Астрономът проф. д-р Богомил Ковачев: Хороскопите за деня са пълни с глупости
Проф. Д-р Богомил Ковачев е астроном, 77-годишен. Бил е директор на астрономическия институт на БАН, председател на Националния комитет по астрономия, представител на България в Международния астрономически съюз. Член-съосновател е на Европейското астрономическо дружество. През 1962 г. Ковачев става инициатор за построяване на Националната астрономическа обсерватория в Рожен, ръководил е нейното изграждане и научни изследвания там. Открил е стотици нови галактики, и е извършил тяхната класификация.
– Проф. Ковачев, вие сте човек на науката, но как гледате на звездите от гледна точка на астрологията? Влияят ли ни звездите или това е фантазия?
– Астрономът Кеплер, който открива законите за планетите, е бил придворен астролог в Прага. Питали го как съвместява двете дейности. Той отговорил: Астрологията е глупава дъщеря на умна майка. Майката е астрономията.
Обаче Кеплер си изкарва прехраната с астрология. Какво да ви кажа. Смешно е сега да ви говоря, че планетите влияят на живота ни, на съдбата ни. Това според мен са си пълни измислици…
Ей го Юпитер, огромна планета. Какво ни влияе той? Влияе ни нищожно неговата гравитация, някакви излъчвания. Ама ти търсиш съдби…
– Има някои неща, все пак…
– Може би са повече климатични влиянията – че определени характери по масово се появяват в даден месец. Свързано е нещо с годишните времена. Хората, с присъщите си черти, родени през май, обикновено са едни, през февруари – други. Има вероятно някакви локални излъчвания на нашата планета Земя, които може би не са добре изучени и още не сме осъзнали толкова, които влияят върху живота на планетата – както върху хората, така и върху животните, вероятно. Но да се говори за астрология в смисъл, че всеки ден ще ни се случи това или онова?! Ами вие, ако четете хороскопа си за днес – той е пълен с глупости. Това са твърде стандартни писания на хора, които печелят пари по този начин. Не са истински астролози. Може би е имало астролози, които наблюдават планетите и въз основа на това са правили своите прогнози. Но астрологията се разви, когато още не бяха известни всички планети и съзвездия. След това планетите станаха повече… Несъмнено много и безброй неща са непознати на човека, но астрологическите твърдения, разцъфтяващи отново в наше време в представяния вид, са изминал етап на средновековни вярвания и култура.
– Открили сте над 200 галактики и то в едно в място от небесния свод, където американците са отбелязали 7 галактики.
– Тук не става дума дали си голям учен или малък учен. Ако разполагам със съвременен телескоп… Или ако разполагам със снимки или информация от космически телескоп, който снима над земната атмосфера и може да фотографира не няколко минути, поради воала, който създава земната атмосфера, а камерата да бъде отворена с часове и с дни. Тогава се прониква още по-далече. Затова с помощта на такава техника днес имаме информация за галактики отдалечени на милиарди светлинни години.
Аз съм извършвал астрономически наблюдения с мощни телескопи дълги нощи години наред в редица големи европейски обсерватории. Работил съм повече от 8 години в Астрономическия институт на университета в Москва, Пулковската и Кримската астрофизическа обсерватории на Академията на науките на СССР, обсерваторията към Университета Бон, „Макс Планк”, Института по астрономия в Хайделбрг, институтите по астрономия в Мюнхен, Бохум, Потсдам и др. Имах възможности за добра научна работа. Така например успях да констатирам нови физически особености и химически състав за отделни и двойни звезди, изяснявайки по точна картина за тях. Открих газов поток между две звезди и т. н.
