За имената на улиците в София – от Хитлер през Алиенде до Богдан Филов

Самуел Франсез

Едно от предимствата за хора на моите години, ако това може да бъде предимство, е тяхната памет. Помня като студент как нашият професор Томов упорито държеше на вратата на кабинета си стара визитка с леко задраскан адрес “Бул. Адолф Хитлер”. Доколкото зная, става дума за старо название на булеварда край Перловската река (днес дори ми е трудно да я нарека – толкова имена е сменила). Но на стария професор всичко му прощавахме. Както и на майка ми, за която Булевард “Стамболийски” вечно си остана “Клементина”, както и съседните улици бяха “Овче поле”, “Морава”, “Брегалница”, “Осогово”, “Нишка”, “Пиротска”.
Много от тях сега са си върнали имената. Други са се сдобили с нови, които ми е трудно дори да науча. Но какво да се прави? Някой продължава да си играе с тях.

Навремето имаше булевард “Сандино” в ж. к. “Дружба” (б. р. – на името на Националния фронт в Никарагуа, обединяващ комунистически и др. движения). После с огромно възмущение посрещнах смяната на името на Алиенде (б. р. – социалист, президент на Чили, убит при преврата на Пиночет) с това на „Академик Сахаров” (б. р. – съветски учен, дисидент, носител на Нобелова награда). Попитах по време на някакъв прием тогавашния кмет Янчулев с какво президентът на Чили, предпочел смъртта пред изгнанието, беше заслужил тази смяна, но той бързо ме препрати към заместниците си, отговарящи за имената.

“Та Алиенде беше комунист”, отвърнаха ми те. Не зная що за комунист беше този достоен президент, който отказа да се възползва от оръжието, предлагано от Куба, само защото за него беше по-важно да приеме смъртта от превратаджиите на Пиночет, отколкото срама, че и Чили, както толкова други страни в Латинска Америка, се беше увлякла по превратите.
Не че имам нещо против академик Сахаров. Но един от авторите на съветското ядрено оръжие надали има повече основание да кръщават на негово име цял булевард, наречен на името на един достоен президент.
Днес превратаджията Пиночет сигурно се обръща в гроба. И не само защо президент на Чили е една жена социалистка, Мишел Бачелет, а защото цяла Латинска Америка, от Бразилия и Аржентина до Венецуела, от Еквадор до Никарагуа избират президенти социалисти. А в същото време икономическата и финансова криза, започнала от Съединените щати, доведе на власт първия черен президент (доскоро това беше възможно само във вицовете) и върна сред най-четените книги в света “Капитала” на Карл Маркс.

И точно в този момент на някой му хрумна да нарече една безименна улица на “Професор академик Богдан Филов”. Същият, който ме осъди на смърт по рождение с приемането на антисемитския Закон за защита на нацията. Който вкара България в несимволична война срещу Англия и Съединените щати. Който изпрати на смърт в Треблинка и Аушвиц 11 343 евреи от Македония, Беломорска Тракия и Западните покрайнини, сред тях и много мои роднини. И който предпочете регентската функция пред научното призвание след смъртта на царя. Защото аз неведнъж съм твърдял, че най-голяма заслуга за нашето избавление има Борис ІІІ – просто той умря навреме и след неговата смърт никой не посмя да ни мръдне от местата, в които бяхме изселени само защото се бяхме родили евреи. Никой не върна баща ми при семейството му от Еврейските трудови групи, не сне от реверите на дрехите ни жълтите звезди, не ни удостои с правото да учим, нито да се върнем по родните градове. Но вече Червената армия беше разгромила бойците на фон Паулус при Сталинград, а англичани и американци ги бяха наказали при Ел Аламейн в Северна Африка. Предстояха битката при Курск, Страцин, Драва Соболч и Берлин. Просто нещо се беше променило.

И днес, когато съм принуден да вървя по “Бул. Цар Борис ІІІ”, аз просто си мисля, че вървя по улицата с името на царя Кръстител. Защото времената имат доброто свойство да се променят. И слава Богу. Защото МайорТомпсън е допринесъл повече за България (б. р. – на името на този английски офицер, воювал заедно с партизаните в България, е кръстена улица в София и село в Софийско – Гара Томпсън) от Професора по археология, докарал само самолетите, които разрушиха София, Шумен, Дупница – да не изреждам повече.

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.