Идват свръхмодерните роботи
Тази пролет учени от целия свят демонстрират най-новото от света на роботиката на Международната конференция за роботика и автоматика в Кобе, Япония. Разнообразието от роботи е голямо: от машини, които лесно се справят с изкачването на вертикални повърхности до роботи, които разбират човешка реч и учтиво биха ви попитали за посоката, ако се изгубят в града.
Университетът в Пенсилвания може да се похвали с последната версия на Райз (RiSE), четирикрак робот, който свободно тича по земята, но също може да се катери по дървета и стълбове. Райз 3 е проектиран и конструиран от Бостън дайнамикс – фирмата автор на четирикракия военен робот Бигдог (BigDog). Във всеки от четирите си крака той има малки нокти, направени от хиругически игли, и с тяхната помощ може да се закрепва по вертикалните повърхности. Четирите крака на Райз са достатъчно дълги, за да обхванат телефонен стълб и той се катери със скорост от 21 см/сек.
„Райз е първата машина от този тип, която постига такава скорост на катерене“, казва Даниел Кодичек, професор по електрическо и системно инженерство в Университета в Пенсилвания, ръководител на проекта. Тъй като роботът може да ходи, да се катери (виж тук видео) и да си „почива“ спокойно на върха на изкатерен стълб, той би могъл да „изиграе безценна роля в операции свързани с търсене, спасяване, разузнаване, наблюдение и проверка“.
Друг робот-дебютант е Аделопод (Adelopod), създаден от екип от Университета в Минесота. Аделопод (виж тук видео) е почти с размерите на видеоконтролер и не използва крака или дори колела, за да се придвижва наоколо. Вместо това той се преобръща постоянно наопаки с 12-сантиметровите си ръце. Това движение чрез прекатурване е просто, спестява енергия и не изисква сложна машинария. „С тези си размери, този робот може да обходи места, които другите роботи просто не са в състояние“, казва Никос Папаниколопулос, директор на университетския Център за роботика. Групата също е разработила по-големия робот Лопер (Loper), който има за функция да пренася по няколко Аделопод-а и да ги разхвърля в дадена площ.
Изследователите от Института по автоматика в Техническия университет в Мюнхен, Германия, са създали робот, който знае как да намери пътя си без GPS или предварително записани в паметта карти. Роботът (виж тук видео) се справя със задачата като разпитва пешеходците – той разполага с технологии за интерпретация на мимиката и разпознаване на човешка реч. Освен това взема предвид движението на хората, разпознава препятствия и си прави собтвена карта. „Новаторството в нашата работа е, че предлагаме роботна система, изцяло разчитаща на човешките упътвания като главен ориентир за движение във външна среда“, разказва Андреа Бауер, един от участниците в проекта. „Роботът извлеча липсващата му информация за маршрута по същия начин, по който го правят хората – като просто пита останалите минувачи.“
Друг проект за роботи, предназначени да се ориентират в натоварени градски улици е дело на изследователи от Бостънския университет. Те са създали миниатюрен град, пълен с коли-роботи. Чрез тях изпробват различни подходи към контрола и навигацията. Нарекли са система си Роботна градо-подобна среда (Robotic Urban-Like Environment – RULE). В нея колите могат да разбират команди от типа на „заведи ме до супермаркета“. Демонстрациите показват, че колите не само успяват безопасно да стигнат до крайните точки, но също се движат в правилната лента, спират на светофар и дори паркират сами. Автоматизираните системи за движение, като тези, които се строят в Масдар и Хийтрол, изискват някакъв външен елемент, който да направлява возилата. „Ние искахме да дадем на роботите свободата да правят избор сами до степента, до която ще се движат безопасно и ще изпълняват безгрешно поставените от човека задачи,“ казва Келин Белта, професор и ръководител на инициативата.
Колите роботи, разбира се, ще трябва да могат да забелязват и да реагират при неочаквани опасности. Една друга система представена на конференцията има за цел именно това. Този път тя идва от Цюрих. Системата лесно може да установи кои са пешеходците в движението, да вижда препятствия и да прогнозира техните траектории, за да ги избегне. Когато е монтирана на лек автомобил системата може бързо да разграничи и покаже в графичен вид кои са пешеходците в зони с претоварено движение на коли и хора. „Идеята е да оборудваме колите с такива системи за наблюдение, които да наглеждат движението около возилото и да предупреждават рано за опасни ситуации“, посочва Лук Ван Гоол, професор в Лабораторията по компютърно наблюдение в ETH Zurich, разработил системата заедно с колегата си Андреас Ес.
Постигането на безопасност при работата на роботите е от ключово значение, ако те ще бъдат неотменна част от живота ни един ден. Учените в Германския аерокосмически център представят експерименти с удар върху манекени, за да изследват възможните инциденти между хора и роботи. Те са проектирали робот, който се дърпа назад, в момента, в който изчисли, че се случва удар между него и гърдите или главата на манекена. „За да разполагаме с наистина надеждни методики за проектиране на безопасни роботи на нас ни се налага да изследваме възможните опасности чрез симулации в лабораторни условия“, обяснява Сами Хададин, инженер в Центъра. „Поставили сме си за цел да изработим протокол за тестване на роботите. По него ще може да се определи кои роботи са годни да работят в близост до хора. Постигнем ли това, ще бъдем една крачка по-близо до момента в който ежедневното взаимодействие между хора и роботи ще е реалност.“
Естествено, никоя конференция по роботика не може да мине без няколко „смахнати“ робота и тази не прави изключение. Да вземем за пример робота, който може да върти блатове за пица като човек (виж тук) или пък онзи, направен да събира празните чашки кафе, забравени на различни места из офиса (виж тук). Изследователи в университета МакГил, Монреал, Канада, не остават по-назад с робот, който извайва скулптури от лед (виж тук). Те са модифицирали уред наречен Кобра, който по принцип се използва за повтаряеми задачи като събиране на изделия от поточна линия; в техния вариант уредът полага форми лед. Според разработчиците същата техника може да се използва за бързо създаване на прототипи от всякакви други материали.
По материали на „Текнолъджи Ривю“