Топла вода от слънчев бойлер. Евтино, може и на балкона

Слънчев бойлер на балкон на жилище в София, сниман от притежателя си.

„Направих го сам и работи супер, без ток” – така посетител в сайта направисам.бг хвали слънчевия си бойлер. Друг си спомня как като бил войник цялата рота се къпела с гореща вода, която се загрявала от слънцето в боядисани в черно стари самолетни резервоари…
За 1000-2000 лева у нас може да се купи слънчев бойлер – устройство, което се слага на покрива и дори на балкона, и загрява вода за къпане, като спестява разходите за затоплянето й. По-сръчните могат да си направят бойлера и сами.

„За 8 месеца в годината сметката ти за ток ще е с 50 лева по-ниска” –  хвали ползата от своя 80-литров слънчев бойлер, потребител, който си го е монтирал на балкона.

Достатъчно е да пресечем границата с Гърция, за да видим по покривите на по-голяма част от къщите слънчеви колектори и панели за подгряване на вода. Но там, както в Италия и Германия, държавата има специална програма „Слънчеви покриви“ за подпомагане на потребителите. В Италия тя се нарича “100 000 слънчеви покриви”. И, въпреки че Германия има с 40% по-нисък слънчев потенциал от България, там от 2001 г. досега са инсталирани 7500 мегавата слънчева мощност под формата на така наречените “солар термал инсталации”. Германската  държава отпуска по 125 евро пряка субсидия за всеки инсталиран квадратен метър термален слънчев панел.
В България по кредитната линия за енергийна ефективност в дома на Международния фонд “Козлодуй”, беше и все още е възможно да бъдат отпуснати до 600 евро безвъзмездно (20% от стойността на проекта) за слънчеви колектори за топла вода (също за климатик, дограма и др.). Но за целта трябва да се вземе кредит от една от определените банки и голяма част от тези пари отиват за покриване на лихви и такси по кредита. Ако не се вземе енергиен кредит, не може да се получи помощта, което не стимулира хората да инвестират в слънчеви бойлери за собствените си жилищни сгради. У нас те все още са рядкост. Не е разработен план за приоритетно използване на т. нар. термичните соларни технологии. В националната енергийна стратегия се говори повече за вятър, биомаса и вода, като първите два източника се определят за приоритетни за България. Слънцето, доколкото се споменава, се включва в другите възобновяеми енергийни източници. Енергията от всички възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) трябва да бъде 11% от потреблението в 2011 г. и да стигне 16% до 2020 г. Българското правителство насърчава инвеститорите в слънчеви електроцентрали, чрез най-висока изкупна цена на тока – 782 лева на Мвтч  за централа с мощност до 5 мегавата и 718 лева – за по-голяма мощност. Освен това НЕК и електроразпределенията (ЕРП) са задължени да изкупуват слънчевия ток  приоритетно, както и от останалите ВЕИ. До 2020 г. трябва да се достигне 2000 Мвт мощност от слънчеви електроцентрали. Но за слънчевите бойлери, които са в пъти по-евтини, няма нищо.

Мостра на слънчев бойлер на панаира в Пловдив. Снимка: „Стопер“, фирма за слънчеви и отоплителни инсталации

През 2006 година изследване на Европейския съюз доказва, че технологиите, които пряко използват слънчевата радиация за загряване на вода за битово горещо водоснабдяване, за климатизация и отопление, са най-ефективни и ги залага като енергийна цел за общността. Чак сега, когато стана ясно, че се очаква директивата за нискотемпературните соларно-термални инсталации, да бъде приета от европейския парламент и да стане задължително страните членки да я включат в националното си законодателство, министерството на икономиката и енергетиката плахо обяви, че от 2010 г. всички нови сгради вероятно ще трябва да се изграждат със слънчеви термални колектори.

Над 1000 киловатчаса е теоретичният енергиен потенциал на слънчевите лъчи, които падат върху 1 кв. метър от повърхността на земята. От  тази слънчева енергия чрез преобразуването й в електроенергия чрез фотоволтаици, могат да се получат 90 до 110 киловатчаса ток. Но ако се инсталира слънчев панел с размер 1 кв. м за подгряване на вода – топлинната енергия, която може да се извлече от него е между 350 и 500 киловатчаса, което е 5 пъти повече, отколкото при слънчевия ток. Значи трябва да се работи в посока на използване на слънчевата енергия и  то като източник на топлина, са категорични в Европейския съюз и създават Европейска слънчево-термална технологична платформа. В края на май се очаква Европейският парламент да приеме директивата, според която всички сгради в ЕС, построени след 2030 година, задължително трябва да имат инсталирани слънчеви термални системи, които да осигуряват 100% от енергийните нужди. В старите сгради трябва 50% от енергията, която се използва, да бъде от слънцето.
Само през 2008 г. в Германия са монтирани 1 800 000 кв. м слънчеви колектори, тоест само за година са инсталирали над 1000 топлинни мегавата мощност. За 2009 година тя планира да бъдат инсталирани  2 000 000 кв. м слънчеви термални панели. Цялата инсталирана мощност в Германия от 1991 г. досега, под формата на ”Солар термал” е 7500 мегавата, показва изследване на Европейската комисия. “Солар термал” се наричат всички инсталации, които използват слънцето за получаване на топлина.

