Проф. Михаил Константинов: Избирателната система е такава, че 31 гласа могат да изберат 240 депутати
Михаил Константинов е професор по математика и представител на СДС в Централната избирателна комисия (ЦИК). Преподава в Университета по архитектура, строителство и геодезия. Бил е член на Централните избирателни комисии за парламентарни, президентски и местни избори, зам.-председател на ЦИК за парламентарни и за местни избори 2003 и др. Съветник на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (OSCE) и международен координатор на организацията. Сътрудник на Международната фондация за избирателни системи (IFES), ръководител и участник в работните групи по изготвяне на законопроекти в областта на науката, образованието и изборната дейност (1997), координатор на ЕС за Република България по електронно гласуване (2002). Автор на 280 статии в български издания, посветени на обществени и на изборни проблеми.
– Какво се случва с гласа на човек, който е дал вота си за малка партия, на която не й достигат избиратели, за да влезе в парламента? Той губи ли се, разпръсва ли се за другите партии? Обяснете какво точно става.
– Нищо не се случва с такъв глас. Гласът на избирател, който е гласувал за малка партия, пуснал е невалидна бюлетина, бил е за гъби, или даже е умрял преди изборите, има един-единствен ефект върху изборния резултат – нулев.
Българска реклама, призоваваща да се гласува
на парламентарните избори през 2005 г.
– А хората, които не гласуват? Те като процент негласували присъстват ли при разпределение на гласовете? Как влияе на крайния резултат процентът на негласувалите. На кого се разпределя гласът на човек, който не е отишъл да го даде?
– Българската изборна система не преразпределя гласове. Значение имат само гласовете, подадени за партии, прескочили съответната бариера. Процентът на негласувалите няма значение за каквото и да е, освен, разбира се, за това партиите с твърди ядра да повишат резултата си. По един глас да има за една единствена партия във всеки избирателен район, той пак ще избере всичките 240 депутати. Така 31 гласа могат да изберат 240 депутати. Е, сега е малко по-различно, защото има 31 мажоритарни кандидати. Но все още 31 избиратели (по един във всеки район) могат теоретично да изберат всичките депутати. Да виждате тук някакви преразпределени гласове? И 100 милиона да бяха избирателите, само тези, които отидат да гласуват, могат да повлияят на резултата. Но само, ако гласуват умно, т. е. за партия, която ще мине бариерата. Иначе все едно, че са били за гъби.
– От предишни избори знаем, че за ДПС от Турция идват към 50 000 гласа, а от всички българи по света (към 200 000 в САЩ, 200 000 в Испания, 200 000 в Гърция) идват общо към 5000 гласа. На това ли се дължи високият процент за ДПС на изборите?
– От Турция ДПС получава по-скоро 40, а не 50 хиляди гласа. И другите партии получават не 5, а около 20 хиляди гласа (на изборите през 2005 г.). И гласове от Турция през 2005 г. донесоха на ДПС точно 3 мандата. И с тях и без тях парламентът щеше да бъде същия. Проблем на ДПС не са 2-3 мандата в повече или по-малко. Проблем на ДПС е политическата му самота.
http://www.youtube.com/watch?v=x3wcO-hBAV4
Македонска реклама, призоваваща да се гласува
на президентските избори през 2009 г.
– Влияят ли социологическите проучвания на избирателя и как? Имате ли наблюдения?
– Влияят, но това влияние не е еднозначно. Слабите прогнози за дадена партия могат да разколебаят избирателите да гласуват за нея, за да не загубят гласа си. Но пък такива слаби прогнози могат да мобилизират някои избиратели. На свой ред силните прогнози за дадена партия могат да демотивират избирателите на тази партия и те да гласуват по-малко от очакваното. Така че прогнозите са инструмент с две остриета.
– Досега има ли социологически агенции, които да познават точно резултатите от изборите? Има ли такива, които лъжат много? Как да ги различим?
– Повечето агенции се професионализираха и познават доста точно. Българската социологическа колегия вече сама се е определила и е казала кой става и кой – не. Тези, които се опитват да излъжат, рискуват това да им е за последно. А една социологическа агенция не се храни основно от избори. А от проучвания за прах за пране, примерно. И ако изгуби доверието на клиентите си, това означава край с нея.
– От отговорите ви излиза, че е все едно дали няма да гласуваш или ще дадеш гласа си за партия, която не може да мине 4-процентната бариера.
– Абсолютно все едно е, да.
– Все пак – дали ако 250 000 гласа отидат за малки партии под 4% или не отидат въобще на избори, е все едно и също?
– Все едно и също е.
– Няма ли значение дали ще гласуват 40% или 60% от имащите право на глас? Това не променя ли резултатите?
– Никакво значение няма. Българската избирателна система е такава, че не се преразпределят гласове. В света има избирателни системи, които разпределят гласове, но в България не е така. Това малко хора го знаят и непрекъснато се спекулира. Гласовете за партии, които не са прескочили 4-процентната бариера, независимо колко са на брой, не играят никаква роля и се пращат директно в кошчето на историята. Не случайно казах, че с 31 гласа могат да се изберат 240 депутати.