Атомната бомба – политически игри и митове
Заедно с поредния кръг преговори между Русия и САЩ за ново споразумение за съкращаване на стратегическите нападателни въоръжения, темата за ядреното оръжие става все по-актуална. Дали то наистина може да ни гарантира защита срещу агресия или възпиращото му въздействие е само мит? Защо някои държави, например Северна Корея и Иран, толкова силно се стремят да притежават това средство за масово унищожаване? Въпроси, които изискват обяснение. Даваме думата на президента на Академията за геополитически проблеми Леонид Ивашов, доктор на историческите науки.
Когато става дума за световната ситуация и тенденциите в развитието й, важно е вярно да определим възловите точки, където напрежението е най-голямо – от тях зависи посоката и динамиката в развитието на глобалните процеси. Днес се формират следните точки на напрежение.
Първата е проблемът с ядреното оръжие, по-конкретно проблемът да бъде унищожено или поне забранено. В днешните условия тъкмо ядреното оръжие остава едва ли не единствената сериозна пречка за глобалните сили начело със САЩ в стремежа им към еднополюсен световен ред, и по-точно към световно господство. Да, Съединените щати имат сериозно превъзходство над Русия по размери и качество на ядрения потенциал.
Ядрените бойни глави в арсеналите на САЩ – общо 5200 – са достатъчни, за да бъде унищожена цялата земна цивилизация. Новите господари на света обаче нямат нужда от огромни територии, дори и наситени с богати природни ресурси, ако са заразени с радиация. А най-важното, биха се изложили на ответен ядрен удар, макар и ограничен, но все пак достатъчен, за да провали плановете на САЩ и на финансовите им господари.
Вашингтон осъзнава това. Наистина, защо му е да притежава оръжие, което се превръща в пречка за осъществяване на отколешната му мечта за световно господство? Значи е необходимо да обезоръжи потенциалния си противник, дори с цената на отказ от собственото си ядрено оръжие.
Ако например Русия и Китай останат без ядрено оръжие като възпиращ фактор (не само срещу ядрена атака, но и срещу мащабна агресия с употреба на обикновени средства за поразяване, а за тази цел Москва и Пекин разполагат с богат арсенал от тактически ядрени боеприпаси), ще видим двете държави на практика беззащитни, на първо място Русия.
Не е ли това причината да се нагнетява все повече ядрена проблематика в световното обществено мнение? Официалните власти и експертите в САЩ плашат собственото си население с опасност от ядрен терористичен атентат („мръсна бомба“), Европа и Близкия изток – с иранската ядрена програма, Китай и Индия – с риска пакистанската бомба да попадне в ръцете на ислямистите.
Севернокорейският опит с ядрено устройство хвърли в паника японците. Събра се Съветът за сигурност на ООН, политтехнолозите нададоха викове, че може да избухне трета световна война с мащабна употреба на ядрено оръжие. Ако обаче споменатите версии бъдат подложени на сериозен експертен анализ, става ясно, че всичко това са пълни глупости. КНДР изпробва не бойна глава, а само ядрено устройство, и както казват в Одеса, тук има две големи разлики.
И всъщност кой с кого ще воюва в тая хипотетична световна ядрена война? Китай и Русия нямат абсолютно никакъв интерес от подобна авантюра. Съвсем пък невъзможно е Великобритания, Франция и Израел да тръгнат срещу САЩ на страната на Пхенян. Напълно възможен е обаче вариантът с някаква ядрена провокация. Най-подходящ за съответната роля е Пакистан. Точно там американците успяха тъй да „надемократизират“ обстановката, че държавата (да не забравяме – притежателка на ядрено оръжие) потъна в хаос и е в процес на разпадане. За чуждестранните тайни служби не е никак трудно да организират кражба на ядрен боеприпас, който да бъде употребен срещу Китай или Индия. При това талибаните, рожба на ЦРУ на САЩ и на обединеното пакистанско разузнавателно управление, започнаха да действат някак странно: вместо да воюват срещу „големия шайтан“ – основния враг на мюсюлманите – за свободата на афганистанското си отечество, изведнъж взеха да нахълтват на пакистанска територия, където взривяват и убиват свои едноверци.
Зад цялата тая суетня прозира една втора точка, втори възел на напрежението – търсенето на стратегически съюзник от Китай и съответната реакция от страна на САЩ. Американците не желаят да отстъпят на Китай палмата на първенството в световен мащаб. Китайците пък упорито вървят към лидерските позиции. Пекин е наясно с коварството и силата на Америка, затова си търси съюзници. Видя, че Русия не е подходяща за тази роля, защото нейната геополитическа идея е ориентирана към вграждане на федерацията в западната общност. За нея играта с Китай е само опит да засили позициите си на Запад, като плаши западния свят, че може да се сближи с Небесната империя. Освен това Русия все повече деградира (особено в сферата на отбраната) и става все по-малко примамлива за Пекин, може би само от гледна точка на територията.
По всичко личи, че Китай е избрал за съюзник Япония. Евентуалният алианс между японските високи технологии и динамиката в развитието, военната сила и многобройното население на Китай отваря невиждани перспективи за създаване на най-мощния полюс на планетата. Вече е факт посещението на японски император в Пекин, първото в историята на двустранните отношения. Срещите между двамата премиери и между ръководители на различни ведомства, включително на военните, станаха редовни.
През януари 2009 година Щатите предприеха безпрецедентна стъпка – Збигнев Бжежински и Хенри Кисинджър, легенди на тежката категория във външната политика на САЩ, предложиха на Китай алианс с Америка. Засега китайците демонстрират размисъл, но рано или късно ще трябва да направят своя избор. Да сключат съюз с Вашингтон с риска да бъдат надиграни от САЩ и глобалните им финансови покровители – или пък да започнат заедно с Япония своя собствена игра срещу Америка. Още повече, че няма яснота как ще се държи Япония в триъгълника Вашингтон -Пекин – Токио. При това положение Пекин изобщо няма интерес да се откаже от ядрения си потенциал.
Но случи ли се нещо, уж пакистанско, да фрасне територията на Китай, а в храстите край Ню Йорк да открият „мръсна“ ядрена бомба с ислямски произход, ще се надигне вселенски вопъл: долу ядреното оръжие изобщо. Ако Китай откаже да се присъедини към всеобщото ядрено разоръжаване, ще изгуби авторитет и престиж, а за китайците това е равностойно на поражение.
Колкото до Русия, въпреки всички тенденции, неблагоприятни за сигурността й, тя за пръв път от много години включи в Стратегията за националната сигурност, току-що одобрена от президента на страната, текст, според който се стреми към пълно унищожаване на ядреното оръжие. Тъй че въпросното ядрено оръжие отново става средство за постигане на световно господство. Само дето процесът днес е с обратен знак – навремето ставаше дума за увеличаване на арсеналите, а днес за тяхното ликвидиране.
По БТА