Как се ражда супермодел?

Хайди Клум и новият й супермодел Сара Нуру. Снимка: Ройтерс

Мечтата на момичетата да станат топмодели е стара колкото приказката за Пепеляшка. Хубостта обаче може както да носи огромни приходи, така и да изкривява ценностите на младото поколение. Как избирането на Обама се отрази на прохождащите в модния бизнес и как се промени статутът на супермоделите през годините, пише в. “Нойе цюрхер цайтунг”.

Преди десетина дни 20-годишната германка с етиопски произход Сара Нуру стана новият топмодел на Германия под критичния поглед на около 4,6 млн. зрители. Шоуто на телевизионния канал “Про зибен” за пореден път се радваше на растящ интерес. И ако през 2006 година предаването беше гледано от 29 на сто от основната целева група на 14-29-годишните, то сега тази стойност беше надмината значително с 37 на сто.

Това означава, че подобни предавания са обичани, независимо колко стойностна е концепцията, залегнала в основата им и дали разни интелектуалци нападат водещата Хайди Клум за това, че с шоуто си легализира “прекаляването със суетата”.

Да станеш модел явно е една от най-големите мечти на младото поколение – както по-рано момичетата искаха непременно да станат стюардеси. И хората искат да участват в тези “големи съдби”. Искат да видят на живо приказката за Пепеляшка. Или как високото 176 сантиметра дете на имигранти от горнобаварското село Грюнбах бай Ердинг е избрано измежду десет хиляди прекрасни момичета.

Сега Сара Нуру ще блесне от първа страница на “Космополитън”, ще възхвалява червило или сенки за козметичната марка Мейбълин, ще яде мазни хамбургери за Макдоналдс и ще рекламира произведени в страни с евтина работна ръка дрехи за C&A. Част от хонорарите, които Сара ще получи за това, ще отиде в касата на фирмата на Хайди Клум, която поема мениджмънта на чернокожата красавица. Досега тази част се падаше на модната агенция IMG – според правилата на бранша става дума за една четвърт от хонорарите.

Списъкът с обидите и публично издържаните тестове за смелост, през които мина Сара по пътя си към титлата “Новият топмодел на Германия” и по време на които имаше право да носи не много повече от малко бельо и обувки на високи токчета, е дълъг. Така че момичето честно си заслужи призванието да е най-красивата германка. И все пак публичната дестилация на националната “принцеса на времето” подценява факта, че истинските топмодели, да не говорим за супермоделите, никога не са се пръквали от толкова директно демократични оценки. Въпреки че подобни състезания винаги е имало: още през 1924 година парижкият дизайнер Жан Пату започна да търси с помощта на американското модно списание “Вог” нови манекенки. Тогава за кастинга на модели се записаха 500 кандидатки.

И тогава обаче впечатляващите красавици бяха откривани по други пътища. В средата на 20-те години основателят и издател на “Вог” Конде Наст се сблъсква на кръстовище в Манхатън лично с една млада жена на име Ли Милър, която му се сторила толкова омагьосваща, че я взел със себе си във фотостудиото на “Вог” на Едуард Щайхен. През 1927 година тя се появява на първа страница за пръв път.

През 30-те години Ли Милър се мести в Париж и работи с Ман Рей, като накрая сама става моден фотограф и фотожурналистка. Кариерата от обожаван модел до уважавана личност слага край на типичния за 20-те години имидж, когато манекенките били в най-добрия случай ходещи щандове за тоалети. А дизайнерът Пол Поаре казваше на представленията в салона си: “Не говорете с момичетата, те изобщо не са тук.”

Блондинката с руски произход Людмила Федосеева, едно от най-сниманите лица на 30-те години, също беше открита на улицата. Фотографът Хорст П. Хорст я видял на улица в Париж, когато “Люд”, както я нарекли по-късно, минала край него с колелото си. Тогава тя работела като куриер. А сега попадна в изложбата “Моделът като муза: да олицетвориш модата” в нюйоркския музей на изкуствата “Метрополитън”.

Красавиците, които печелят много пари

Днес е прието, че първият “супермодел” в историята е шведката Лиза Фонсагривс, която след Втората световна война дава облик на стила на Кристобал Баленсиага. Тя била балерина, също била открита от Хорст П. Хорст и работила като модел почти до 50-я си рожден ден. Фонсагривс позира пред камерите на най-големите модни фотографи на “златната ера на висшата мода”: тя била наемана както от Ман Рей, Ъруин Блуменфелд и Ричард Ейвидън, така и от Ървинг Пен, за който се жени през 1950 година. Редом с тексаските сестри Дориън Ли-Паркър и Сузи Паркър Лиза Фонсагривс е сред най-добре платените модели на своето време. В края на 40-те години, когато хонорарите били между 10 и 25 долара на час, първите супермодели прибирали по 40 долара и повече.

Капризните красавици на висшата мода от 40-те и 50-те години са последвани от британския “дете-модел” Туиги, която след 1966 година се утвърждава като най-важното женско лице на онова време. 70-те години отново носят промяна и изстрелват в орбита диско-супержената в стила на Джери Хол, Мариза Беренсон или Иман – първият чернокож супермодел. Иман олицетворява отворените обществени идеали на 70-те години и внася екзотична еротика. Така сомалийката се превръща в перфектния модел за доминиращия по онова време дизайнер Ив Сен Лоран, който през 1976 година дори я нарича “жена-мечта”.

Бразилският модел Жизел Бюндхен в Лондон. Снимка: Ройтерс

Чак през 80-те години обаче професията “манекенка” получава статута на звезда. Стефани Сиймор, Татяна Патиц, Клаудия Шифър и Синди Крофорд се превръщат в културен феномен с ранг, който по-рано подхожда най-много на холивудските звезди. В края на 80-те години към имената, които и днес са познати на всяко дете, се присъединяват Наоми Кембъл, Линда Еванджелиста и Кристи Търлингтън, наречени “светата троица” в историята на супермоделите. И трите са открити от търсещи нови лица или от професионални модни фотографи на улицата. Това поколение красавици се превръща в мултимилионерки благодарение на изгодните рекламни договори с козметичната индустрия. През 1990 година Линда Еванджелиста каза, че няма да стане от леглото за хонорар под 10 000 франка. И имаше предвид основната тарифа за по принцип зле платената работа на фотомодел. Този мит беше подхранен от много млади жени като Ева Херцигова, Амбър Валета, Летисия Каста или по-новите Кейт Мос, Каролина Куркова, Жизел Бюндхен и Каролин Мърфи.

Сара – момичето на Обама

За времето си всички тези момичета бяха олицетворение на духа на времето: в изявите им извираше надеждата на обществото. Същото се случи и със Сара Нуру: тя спечели от Обама-треската, обзела света и сега подхранва мечтите на милиони момичета да успеят някой ден да излязат в светлините на рампата.

Сара Нуру обаче ще има доста по-различни приходи от супермоделите на 80-те и 90-те години, и то не само заради различната конюнктура. От една страна с височината си от 1,76 метра тя няма необходимата осанка, за да се включи в международната конкуренция. От друга страна статутът на супермодел във времето на “новото здравомислие” доста се промени. Вече не се търсят свръхчувствителни диви, а работнички, на които може да се има доверие в студиото и на подиума. В този смисъл жестокият телевизионен тренировъчен лагер на Хайди Клум не беше чак толкова далеч от истината.

Арт & Шоу
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.