Ърл Галиц от Маями: Имам тамбура, събирам български пощенски марки
От София до Чаталджа и Боб Дилън през погледа на един американец
Ърл Галиц е адвокат от Маями, запален филателист, любител цигулар и голям приятел на България. У нас е за десети път по повод международната филателна изложба в НДК. Тук е със съпругата си Мариса. Тя е от Корея и осиновена от американци, които я намират изоставена на улицата, когато е била на 2 години.
– Откога идвате в България и какъв беше поводът за първото ви посещение?
– Имах невероятния късмет преди 32 години да попадна в организирано пътуване на американски студенти до България. Университетът в Питсбърг имаше програма за Източна Европа и специално за културата на Балканските страни. Това беше лятна програма за българска музика и народни танци. Според първоначалния план трябваше да бъдем в София. Но накрая решиха да ни пратят в Благоевград. Очевидно управляващите се опасяваха, че група американски студенти в София може да предизвика някакви проблеми. Но програмата ни наистина беше много добра.
– Какво си спомняте от това пътуване?
– Тогава България беше социалистическа държава и имаше забавни неща като това различни хора да ни наблюдават къде ходим и какво правим, какво снимаме. И ако снимахме не това, което трябва, понякога филмите ни изчезваха. Е, това беше в исторически период, за който по-младите българи днес не знаят много, защото са минали вече почти 20 години, откакто се е сменил стария режим. Оттогава имам и един спомен – тамбура.
– Тамбура? Откъде?
– По време на първото ми идване ходихме и до Перник. Гледахме местния танцов състав. Срещнахме се с майстори на народни инструменти и тогава си купих истинска тамбура. Оттогава тя виси винаги на стената в апартамента ми, с малки изключения – през последните години група самодейци изнасяме понякога представления. Затова няколко пъти съм свалял тамбурата от стената и съм пял много лошо български народни песни.
– Кое ви привлече към нашата страна?
– Интересувах се основно от културата ви, освен това започнах да колекционирам и български марки. Затова след време се върнах в България на пътешествие и се срещнах с редактора на сп. „Филателен преглед”, за което бях научил. Това ми подейства много стимулиращо, свързах се с български филателисти. И след 1990 г., когато се смени политическата система, стана много по-лесно да идвам в България. Почнах редовно да получавам покани от мои колеги колекционери, да посещавам изложби тук, да се запознавам с нови хора, да донасям сбирки за изложбите. В България има много добри традиции във филателията, много ерудирани хора се занимават с колекциониране, дори когато са нямали възможност да си контактуват с хора от други държави. Затова когато връзките със Запада се улесниха след 1990 г., българските колекционери получиха възможност да се срещат и разговарят със свои колеги от чужбина. Разбира се в първите години след 1990 хората нямаха пари да се занимават с луксозни хобита като събирането на марки. Но постепенно нещата почнаха да се подобряват и когато преди 15 години бях в София, в едно свое изказване подчертах, че светът се отваря и сега всеки може да подготви сбирка за изложба и да подаде заявление за участие в нея. Ситуцията в България е много по-добра дори от Съединените щати, защото у нас старите колекционери са станали още по-стари, докато в България има нови колекционери.
– Откъде идва тази разлика?
– Навсякъде по света традицията е събирането на марки да започне в детска възраст. Но сега има толкова много неща, с които се занимават децата, че да стоят вкъщи и да разглеждат албум с марки не е от любимите им занимания.
– Може би имейлите също имат значение?
– Не, дори и това не е от такова значение. По-скоро фактът, че за всеки младеж в Съединените щати има толкова много неща, с които да се занимава – да си пусне видеото или компютърът още от сутринта. В САЩ имаме и няколко нови колекционери, но често това са хора, които са се заинтересували от колекционерство, когато са били на средна възраст. У вас е различно.
– Какви са причините според вас?
– Младите хора в България винаги са били насърчавани да събират марки. Освен това в България има и натрупана богата култура – децата са били добре образовани, вие винаги сте чели книги, вероятно и днес четете много повече от американците. Но днес българите събират марки и се възражда интересът им към това, което е изобразено върху марките. Днес българите се опитват да си върнат онова, което е в чужбина и което е свързано с вашите традиции и с един от най-вълнуващите исторически периоди.
– Кой е той за колекционерите?
– Това е военната пощенска история. Много хора тук се интересуват от участието на България в Балканските войни. И затова трябва да се състезават с чужденците, тъй като тази тема вълнува и много хора от страни като Гърция, Турция, Румъния. Огромен интерес има и към Първата световна война. Познавам поне 6 души в България, които сериозно издирват неща, свързани с участието на страната ви в Първата световна война. Има интерес и към периода преди социализма. На сегашната филателна изложба има две различни сбирки на марки с царски дворци, каквито навремето е имало много.
– Това е много любопитно.
– Да, темата наистина е интересна. Всяка лятна къща на българските царе, всяка ловна хижа, всяко място, което са посещавали по време на ваканциите, се е наричало дворец. А всеки дворец си е имал специална пощенска служба, като някои от тях са били толкова малки, че на практика изобщо не са работели като такива – не е имало поща, която да обработват. Така че хората са много запалени да издирват такива марки. На излобжата беше показана марка от двореца в Кричим, за който преди това не бяхме и чували. А в покрайнините на София царят също има още един дом – Врана. Има два двореца в планините край София, един край Варна като оттам има издадена една много рядка марка, която е много търсена. Дворец има и в Пловдив. Идеята да събереш достатъчно материал, за участваш в международната изложба на високо ниво, наистина е предизвикателна. И би било добре в България всяка година да има и национални изложби, които да се провеждат всеки път в различен град, за да може да ги разглеждат повече хора.