Що се отнася до въпроса за галактиките, които съм намерил, просто разполагах с качествена информация от немско-испанската обсерватория Калар Алто, която се намира в планината близо до Средиземно море . Там беше монтиран нов 3-метров телескоп, който дава много качествена информация. Имах честта да ми предложат да анализирам и обработя данните от такива наблюдения. Така намерих тези галактики. Несъмнено след време на същите тези места ще се намерят още повече обекти. Защото ще има още по-чувствителна техника, която ще позволява да се вижда по-далече и откриват още по-далечни звезди и галактики. Изумителното е, че досега колкото по-далече проникваме с телескопите, все още откриваме и наблюдаваме все нови и нови небесни обекти – галактики, свръх нови или избухващи звезди, които излъчват светлина и могат да се видят. Но вече се смята, че ние полека лека отиваме към границите на една разширяваща се вселена, която може би не е безкрайна. Ще стигнем до толкова далечни обекти, които вече са първите, които са излетели при големия взрив. Нашето познание ще стигне до някакви граници и по-нататък няма да може да достига!
– Защо?
– Защото се оказва, че колкото по-далече виждаме един обект, една звездна система, с толкова по-голяма скорост той се отдалечава от нас. Ако сравним със скоростта на светлината, ето какво се получава: светлината от слънцето до нас пътува 8 минути изминавайки 150 милиона км. Вие като гледате слънцето, то не е такова в момента – изглеждало е така преди 8 минути. Но виждате галактики и звезди, все по-далече и по-далече. Вселената се разширява. Ние не сме в центъра, както ни се струва. Ако имате един облак газ с отделни молекули и той се разширява, то ако се намирате на мястото на всяка молекула, ще забелязвате, че всички други бягат от нея. Това е ефект на наблюдението, не че ние сме в центъра. Но се стига до там, че щом галактиките се отдалечават с все по-големи скорости, колкото са по-далече от нас – вече със скорости от една трета от скоростта на светлината, с две трети и т. н., ще се стигне до галактики, които теоретично се отдалечават със скоростта на светлината. Щом се отдалечават със скоростта на светлината, означава, че лъчите им няма да достигат до нас т. е. няма да ги видим.
Разбира се, тук вече идват философия, религия, всички разсъждения, които човек може да направи, или мисли, които му идват от изследванията на много, много хора. Стигаме до там, че се появяват понятия, които трудно можем да асимилираме, да разберем.
– Безкрайна вселена?
– А какво би значело край на Вселената? Ей такива едни понятия… Но да ги оставим на философите…
Астрономите се занимават сега главно с изясняване на физическата картина на Вселената. На структурата и обектите – звезди, галактики, купове от галактики и т. н. в наблюдаемата Вселена.
По-рано звездите ги наблюдаваха, за да решат споровете къде се намират те или да гадаят по тях, какво ли не. След това настъпи времето на изучаване на звездите като физически обекти. Картината, която изучава съвременната астрофизика, става все по-дълбока, все по-сложна в различни направления.
– Всеки ден вестниците съобщават за нови открития в Космоса. Какви са очакванията ви за бъдещето на астрономията?
– Какво да ви кажа, стъпка по стъпка вървим напред. Познанието е като един балон. Ние сме вътре. Повърхнината на балона е границата. Вътре е знанието, отвън – незнанието. Познанието разширява балона, но допира до все по-голямо незнание. Става ти ясно – това оттук нататък не го знам. По-рано не сме си и мислили, че трябва да се постави такъв въпрос. И като имате предвид, че този балон на познанието на човечеството е още много малък, едва сега сме почнали, учудващо е, че толкова много неща се знаят вече.
Но от друга страна ни става ясно, че никога, никоя цивилизация, където и да било, няма да има пълното познание за Вселената. Това е абсурд.
Защото ти не можеш една безкрайност да вкараш в една точка, каквато си ти, твоята планета, твоята наука и т. н.
