Ройтерс: Много мюсюлмани са разочаровани от ДПС + фотогалерия
Двадесет години след като тогавашният комунистически режим в България поведе официална кампания на преследвания на мюсюлманското малцинства, Мустафа Юмер се опасява, че нарастващата ксенофобия може да доведе до повтаряне на историята, се казва в кореспонденция на агенция Ройтерс от Крумовград.
„Всички сме много притеснени“, заявява 65-годишният философ и бивш учител. „Хората са уплашени от крайнодесните партии, които агитират и искат да видят България като моноетническа нация“.
Мюсюлманите са около 12% от населението на България, което наброява 7,6 милиона души. По-голямата част от останалите следват каноните на Българската православна църква.
В материала се припомня, че страната ни е получила признание за избягването на етнически сблъсъци, за разлика от бивша Югославия. България е единствената страна от ЕС, в която мюсюлманите не са наскоро емигрирали. Повечето от тях живеят редом с християните в система, известна като „комшулук“, или „съседски отношения“.
Нарастващата популярност на ултранационалистите от „Атака“ и влошаващото се отношение на други десни политици към мюсюлманите са показали пукнатини в българския модел, смята журналистката. В материала се признава, че е малко вероятно „Атака“ да влезе в следващото правителство, но тя е помогнала да се създаде съответния тон по време на предизборната кампания.
Българските мюсюлмани – са шокирани и учудени от обвиненията, че целят да създадат автономни анклави и че някои от техните селища са гнезда на радикалния ислям.
„Ако седим и не работим като български патриоти, един ден те наистина ще ни завоюват. Те ще анексират цели региони“, заявил е лидерът на „Атака“ Волен Сидеров на предизборна среща. Има над 100 инцидента с вандалски действия спрямо джамии и други ислямски сгради през последните 2-3 години, а в някои училища и унверситети на момичетата е било забранено носенето на традиционната мюсюлманска кърпа за глава.
Това е първият сблъсък на България с един проблем, който е предизвикал напрежение в цяла Европа. Някои мюсюлмани се притесняват да не загубят гражданските си права и за повторение на репресиите, ако националистите се включат в коалиционно правителство след гласуването на 5 юни. Според коментаторите, национализмът се подхранва от комбинацията от апатия на гласоподавателите и недоволство от ниския жизнен стандарт, корупцията по високите етажи и организираната престъпност.
В статията се припомня историята на възродителния процес и се привежда мнението на Фикри Гюлистан, зъболекар в Момчилград, където турският е ежедневен език. „Раните щяха да са се изцерили вече, ако някои хора бяха спрели да ги чоплят“, смята Фикри.
Религиозните лидери предупреждават, че някои от мюсюлманското малцинство може да станат жертви на чужди ислямистки групи, които се опитват да ги радикализират. „Правим всичко възможно да спираме такива процеси“, казва Хюсеин Хафъзов, помощник на главния мюфтия Мустафа Алиш Хаджи. „Опитваме се да контролираме джамиите и ритуалите. Засега успяваме.“ „Ако постоянно ни обвиняват, че сме терористи и опасни за сигурността на тази страна, не знам дали част от обществото ни няма да започне да се чувства така някой ден“, предупреждава Хафъзов.
Канцеларията на главното мюфтийство съобщава, че през последните 19 години са били построени 323 джамии, предимно с дарения на личности и организации от мюсюлмански страни, включително Турция. През март силите за сигурност, действащи по сигнал на десен политик, са започнали разследване на кмет и ислямски учител от Рибново по подозрение за приемане на саудитски фондове за разпространение на радикалния ислям. По случая не са повдигнати обвинения, но той е предизвикал широк анти-ислямски отзвук.
Религиозните водачи отричат съществуването на радикален ислям в България и смятат, че случаят с Рибново само увеличава страховете, че политиците заплашват културата на толерантността в смесените общности. Според анализаторите, дългата традиция на добросъседски отношения и предишните 45 години на официален комунистически атеизъм затрудняват проникването на фундаменталисткия ислям в България.
Според тях използването на „ислямската карта“ преди изборите е помогнало на множество партии, включително ДПС, която се опитва да мобилизира гласоподавателите си. Много мюсюлмани заявяват, че са разочаровани от ДПС заради неуспеха й да привлече инвестиции и да създаде работни места в техните региони, които остават сред най-бедните в България. Никоя от другите партии до момента не е предложила алтернатива, която да привлече малцинствата.
Докато Турция иска по-силно турско малцинство в България, което й помага в двустранните отношения, „Атака“ води кампанията си под лозунга „Не на Турция в ЕС“. „Никой няма гаранция, че духът няма да бъде изпуснат от бутилката, но засега изглежда, че етническите проблеми се използват основно от две групи“, заявява Боряна Димитрова от „Алфа Рисърч“, независима компания за проучване на общественото мнение.