– Чрез марките ли я научавате българската история?
– И да, и не. Има две неща, които трябва да се правят. Първото нещо е, че трябва да се изучават марките като филателен обект. Но истинският секрет, за да знаете точното значение на дадено нещо, е да познавате историята не само от марките. Нещата стават много по-интересни, ако знаете всичко за историята и географията. В някои случаи трябва да знаете и точното време, точната епоха, когато са ставали събитията. Точното датиране на дадено събитие може да го направи по-значимо или не. Понякога трябва да знаете дори много прости неща. Например, ако колекционирате марки с военна тематика от Първата световна война, трябва да знаете къде са се намирали части от българската армия в един или друг момент. Тези дни се видях с един грък. Той разгледа едни хубави български марки, които бях купил, и тъй като не знае български, почна да ме разпитва за тях. Това беше глупаво, защото дори не съм българин. Но той беше открил нещо много интересно от Балканските войни. Писмо, изпратено от някой край Одрин, до друг, който се е намирал на предната линия при Чаталджа в Турция. Това става ясно от краткото съобщение в картичката от Одрин, което гласи: „Поздрави на Чаталджа”. Адресът е военен, но познавачите могат лесно да се ориентират, че човекът на когото е изпратена картичката, е в българска част, близо до Чаталджа. Затова трябва да знаете всички тези тайни, които нямат нищо общо с филателията, и тогава марките стават много по-интересни, защото можете да го поставите в исторически контекст. Тези факти може би са досадни на колекционерите, са от огромно значение за хора, занимаващи се с история. Има и още една интересна история.
– Каква е тя?
– Ами става дума за картичка от един брат до друг, на която се натъкнах. Пишещият картичката брат е в сръбската армия по време на Първата световна война, после е пленен и пратен в австрийски затвор. Другият брат е в Македония и той е в българската армия. Така двамата се бият от различни страни на барикадата. Според мен наследниците на двамата братя не бива никога да я продават, защото това е тъжен спомен за едни много трагични събития, когато България търпи огромни загуби във войните. Много колекционери биха купили такава картичка, но сигурно когато са тръгнали да я продават, хората не са разбирали нейната истинска стойност. Много колекционери събират и пощенски картички, но не си признават това. Знам български колекционери, които имат и скрити колекции от пощенски картички.
– От какво се притесняват?
– Ами смята се, че това е занимание за деца. Много е интересно да се разглеждат български картички отпреди стотина година, например. Да видиш как е изглеждала България тогава, как са облечени хората по улиците. Има картични със седенки. Имам кореспонденция вкъщи от 1918 г. от британски войник в София, който много добронамерено описва на своите роднини какво е изобразено на картичката от София.
– А каква е основната ви професия?
– Адвокат съм. Това означава да ставаш рано сутрин, да отиваш на работа, да се главоболиш с проблемите на хората, да ходиш в съда, да решаваш дела, да предизвикваш гнева на някого. Идеалното решение срещу подобен режим е: всеки ден, не по-късно от 5.30 часа да се спре правораздаването. Трябва да се прибереш вкъщи, по възможност да не пускаш телевизора и веднага да си легнеш. Добре е после да послушаш музика или пък да поразгледаш някои български марки. Или пък да си вземеш голямата българска граматика, която да ти напомни колко е труден езика. Един проблем при българите е, че те са толкова очарователни и година след година можеш да казваш неща на ужасен български език, но никой никога не се оплаква от това. Затова е нужно да имам граматика, която да ми показва, че говоря грешно.
– Учите български?
– Не, невъзможно е. Няма с кого да говоря български в САЩ, трябва да купувам речници. Или пък да ходя чак до Тампа, Флорида, което е няколко часа път от дома ни. Там има много българи, не знам защо. Има дори и българска пътническа агенция, от която човек може да си купи билети, ако пътува насам.
– Свирите и на цигулка…
– Да, но много се забавлявам да свиря традиционна американска музика. Не кънтри, което е доста популярно. Имам предвид традиционна американска музика, която е по-ангажирана и малко по-груба. Старите американски песни от 1900 и 1930 – описват лошите неща в американската действителност. Темите в много популярни песни са за убийството на любимата, за алкохола, и дори наркотици, за хората извън закона. Боб Дилън навремето започва тъкмо с традиционна американска музика, после става композитор. Корените на тази музика са от Англия и Шотландия, не от Ирландия, макар че повечето американци мислят така. Тази музика е с по-малко орнаментация. Но много малко хора се интересуват от американска традиционна музика. Както и у вас младите хора почти не се интересуват от български народни песни.
– Казахте, че ви харесва българската храна…
– Да, имате все още има чудесна храна. Едно от най-прекрасните неща в София са пазарите и магазините за храна. Вървите си по улицата и откривате плод и зеленчук, бакалия. Неща, които са били традиционни за Европа, но които никога не сме имали в Съединените щати. Салатите, плодове и зеленчуците тук пресни. Най-опасното нещо за България ще бъде, ако минете само на полуфабрикати и почнете да ядете само храна от супермаркетите.