Като в комунизма – без билет до Своге…
Как кондукторите се гонят с гратисчии във влака
„Някога, при първата блокада, проверяващите бяхме 14 души. Вървяхме цял ден от влак на влак. По 5000 бяха нередовните пътници”, разказва полицай от “Транспортна полиция”, след края на поредната проверка на вечерния пътнически влак от София за Червен бряг. Този път за 1 час от столицата до гара Своге двама кондуктори, двама ж. п. началници от “Пътнически превози” на БДЖ и двама полицаи успяха да проверят само два вагона и половина и да накарат около 60 нередовни пътници да си платят билети.
„Обикновено гратисчиите са най-недоволни и с претенции към качеството на превоза, топло им, студено им… – продължава полицаят. Питаш ги: „Като не харесваш влака, защо не се качиш на маршрутка?“ Отговарят: “Там без билет не пускат”. Служителят от пътна полиция е добронамерен и видимо загрижен. Има своя теория и идеи как да се реши проблемът.
От 2 юни компанията БДЖ “Пътнически превози” прави ежедневни масирани проверки в пътническите крайградски влакове за нередовни пътници. За една седмица, до 8 юни, приходите от проблемните влакове са се увеличили с 5-6%. Блокадните проверки ще продължат всеки ден, докато се получи резултат, тоест пътниците започнат редовно да си купуват билет или карта, обясниха от железопътната компания.
17,30 часа, петък, юнска вечер. Пред гишетата за билети на Централна гара – София е пусто. Няма опашки от желаещи да си купят билет. В 18,05 часа тръгва един от най-натоварените вечерни, т. нар. работнически влакове. “Билети и карти, моля…” Кондукторката е кисела. Наясно е какво ще открие проверката – това, което всички началници в БДЖ така и така си знаят – 70-80 % от хората, които се возят в пътническите или т. нар. работнически влакове, са без билет.
Проверката е започва от последния вагон.
– Кой от вас хвърли фаса? – пита полицаят.
– Тука си беше – отговаря невъзмутимо един от четворката белотаджии. В пепелника цигарата още дими. Както е известно, пушенето във влаковете след пожара, при който изгоряха пътници от цял вагон, е абсолютно забранено. Всеки вагон се състои от секции с по 4 места, срещуположни, сякаш нарочно измислени за карета за белот. По-млади и по-възрастни мъже яростно хвърлят картите. Тук там в каретата са се включили и жени.
Има и хора с билети, с карти. Но пътуващите гратис са повече.
– Изглеждате нормални хора, какъв е проблемът, защо без билет… Железницата може да фалира…- питам добре облечен младеж, който ми прилича на студент или служител във фирма.
– Те и тези в парламента изглеждат нормално, ама …- се намесва съседът му, след като свършва разговора си по скъп джиесем, без да удостои с поглед кондукторката, която го чака да си плати билета.
– Билет до Курило – жена на възраст около 35-40 години подава монети за билет. Изглежда явно изненадана от проверката.
– 2,40 лв. – й казва кондукторката.
– Не е възможно – недоволства жената.
– Това е влакова цена – отговаря кондукторката. Обясняват й, че билетите, които се купуват във влака, се таксуват на двойна цена. БДЖ не глобява нередовните пътници, а изисква да си купят по-скъп билет.
– Аз не пътувам всеки ден. Ще сляза на следващата гара.
Жената се шмугва между контрольорите и слиза на столичната гара Север.
– Тука е лесно да се пътува без билет. В маршрутките не може, авторитетно коментира полицаят Весо. – Правят едни изпълнения – отзад напред се гоним по влака…
До Своге – билетът е 2,30 лв. Това е така нареченият зонов билет, той е с 10% по-ниска цена, отколкото за същото разстояние в друг пътнически влак. Издаден във влака струва вече 4,60 лв.
В първото отделение на последния вагон – без билет са повече от половината пътници. Във второто отделение в две от секциите хвърлят белот, правят се, че не чуват кондукторката. От другата страна на пътеката са се настанили три жени на 40-50 години и младеж на 25-30 години. Пътуват за гарите Бов, Своге, Церово. Всичките са без билет.
Като ме виждат, че записвам разговора, един през друг обясняват:
– Как да бъдем редовни. Месечната абонаментна карта струва 70 лева. При заплата 300 лева, какво ще остане. Всеки ден пътуваме – търсим да припечелим. Билетът е зонов (тоест по-евтин), учащите и пенсионерите нямаме право и на 50% намаление. Идеята на картата за намаление се губи.
Дилемата е – билет, карта или да пътува гратис, а ако го хванат, да си плати. Всички избират последния вариант. Не всеки ден се правят блокадни проверки – всяко чудо за три дни. Кондуктор ще мине, но с него можеш да се разбереш – даваш му левче и той доволен, ти също. Или в краен случай ще си платиш билета, ако проверката е по-сериозна.
– Личната карта, ако обичате. Бисере, я остави картите и си плати – се обръща полицаят към единия от белотаджиите. – Да не си от системата, да не знаеш – тюхка се служителят на „Транспортна полиция“, познавайки в нередовния пътник железничар (картата му е с изтекъл срок).