Разбира се, ако имаме повече познания, можем по-добре да си уреждаме живота, въз основа на тези знания. Да имаме по-широк поглед, по-богата информация, обяснения и използване на тия знания. Обаче въпреки всичко не можеш да кажеш, че ти си бог. Нали? (смее се)
– Значи вървим освен към знание и към незнание…
– Винаги е така. Дори и в теоретичната физика. Нютон открива законите за движението на небесните тела. После излиза, че работата е по-тънка. Айнщайн показва нещо друго – че има допълнителни ефекти. След това самият той иска да реши някакви въпроси, които не може, не ги е решил. Въпреки че Айнщайн е последната стъпка на съвременната наука, той казва – това искам да направя, но не можах… Значи пак опира до това, което споменах преди малко – не можеш безкрайността да събереш в една точка, като познание, като предвиждания и т. н. Ние трябва първо да запазим една скромност наред с уважение към развитието на културата, науката, ценните постиженията на човечеството. Но и да бъдем разумни поне в това отношение, че няма да разберем всичко, а и че често грешим.
– Как ще коментирате, задачите които си постави Международния екип, който иска да възпроизведе началото на Вселената, големия взрив с помощта на ускорителя в швейцарските Алпи?
– Не съм специалист в тази област. Но, какво да ви кажа – в лабораторията на Господа трудно ще влезем (смее се).
– Защо хората открай време неизменно гледат към звездите с любопитство и страхопочитание?
– Откак се е появил човека той е гледал към небето. Небето е било тайна. То е било за него нещо величествено и могъщо над него, нещо което не може да проумее, на което се прекланя, почита, боготвори, дълбоко респектира…
Но в днешно време изглежда погледите ни са насочени повече тук, към бъркотиите на Земята. Вместо да кажем: Чакайте нека се осъзнаем – накъде отиваме, докъде сме. Какво можем, какво не можем? Какво правим и на къде водят нашите действия по пътя, по който вървим?
Нашата цивилизация е някак си на граница. Тя все се лашка – дали да тръгне към разума или към безумието.
– Напоследък излезе мода да се подаряват звезди по всякакви поводи. Кръщават звезди на този и онзи… Голяма чуждестранна компания, като влезе на българския пазар, връчи на журналистите удостоверение в рамка, че еди коя си звезда, в еди-кое си съзвездие носи неговото име… Как става това?
– Това е далавера. Но как тръгват нещата. С имена от митологията са кръстени планетите. На кратерите на Луната (понеже са много), започват да дават имена на учени, на забележителности, на земни планини… Това върви. В наблюдателната астрономията – има много хора, които с малки телескопи по цяла нощ гледат небето, фотографират и могат да открият малка планета. Между Марс и Юпитер има поток от късове – там изглежда е имало някога планета, която се пръснала. Има хиляди и хиляди късове. Големи и малки – от каменни блокове до прашинки. Когато някой от тях идва близо до Земята, ако е по-голям, може да се констатира, че минава астероид. Като се наблюдава три пъти последователно, по времето и местоположението му може да му се изчисли орбитата и да се разбере как пътува. С други думи ще се сблъска ли със Земята, да речем. Това си е важен проблем за нашата цивилизация!
Същото се отнася и за Кометите. Кометите обаче обикновено идват от края на Слънчевата система. Там има цял облак от тела. Някои от тях поради привличането на големите планети си изменят пътя като минават по-близо до тях. Привличат се и отиват навътре в Слънчевата система. Като стигнат по-близо до Слънцето, понеже са предимно от лед и прах, обикновено правят светеща опашка. Астрономите наричат кометите видимото нищо. Защото опашката е с нищожна плътност, а се вижда.
Астрономическият съюз решава, че астроном, който открие малка планета има право да я кръсти. Затова има какви ли не имена.
В САЩ има Международен комитет от няколко души отговорни астрономи, който потвърждава откритието. Астрономите, които влизат в него казват: да, това е истинско тяло, съгласни сме да му се даде такова име.
Но има и организация, която е обявила, че раздава имена на звезди. Луна ли искаш, звезда ли искаш, даваш толкова и толкова пари и ти връчват документ, на който пише, че звезда с еди какви си координати е наречена на твоето име. Но този документ е документ от Лукавия. Не ти го е дал Господ…
А има и друго – продават парцели на Луната. Можете да си купите примерно два декара лунна площ. Дайте парите, ще ви дадат документа… е, ще имате проблеми с пътните и експлоатацията на имота – те също са си ваши.