При разглеждане състоянието на пазара на слънчеви бойлери и климатици в Европа до момента европейската разработка установява, че Германия има най-голям дял, след нея са  Гърция, Австрия, Испания, Франция, Италия, Полша, Швейцария, Кипър и т. н. България отсъства в класацията, въпреки че вече могат да се видят слънчеви панели по покривите и балконите на жилищни сгради, на хотели и др. А само в интернет сайта на Агенцията за енергийна ефективност са посочени 189 фирми, които предлагат слънчеви колектори за топла вода. Но в България няма статистика за това колко квадратни метра слънчеви панели  е монтирало населението и бизнесът върху сградите, показа проверка на е-вестник в Националния статистически институт, Агенцията по енергийна ефективност и Министерството на икономиката и енергетиката.

Ангел Минев показва карта на Европа със зоните на слънцегреене. По-червените цветове показват райони с повече слънце. В България слънчевите дни са повече от тези в Германия и др. европейски страни. Там има програми за слънчеви бойлери, тук няма. Снимка: авторката

Когато попиташ за статистически данни за слънчевите бойлери в България, отговарят в килограми. Толкова е загърбен този въпрос, че вместо в квадратни метри, мерят в килограми слънчевите панели за топлина. „Все едно да мерим ядреното гориво за АЕЦ “Белене” в квадратни метри, коментира Ангел Минев, бивш зам.-енергиен министър в предишното правителство на НДСВ, сега директор на асоциация за саниране на жилищни сгради.
Министерството на икономиката и енергетиката не е чуло още преди три години, че ЕС променя качествено политиката си към възобновяемите енергийни източници (ВЕИ) и по-специално към слънчевите енергийни източници. И никой за тези три години не си е мръднал пръста.
Според Минев, ако правителството беше финансирало Национална програма за соларни термални инсталации, примерно със 700 млн. лева – колкото отпусна за АЕЦ „Белене” през 2008 г. – можеше да се инсталират 1,6 млн. кв. м термосолари в страната, тоест колкото в Германия за същата година, и ефектът щеше да бъде главоломен – 1 600 мегавата топлинна мощност. Това е колкото блок и половина от бъдещата ядрена централа в Белене.
Ако 1 киловатчас електроенергия не се консумира за затопляне на вода у дома, то в ТЕЦ-а няма да се вложат въглища за производство на 4 киловатчаса енергия. Което означава, че не се изкопават тонове въглища, пръст и кал в мините. У нас, в България, слънчевото греене дава над един киловат топлинна мощност на кв. метър площ. Ако инсталираш три квадрата топлинен панел, можеш годишно да спечелиш  над 1500 киловатчаса. Имам монтиран такъв на вилата и зная, че от март  до октомври мога да разчитам на това устройство за топла вода. Така че това е голяма пазарна ниша за България”, казва Минев.

Сълнчев бойлер, монтиран на покрива на еднофамилна къща. Снимка: „Вито“, фирма за слънчеви и отоплителни инсталации

Министерството на икономиката би могло, ако не да финансира, най-малкото да стимулира приложението на такива панели у нас. Държавата трябва да постанови, че е задължително монтирането на такива инсталации в новото строителство, за да се постигнат поставените от ЕС цели и у нас. В Германия издават  разрешение за строителство, само ако в проекта  50% от топлата вода, отоплението и климатизацията на сградата се получава от възобновяеми енергийни източници. А Германия има с 40% по-нисък слънчев потенциал от България. Там имат под 0,85 киловата греене на кв. м за по-малко часове през годината. Ние сме с висок потенциал за използване на слънчеви панели. Да не се използва такъв огромен потенциал е национално отговорно бездействие.

Колко струва?

Цената на слънчевите бойлери за едно жилище се движи в широки граници – от 1000 до 4000-5000 лева. Участниците в Интернет  форумите посочват и много по-ниски цени за слънчеви бойлери от вида “Направи си сам”.

Слънчев бойлер на покрив на жилищен блок.

Установено е, че в България най-много енергия годишно се събира , ако ъгълът на колектора е 42 градуса към хоризонтала. Ако районът е силно запрашен, по-стръмния наклон помага за отмиване на замърсяванията, посочва специално ръководство за обучение на техници по поддръжка на соларните инсталации.
За географското разположение на нашата страна препоръчителният ъгъл на наклон на слънчевите колектори е 20-30 градуса, когато инсталацията се използва само през летния сезон (април – октомври) и 42-45градуса  – когато се използва целогодишно, пише още в ръководството.

България
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.