– На колко си години? Къде учиш? Как мама те е пратила без парички цял ден в София? – пита зам.-директорката на „Пътнически превози“ момиченце с ученическа чанта, което упорито гледа през прозореца.
– Ти си ги забравило? Къде? В училище?…
Кондукторката е пред следващия пътник:
– За къде пътуваш?
– За Томсън.
– От къде се качи?
– От Ромча.
– Лъжеш.
– Как ще докажеш, че лъжа?
– Жената те е снимала, като си се качил – блъфира кондукторката и ме сочи.
– Ще сляза – казва младежът и тръгва към изхода.
– Ти луд ли си – се възмущава негов приятел, който също пътува с влака.
Междувременно е привикан още един кондуктор от влаковата бригада, за да се ускори проверката. Силно изрусена мадама с кожен панталон и черно сако, която също е без билет, се нахвърля със злобни думи върху контрольорите. В следващото отворено купе само един от четиримата пътници показва карта. Хилят се, подиграват се. Въртят помежду си двулитрова бутилка с бира. Ядат.
– Нямали време да си купят билет. А да си купят пиене и ядене, как са успели? Застанала кондукторката до него, той се прави, че не я вижда. По телефона си говори и на бой скача – недоволства полицаят.
– Жената се изпоти 100 пъти, че му поиска пари за билет – допълва зам.-директорката на „Пътнически превози“, сочейки кондукторката.
В това отделение 16 души са без билет. В следващото само трима са с билет. Неусетно сме стигнали гара Своге. Раздвижване. Голяма част от пътниците слизат. Проверяващите са дотук. Композицията бе дълга повече от 10 вагона. Блокадната проверка не стигна до вагоните, пълни с роми, които се бяха настанили по средата на влака…
“Абонаметна карта за намаление е страшна разправия. Трябва да ходиш да си презаверяваш билета.” “Месечната карта не е изгодна за късото разстояние, само за далечно.“ “Вижте какви са влаковете, които се движат по дефилето. 7,40 часа сутринта работническият е от три вагона и как са натъпкани. Втора ръка хора ли се возят тук? „Дезирото” го пуснаха до Перник (б. р- – има предвид новите мотриси „Сименс Дезире”, които пусна БДЖ). Не може за Перник през 15 минути да има влак , а тук толкова нарядко.” “В събота и неделя в пътническия по Искърското дефиле е ад. 90% от пътуващите са възрастни хора…”
“БДЖ, НКЖИ – са каца без дъно. Вижте как са се огънали товарните вагони със скрап на отсрещната линия. Тези, дето са ги наели, са ги претъпкали. Кой го еня, че се чупят. А БДЖ гледа ли какви вагони дава и как ги получава обратно. Пуснали край линията пунктове за вторични суровини и се чудят, че им крадат кабели, сглобки, релси …” Това са само част от коментарите, които съпровождаха проверката на билетите.
Какви хора пътуват с влака обикновено? Полицаят, който 17-18 години е патрул по влаковете, обиколил е всички линии, обяснява:
– Работници, българи, роми, виладжии, ученици, всякакви…
После със съжаление казва като на себе си:
– Така са свикнали, без билет. Проверката е ден до пладне. Знаете ли какво си казват зад гърба ни, като минахме? 5-те лева, дето днес ми ги взеха, съм си ги изпътувал в пъти досега.
София –Своге, София – Септември и София – Перник, са най-проблемните направления на пътническите влакове. Гратисчии пътуват и в другите работнически влакове, около големите градове. Около 10 милиона лева годишно губи БДЖ от пътниците, които всеки ден се возят без билет на влака по късите крайградски направления, беше казал един бивш генерален директор на компанията. С тези пари могат да се ремонтират 100 пътнически вагони или да се купят нови… БДЖ ще се принуди да затвори крайградски линии, заплаши тогавашният шеф.
На няколко пъти през годините държавната железница решава да се справи с гратисчиите, но като че ли всички мерки досега се оказват напразни. На няколко пъти правят блокадни акции. Спират влакове, докато не слязат пътниците, които не искат да си купят билет… През септември 2007 г. бяха поставени заграждения на Централна гара – София и служители започнаха да проверяват билетите още преди качването на пътниците в проблемните влакове. Част от хората без превозен документ отиваха да си купуваха билет, за да попаднат на перона. Други заобикаляха или прескачаха през линиите, за да се качат отново гратис на влака. Махнахме преградите, за да не стане беля с някой пътник, обясниха от БДЖ.
Този път проверките с транспортни полицаи ще продължат, уверяват от компанията. От 1 април са пуснали еднодневна карта за пътническия влак София –Перник. Тя струва 4 лева и важи от 0 до 24 часа. 4 лева струва и еднодневната карта за градския транспорт в София. Пак оттогава се продава и регионален индивидуален билет, който важи за неограничен брой пътувания от 8,30 часа до 3 часа на следващия ден с крайградските влакове от София до Банкя, Мездра, Септември, Копривщица, Бобовдол, Драгоман и Благоевград за 10 лева. Със същите влакове група до 5 лица може да пътува с общ регионален билет за 15 лева.