Зак Карабашлиев: Българите в САЩ гласуваха като тези в България. Включително за „Атака“…

Снимка: личен архив

Захари (Зак) Карабашлиев е българин, който живее в САШ, и е автор на романа „18% сиво“, един от най-успешните литературни дебюти миналата година. На 10 юни авторът представи новата си книга „Кратка история на самолета“. Тя е сборник от разкази, определени от самия автор като „честни, дълбоки, интимни“. Зак, както го наричат приятелите му, живее в Калифорния, пише драматургия на български и английски. (Историята на Зак виж тук.)  В САЩ е поставяна пиесата му „Неделя вечер“. Именно тя му донесе Голямата награда от Националния фестивал “Нова българска драма 2008” за нова българска пиеса и наградата “Аскер 2009” за драматургия. През есента пиесата ще бъде поставена на сцената на театър „София“.

Първият му роман „18% сиво“ за няколко месеца претърпя три издания и беше класиран сред стоте най-любими книги на българите в кампанията „Голямото четене“ на БНТ. „18% сиво“ спечели и „Цветето на читателите“ – литературна награда, присъждана за търговски успех на книга от веригата книжарници „Хеликон“. Сега Зак обикаля няколко български града, за да представи „Кратка история на самолета“. А като се върне в Щатите, го чака работя върху нов роман и две пиеси.

– Кога написа разказите и как стана книгата „Кратка история на самолета“?

– Книгата се случваше в продължение на няколко години. Писах я по време, преди и след „18% сиво“. Някои от разказите са доста близки по стил на „18%…“, други са доста до-различни. Това, което ги обединява, е честното, дълбоко, интимно отношение към историята.

– Ще има ли превод на английски?

Не съм имал време да го правя, но би трябвало много скоро. „18% сиво“ вече е готов на английски и сега ми предстои търсене на издателство. Това ще ми отнеме някакво време.

– Как се случва това в Америка?

– Много трудно (смее се). В Америка „преводна литература“ е мръсна дума. Никой не се интересува от преводи от чужди езици, без значение дали е български, румънски, италиански. Просто такава е ситуацията. Сега трябва да се науча да съм търпелив, а това определено не е качество, което притежавам. Но ще се опитвам.

– „18% сиво“ стана много популярна книга, за теб нещо промени ли се след излизането й?

– Срещнах се със страшно много хора. Книгата стигна до сърцата на хора, за чието съществуване не подозирах. Това, което се случи, според мен, е че ние всички заедно разбрахме, че тези, които четем книги, сме повече отколкото сме предполагали. Много са хората на които им се чете, на които им се говори за литература, които искат да обсъждат и споделят хубавите истории. Случи се среща между книга и читател. Стана много естествено.

– Казваш, че не ти харесва определението „емигрантска литература“?

– Не, въобще.

– Защо има такова разделение?

– Не знам. За теб има ли значение аз къде живея, предполагам, че не. Не трябва да има разделение. Това явно е улеснение за критици, за някакви среди, които да вкарват нещата в определени категории. Но това се е случвало отдавна. Аз нямам общо с това.

– Казваш и, че не се приемаш за емигрант, за какъв се приемаш?

– Е, как ще се приемам за емигрант! Аз съм си човек, аз съм българин, който си плаща данъци и в България, и в Америка.

– Идваш си в България, не си се откъснал оттук?

– Да, идвам си веднъж годишно за по 1-2 месеца.

– Има ли промяна?

– Да, някои неща отиват на много добре. Ето вчера пътувах с метро. Ден преди това пътувах от Варна до София и трябваше да пресека планината през Котел. Пътят не е лош, но защо няма магистрала между двата основни центъра Варна-София, не е ясно. Абсурдно, това са елементарни неща, въпрос на народна и политическа воля.

– Интересуваш ли се от политика?

– За съжаление май повече, отколкото трябва?

– Гласува ли?

– Това е първата година, в която не гласувах. По време на изборите пътувах към България. Нямаше как да се регистрирам. Аз даже съм участвал в направата на изборна секция в Сан Диего на предишните избори. Бях в комисията и броих гласове. Правя каквото мога всеки да си даде гласа.

– Какъв е интересът от страна на българите в Сан Диего към изборите?

– Тези избори бяха много объркващи за всички и никой не знаеше за кого да гласува.

– Резултатите от САЩ са същите като в България…?

– Знаеш ли, преди 4 години, когато броих бюлетините, в нашата секция съвпадаше цифра по цифра, процент по процент с това, което обявиха за резултати в рамките на България. Изключвам само ДПС. Включително „Атака“ бяха със същия процент, както в България. Което ме кара да мисля, че „Атака“ е някакво състояние на мислене в главата. Макар че живееш в най-толерантната държава, гласуваш за „Атака“ – какви са тези филми, какви са тези щуротии.

– Значи ли, че българинът не се откъсва от предубежденията, с които е свикнал в България?

– Откъсва се, но ако му се говори повече. И ако види повече позитивни примери. Иначе сме си много добри българите, а и знаеш ли… хората навсякъде са едни и същи.

Арт & ШоуИнтервю
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.