шоу
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.